О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 499   София, 23,06,2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми юни  две хиляди и десета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 55/2010  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Бета к. 2000” ЕООД – гр. С. против определение от 24.08.2009г. по ч.гр.д. №6799/2009г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка е формулиран и процесуалноправен въпрос- относно приложимостта на чл.80 ГПК в заповедното производство. Поддържано е и противоречие с решение №225/09г. на СГС и определение на Пазарджишки окръжен съд, според които въпреки, че не е представен списък по чл.80 ГПК разноски се дължат на страната, съобразно уважената част от претенциите, но тъй като те не съставляват практика по смисъла на т.2 и 3 на ТРОСГТК №1/09, то не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с така поставения въпрос. Развити са доводи относно тълкуването и приложението на чл.80 ГПК. Във връзка, с изложеното от страната, свързано с тълкуване от съда при приложението на чл.80 ГПК в заповедното производство, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване по така поставения въпрос. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за възможността да бъдат приложени общите правила при определяне отговорността за разноски в заповедното производство. Страната, освен това е сочила и доводи за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с приетото от въззивният съд за недължимост на разноските направени пред него, с оглед липсата на представен списък по чл.80 ГПК. Жалбоподателят обосновава довод за наличие и на това основание, с оглед приложената и цитирана практика на ВКС – решение №59/09г. на ВКС, І т.о. и решение № 72/09г. на ВКС, І т.о. , с които в аналогична с обжалваното определение хипотеза е прието, че въпреки непредставянето на списък по чл.80 ГПК, след като претенцията за разноски е свеоевременно заявена и документално доказана, такива следва да бъдат присъдени. По същество частната жалба е частично основателна. Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. В е развил оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недължимост на разноските направени в производството пред него. Посочено е, че въззивният съд не ги е присъдил поради това, че не е бил представен списък по чл.80 ГПК. В тази връзка е поддържано, че пълномощника на заявителя е представила пред първостепенния съд доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за платена държавна такса като документите удостоверяващи тези разноски били приложени към заявлението по чл.417 ГПК. Направен е извод, че не е било необходимо представянето на списък, тъй като смисъла на нормата била даване на информация за направените разноски. Посочено е още, че във въззивната жалба страната била изброила подробно и разноските които е направила. По поставения правен въпрос относно приложимостта на чл.80 ГПК в заповедното производство настоящият състав намира следното: Изрично въведеното специфично съдържание на заявлението – образец по чл.410 ГПК има за цел да обективира пълно и точно претенцията на заявителя. Редовността на това заявление е поставена изцяло в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, към които е налице и законов бланкет с разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК. Следователно в тежест на заявителя, кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20. 02.2008г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение / чл.425 ГПК/. Издаването на тази заповед е поставена в пряка зависимост от съответствието на претенцията с посочените изисквания- арг. чл.411, ал.2 ГПК. Този извод произтича от наличието на специална уредба / чл.410 и сл. ГПК/, която дерогира общите правила. Съобразно регламента й, страната има задължение за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението – образец данни, което определя и предмета на произнасяне на сезирания съд. По тази причина и разпоредбата на чл.80 ГПК, като част от общите правила не може да намери приложение в заповедното производство. Въпреки, че изводите на въззивният съд са незаконосъобразни, тъй като той е оставил в сила определението на първостепенния съд, в частта за разноските поради това, че не е налице списък изискуем от чл.80 ГПК, неговия краен извод е правилен. Макар и да не е необходимо представянето на списък за разноски, то съобразно вече изложеното за задължението на заявителя за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението – образец данни,се налага извод, че и искането за разноски следва да бъде изрично заявено. Предметният обхват на заповедното производство се очертава именно от исканията заложени от заявителя и определящи неговите претенции,поради което тяхното неточно или непълно попълване, което като дължащо се единствено на процесуалното поведение на страната, има съответните правни последици, свързани с валидното сезиране на съда и обвързаността му с постановяване на целения правен резултат. В случая, в представеното, сезиращо първостепенния съд заявление, няма искане за присъждане на разноски- в т. 9 е посочен размера на главницата, искането за законна лихва,като други искания не са направени, такива липсват и в останалата част на заявлението. Следователно, ирелевантни към редовното заявяване на претенцията са приложените към нея документи, установяващи направените разноски. Страната смесва заявяване на искането, което валидно сезира съдът и го задължава да се произнесе с доказването на претенцията, което има относимост само към нейната основателност. Съдът в заповедното производство се произнася само по заявените с образеца – заявление претенции, тъй като макар и акцесорна претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена, за да може да бъде разглеждана. Следователно, в тази част обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, тъй като постановения резултат е правилен. По отношение на поставения въпрос относно това води ли непредставянето на списък по чл.80 ГПК в развилото се съдебно производство до неприсъждане на установените и поискани разноски направени пред въззивният съд, настоящият съдебен състав намира за правилна практиката установена с решение №59/09г. на ВКС, І т.о. и решение № 72/09г. на ВКС, І т.о. по следните съображения: Разпоредбата на чл.80 ГПК императивно изисква, страната която е поискала присъждане на разноски да представи на съда списък на разноските най- късно до приключване последното заседание по делото в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да обжалва решението, в частта му за разноските. Следователно, нормата не изключва присъждането на поисканите изрично разноски, които са доказани, а само императивно ограничава неговата обжалваемост в хипотеза, при която такъв списък не е представен в определения от нормата срок. В случая, по отношение на развилото се производство по упражняване инстанционен контрол спрямо определението на първостепенния съд се прилагат правилата на общата част на ГПК, но съдът неправилно е приел, че разпоредбата на чл.80 ГПК определя отхвърляне на искането за разноски при липса на списък за тях, с оглед приетото по поставения въпрос. Същият е следвало за производството пред него да присъди разноски, съобразно уважената от него част от претенцията, така както са доказани. Или обжалваното определение следва да бъде изменено в частта за направените пред СГС разноски като на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива съобразно уважената от въззивният съд част от претенцията в размер на 89.60лв., както и направените пред настоящата инстанция разноски съобразно уважената част от жалбата в размер на 1.39лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.08.2009г. по ч.гр.д. №6799/2009г. на Софийски градски съд. ИЗМЕНЯ определение от 24.08.2009г. по ч.гр.д. №6799/2009г. на Софийски градски съд, като ОСЪЖДА И. Д. И. и Р. Д. К. да заплатят на „ Б. к. 2000” ЕООД – гр. С. направените пред Софийски градски съд разноски в размер на 89.60лв., както и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1.39лв. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.08.2009г. по ч.гр.д. №6799/2009г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: