Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * енергийно предприятие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60073
[населено място], 16.11. 2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трeти юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1184 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ВГ-3”ЕООД, чрез адв. Р. М. срещу решение № 22/15.01.2020г. по в.т.д. № 687/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 587/26. 06. 2019г. по т.д. № 1731/2018г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора обективно съединени осъдителни искове срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – [населено място], при участие на „НЕК”ЕАД като трето лице - помагач на ответника, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на следните суми: сумата 84 179,87лв., претендирана като остатък над получено плащане от 6 295,58лв. до общо начислена цена с фактура № 97/31.10.2015г. за продадена през м. октомври 2015г. 416,720 kWh енергия от възобновяем източник по преференциални цени до достигане на нетно специфично производство от 2 300 kWh за вятърна централа, надхвърлила 2 250 часа работа; сумата 24 675,10лв, претендирана като обезщетение за забавено плащане на този остатък за период от 31.11.2015г. до 29.10.2018г., както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху тези две суми от депозиране на искова молба до окончателно изплащане на задълженията.
В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение. Застъпва се становище, че предвид висящността на спора по жалба срещу Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е следвало производството по исковата молба да бъде спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Навеждат се доводи за неправилно приложение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Не е извършен анализ на отношенията между страните до това изменение, като при проследяване на прилаганата методология се налага извод за липса на промяна в преференциалните цени. Следователно въвеждането на допълнителен критерий – нетно специфично производство на електроенергия, не променя съществуващите до този момент договорни и пазарни практики при прилагане и на двете предвидени преференциални цени, а само и единствено максималните количества електроенергия, които следва да се изкупят на тези цени. Въззивният съд не е съобразил решението на АССГ по отношение решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР и не се е произнесъл инцидентно по валидността на последното. Иска се обезсилване на обжалваното въззивно решение, евентуално – отмяна и постановяване на ново за уважаване на предявените искове.
В писмения си отговор ответникът по касацията „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД оспорва основателността на касационната жалба.
Не е постъпил писмен отговор от „НЕК”ЕАД. В съдебно заседание третото лице помагач изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд е счел, че ответното дружество /краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия/ е сключил с касатора /производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект: ВяЕЦ „ВГ– 3“ и „ВГ - 6“, с два ветрогенератора, всеки с номинална мощност от 2 000 kW/ договор за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010г. по нормативно регулирана цена, определена от ДКЕВР с административен акт. За процесния период преференциалната цена, приложима към договора е била определена с Решение Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. На основание чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ същата е била дължима до достигане размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, определено в Решение СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР. Произведената през м.10.2015г. ел. енергия от енергийния обект на касатора е била изкупена от ответника, като издадената от касатора фактура № 97/31.10.2015г. е била получена в счетоводството на крайния снабдител, като по нея е извършено частично плащане за сумата 6 295,58лв. до общо начислена цена от 90 475,45лв., с ДДС, като това е цена за излишък на свободен пазар.
Въззивният съд е намерил за спорен въпросът как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г. Въззивната инстанция е преценила, че с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник). Съдът не е споделил направеното от касатора тълкуване на новата регулация. Според ВнАС в съдебната практика по приложението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ се е наложило разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, това би довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Въззивният съд е установил, че с Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т. 1.7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188. 29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа. Съобразил е също така, че съгласно § 17 от ПЗИ от ЗИД на ЗЕ за КЕВР съществува законовото задължение да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на ЗЕВИ, поради което след частичната отмяна на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. с Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г. Това решение не е влязло в сила, но е породило своето действие в хода на производството пред първоинстанционния съд, съгласно чл. 13, ал. 9 ЗЕ, поради което ВнАС го е съобразил на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. Решаващият състав е посочил, че законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези правоотношения. В тази връзка, апелативният съд е намерил за неоснователно оплакването в жалбата за постановяване на обжалваното решение при наличието на процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно основание за спиране на производството до приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Освен това въззивната инстанция е изложила съображения, че евентуалната отмяна на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР сама по себе си няма да даде отговор в значимата за спора насока. По същество на спора ВнАС е заключил, че като е заплатил на производителя фактурираното по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи до 2250 часа годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до 2000 kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните от ищеца за изкупени количества от 2000 kWh до 2300 kWh.
С определение № 183/18.03.2021г. по т.д. № 1184/2020г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.
По спорния въпрос за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с висящия съдебен спор по обжалване на решение на КЕВР относно установяване на нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са формирани преференциалните цени, по които се изкупува произведената от касатора електрическа енергия, съдът намира следното:
С изменението на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ е прието, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено в срок до 31 юли 2015г. в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
На осн. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.
Следователно, със специалния закон изрично е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, уреден в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се от значимостта на регулираните обществени отношения. По своето правно естество с чл.13, ал.9 ЗЕ е уредено едно предположение за пораждането и съществуването на материалните предпоставки, уредени в чл. 60, ал. 1 АПК, като законодателят е приел, че по този начин ще се защитят особено важни държавни или обществени интереси, които трябва преимуществено да бъдат предпочетени пред тези на адресатите на индивидуалния административен акт, докато е висящо съдебното производство, в което ще се установи неговата законосъобразност.
Сред така посочените актове попадат издадените на осн. § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/2015г./ Решение № СП-1/31.07.2015г. и Решение № СП-5/28.03.2019г. /след отмяна на Решение № СП-1/31.07.2015г. в частта относно т.1.7 касаеща вятърни централи работещи до 2250 часа/. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила Решение № Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР във вр. с Решение № Ц-013/28.06.2006г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Следователно по силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен. Безспорно, когато се говори за предварително изпълнение, става въпрос за предварително действие на акта. Спирането на настоящото производство поради висящността на административното производство по оспорване на решението на КЕВР означава неприлагане на правните последици на издадения акт, т.е. индиректно би довело до спиране на изпълнението на решението на КЕВР, което е недопустим правен резултат. На осн. чл.235, ал.3 ГПК решаващият по съществото спор съдебен състав е длъжен да зачете всички осъществили се към приключване на устните състезания релевантни за защитаваното субективно материално право факти, като за допустимостта на иска на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК следи и служебно. Решение № СП-5/28.03.2019г. не е нищожно, предвид постановеното решение № 1873/12.02.2021г. по адм.д. № 2016/2020Г. на ВАС, III о., поради което следва да бъде зачетено неговото предварително изпълнение. При настъпила след влизане в сила на решението по гражданския спор отмяна на индивидуалния административен акт за страните остава открита възможността по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и въззивното решение е допустимо.
По същество на касационната жалба:
Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил сложилата се практика в търговските взаимоотношения преди изменението на ЗЕВИ от 2015г. Изрично ВнАС е разгледал сключения от страните договор за изкупуване на електрическа енергия от 17.02.2010г., приложимите към договора Решение № Ц-018/31.03.2010г. на ДКВЕР, а след това и Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Позовал се е на клаузата на чл.18, ал.3 и 4 от договора относно начина на заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца – за количествата електроенергия до достигане на 2250 часа по 190,59 лв./МWh, а след достигане на тези часове– за следващите такива цената е 174,44 лв./MWh, т.е. по начина, поддържан от касатора. Същевременно решаващият съд е отчел законодателството в сектора на енергийния пазар от възобновяеми източници, като е проследил нормативната база за периода от 17.02.2010г. до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.56/2015г./ и правилно е обосновал извод за тенденция от предприемане на широки мерки за насърчаване на производителите до ограничаване на преференциалното изкупуване като обем и цени.
Като съобрази националната правна рамка – ЗЕ, ЗВАЕИБ/отм./ и ЗЕВИ, за регулиране на отношенията в сектора на енергия от възобновяеми източници, настоящият състав на ВКС намира, че цените за изкупуване на енергия от възобновяеми източници в сключваните договори за изкупуване на произведена електрическа енергия не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочен от закона. Те са мярка, насочена към националните цели в сектора – изграждане на функциониращ електроенергиен пазар и справедливо разпределение на финансовата тежест в обществото за опазване на околната среда и климата, и осигуряване на конкурентна икономика.
Първоначално съобразно чл.2, ал.1, т.5 ЗЕ /Обн., ДВ, бр.107 от 09.12.2003г./, а след това в чл.2 от ЗВАЕИБ /Обн., ДВ., бр.49 от 19.06.2007г./ и в чл.2, ал.1 от ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35 от 03.05.2011г./ законодателят е поставил акцента върху насърчаването и сигурността на инвестициите в производството на енергия от възобновяеми източници. Като непазарно ориентирана схема за пряко финансово насърчаване са избрани преференциалните цени, по които се изкупува цялата произведена електроенергия.
Така в чл.159 ЗЕ /редакция до ДВ, бр. 49 от 2007 г./ е предвидено, че цялата произведена електроенергия от възобновяеми източници се изкупува задължително от обществения доставчик и/или крайния снабдител.
След приемането на ЗВАЕИБ /Обн., ДВ., бр.49 от 19.06.2007г./ в чл.16, ал.1 и 2 от закона е регламентирано, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа енергия, за което има издаден сертификат по реда на наредбата по чл. 19, ал. 3, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката или с които участва на балансиращия пазар, както и количеството енергия, произведено за собствени нужди. Изкупуването на електрическа енергия е по преференциална цена, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В чл.21 от ЗВАЕИБ /отм./ е уреден начинът на определяне от ДКЕВР на преференциалните цени в зависимост от вида на първичния енергиен източник. А в §3 ПЗР на ЗВАЕИБ /отм./ е регламентиран 12 годишен, респ. 15 годишен срок на договорите за изкупуване на произведена електическа енергия от вятърна централа.
Със ЗЕВИ /Обн., ДВ., бр.45 от 03.05.2011г./ е бил отменен ЗВАЕИБ и в първоначалната редакция на чл.31, ал.5 от закона е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата, които производителят: ползва за собствени нужди, за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти; продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. В чл.32, ал.2, т.2 ЗЕВИ са регламентирани дългосрочни договори за изкупуване за срок от дванадесет години - за електрическата енергия, произведена от вятърна енергия, а в чл.32, ал.4 ЗЕВИ изрично е закрепено правилото, че преференциалните цени не се изменят за срока на действие на договора, с изключение на актуализацията им по чл.32, ал.4 от закона, а след изтичане на срока – такива не се предоставят.
Въз основа на ЗЕ, ЗВАЕИБ /отм./ и ЗЕВИ са били приети и съответните регулаторни решения за определяне на конкретните преференциални цени в зависимост от вида на възобновяемия източник. Към момента на сключване на процесния договор за изкупуване на произведена от ВИ електроенергия е действал чл.19а, ал.3 от Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия /Приета с ПМС № 35/20.02.2004г., обн., ДВ., бр.17/2004г. и отменена ДВ., бр.38/2013г./. По отношение на ветровите електрически централи в съответната наредба е бил предвиден специален ценообразуващ критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни часове работа на ветровите генератори - до 2250 часа включително и над 2250 часа. Наредбата изрично прокарва разделение между двата вида генератори съобразно техните пълни ефективни годишни часове на работа, като ги отделя в две точки – чл.19а, ал.3, т.1 и т.2 от същата. Тълкуването на посоченото разделение може да се изведе от Решение № Ц-013/28.06.2006г. на ДКЕВР, с което за пръв път регулаторният орган е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването за произведената от тях електроенергия. Приел е, че основна тежест има критерият средната годишна производителност, зависеща от прогнозните пълни ефективни часове на работа и размера на инвестиционните разходи. Пълните ефективни часове на работа се съобразяват с изследвания на БАН за потенциала на вятъра, разгледан като първичен енергиен източник, в различните райони на страната, обуславящ различна производителност, въз основа на които България условно може да бъде разделена на две ветрови зони. Поради което с цитираното решение са определени две различни преференциални цени, всяка съответстваща на отделна група производители – за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часове на работа до 2250 часа и за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часове на работа над 2250 часа. Така се създава предпоставка за равноправно третиране на производителите на енергия от вятърни централи.
В последващите актуализации на преференциалните цени с Решение № Ц-04/30.03.2009г. на ДКЕВР /действащо към 17.02.2010г. и цитирано в процесния договор/ и Решение № Ц-018/31.03.2010г. и Решение № Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР, приети по време на действие на договора, това разделение на групата производители според критерия пълни ефективни годишни часове на работа се запазва.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че уговореното в чл.18, ал.3 и ал.4 от процесния договор е във връзка с клаузата на чл.1, ал.3 от договора, което отразява нормативното задължение на крайния снабдител за изкупуване на цялото произведено количество електроенергия на преференциални цени, като производителят се е съгласил за количествата произведена електроенергия след достигане на ефективна работа от 2250ч. да се прилага по-ниската преференциална цена. От така коментираната клауза не може да се черпи аргумент за прилагане на посочения договорен механизъм за период, за който е налице ново законодателно разрешение по отношение на обемите, подлежащи на гарантирано изкупуване на преференциални цени.
Както вече бе посочено с изменението на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр.56 от 24.07.2015г./ е прието, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство /НСП/ - по цена на излишък на балансиращия пазар. Следователно приетите ограничения са в две посоки – достигане на определен обем за съответната група производители /за вятърните централи - до 2250 часа и над 2250 часа/, до който се прилагат преференциални цени, и намаляване на цената, по която ще се изкупува произведената в повече електроенергия от производител, попадащ в съответната група, до цена за излишък на балансиращия пазар. В новата разпоредба на чл.31, ал.12 ЗЕВИ е предвидена възможност количествата над НСП да бъдат ползвани от производителите за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти, или да бъдат продавани по свободно договорени цени и/или на балансиращия пазар. Следователно със законодателните промени се извършва корекция в приложимата схема за насърчаване на производителите на енергия от възобновяеми източници и се осигурява преход от непазарно към пазарно ориентирани схеми за насърчаване и интегриране на тези производители на свободния пазар, в изпълнение на основните цели по чл.2, ал.1 от ЗЕВИ - създаване на условия за постигане на устойчива и конкурентна енергийна политика; сигурност на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност; опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата и повишаване на жизнения стандарт на населението. Промените в тази уредба са в публичен интерес и доколкото налагат ограничения, следва да се тълкуват стриктно. Предвид легалната дефиниция по §1, т.29 ДР на ЗЕВИ /обн., ДВ., бр.56/2015г./ НСП се установява въз основа на средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно съответното решение за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Както вече бе посочено в цитираните влезли в сила решения за определяне на преференциални цени по отношение на критерия средна годишна производителност е прието, че тя зависи от прогнозните пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори, поради което и средното годишно производство ще е различно за двете ветрови зони. Законодателят е предвидил изкупуване на преференциална цена до достигане на една средна годишна норма на произведена електроенергия. Съобразно спецификата на конкретния случай отделните производители могат да достигнат тези обеми преди да са достигнали максималните часове годишна работа за отделната група, в която попадат. И в този случай те се явяват ограничени от пределния обем, само до който законодателят в чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, с оглед изричното препращане към решенията на регулаторния орган за определяне на преференциални цени, е гарантирал изкупуване по преференциална цена. Следва да се има предвид, че при формиране на преференциалните цени КЕВР на осн. чл.23, ал.1, т.4 ЗЕ е длъжна да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, доколкото на осн. чл.6, т.2 ЗЕВИ разходите от задълженията за закупуване по преференциална цена на електрическата енергия от ВИ се разпределят между всички крайни клиенти. Ето защо заплащането по преференциална цена на количества произведена електроенерия над НСП за съответната група производители на електрическа енергия от вятър и преминаване към заплащане по следващата преференциална цена, предвидена за следващата група производители, а не по цени за излишък, би довело до поемане на неадекватно висока финансова тежест от потребителите на електроенергия.
Правилно въззивният съд е установил с оглед клаузите по чл.13 и 14 от договора за изкупуване на произведената електрическа енергия, че задължение на производителя е предварително да подава на купувача прогнозен размер на произведената от него електроенергия за следващата година, като я разпредели и по месеци. Чрез тези прогнозни резултати, той ще бъде отнесен и към съответната група производители. Не се спори, че във всички години на действие на договора, касаторът е получавал първо заплащане по по-високата преференциална цена, т.е. се е самоопределил като вятърна централа, работеща ефективно годишно до 2250 часа.
При тези обстоятелства произведената от „ВГ-3“ЕООД за процесния период електрическа енегрия над 2000 kWh следва да се заплати по цени за излишък.
Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
В полза на ответника по касацията – „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – [населено място], се дължат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 4452лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/15.01.2020г. по в.т.д. № 687/2019г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ВГ-3“ЕООД да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – [населено място], сумата в размер на 4452лв., представляваща сторените от последното разноски за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: