Р Е Ш Е Н И Е № 386/2014 г. София, 25.03.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1490 по описа за 2014 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1023/ 01.08.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Ст. М. – пълномощник на В. М. Ц. и И. Ц. В. против въззивно решение № 645 от 03.12.2013 год.на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1035/2013 год., с което е отменено решение № 982-І / 31.05.2013 г. по гр.д.№ 4576/2012 год. на Плевенски районен съд и е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на „П./Б./” ЕАД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 53/10.12.2008 г., том VІ, рег. № 8585, дело № 955/2008 г., досежно частта му, с която В. М. Ц. е продала на И. Ц. В. ¼ идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в [населено място], [улица], на втори етаж в жилищен блок „А.”, вх. Б. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос, следва да бъде изведен като се съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта. Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано върху менителничния ефект или върху прикрепен към него алонж. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на задължението на авалиста. Авалистът от своя страна не може да противопостави на приносителя на запис на заповед възражения, които би могъл да наведе хоноратът. При логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 485, ал.2 ТЗ и чл. 461 ТЗ се налага изводът за самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка-авал. От изложените съображения може да бъде обоснован изводът за спецификата на менителничното поръчителство при съпоставянето му с поръчителството по гражданското право, поради което за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД.В този смисъл е и решение №120/30.07.2010 г. по гр.д. 988/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка, по силата на която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде и каузално правоотношение, като в този случай записа на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. При тези съображения следва извода, че задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално обезпечава, са предмет на изследване само в случай при релевирано възражение за погасяването на вземането по записа на заповед, в какъвто смисъл е и решение № 102/23.07.2014г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно лицето, подписало запис на заповед е надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.Пасивната му легитимация се определя от едностранната абстрактна сделка – авал, а не от евентуалното казуално отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед. По касационните основания: В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Твърди се,че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което е достигнал до неправилен извод, че длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД може да бъде и авалист по запис на заповед. Жалбоподателите излагат и оплаквания относно нарушение на съдопроизводствените правила, като се твърди, че съдът е направил необоснован извод относно обстоятелството, че купувач по сделката е син на длъжницата, което не се установява от събраните по делото доказателства. Отделно твърдят, че е налице процесуално нарушение, доколкото не им е указано, че в тяхна тежест е оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Ответната страна „П./Б./” ЕАД не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не е взела становище. Релевираните касационни доводи за неправилност на решението са неоснователни. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав по чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно: качество кредитор на ищеца преди извършване на сделката, извършване на правно действие на длъжника, с което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора и знание за увреждането у договарящите, когато сделката е възмездна. Съдът е установил, че е налице действително вземане на „П./Б./” ЕАД по договор за финансов лизинг на П. № 040/000076/23.08.2007г., сключен с [фирма]. Лизингополучателят е издал в полза на лизингодателя запис на заповед за сумата от 50 129,36 евро, авалиран от М. К. И. и В. М. Ц.. Съдът се е произнесъл по отношение на същността и спецификата на менителничното поръчителство/авал/ уредено в чл. 483-485 ТЗ, като е посочил, че то е самостоятелно/неакцесорно/едностранно поето задължение от авалиста. Задължението на авалиста съществува независимо от главното задължение към поемателя и възниква само в резултат на едностранното му волеизявление, а не поради сключен между кредитора и поръчителя договор, за разлика от поръчителството по гражданското право.За да достигне до този извод, съдът се е позовал на чл. 485, ал. 2 ТЗ при съпоставянето му с нормата на чл. 138, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че извършената покупко-продажба на идеални части от недвижим имот представлява правно действие на длъжника, което уврежда кредитора, като е изложил съображения, че релевираната евентуална несеквестируемост на отчуждения имот не може да повлияе при преценката на основателността на иска по чл. 135 ЗЗД. Приел е, че когато длъжник, в чиято полза е прогласена несеквестируемостта на определени вещи, се разпореди с тях, той сам се лишава от предоставената от закона привилегия и несеквестируемостта отпада. Съдът е приложил презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като е констатирал, че купувач по сделката, предмет на производството, е синът на длъжника по менителничното поръчителство, която не е била оборена от ответниците. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява правилно като постановено в съответствие с материалния закон и съобразено със спецификите на менителничното поръчителство при съпоставка с поръчителството по гражданското право. Поддържаните за първи път пред настоящата инстанция възражения относно приложението на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не следва да бъдат обсъждани с оглед преклузията по чл.133 ГПК. Само за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че изрично с отговора на исковата молба ответниците са признали за безспорно прехвърлянето на процесните идеални части от недвижимия имот и досега в производството не са оспорвали нито качеството на страните по договора за покупко-продажба, нито са навели твърдения обуславящи оборването на законовата презумпция. Знанието на третото лице – приобретател по прехвърлителната сделка се предполага при наличие на законоустановените обстоятелства,поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение. При тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.293, ал.1 . Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 645 /03.12.2013 год. на Плевенски окръжен съд ,постановено по в.гр.д № 1035/2013 год. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: