Р Е Ш Е Н И Е № 50114 гр. София, 09.11.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 19 октомври , две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1668/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В. К. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 361 от 21.04.2022 г. на Окръжен съд-Бургас по в.гр.д. №1927/2021 г. , с което след отмяна на първоинстанционното решение № 260917 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 3127/2020 г. на РС-Бургас , въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло като неоснователен искът на Т. срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД -гр. София, ЕИК[ЕИК] , предявен на основание чл. 386 във връзка с чл. 456, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК за сумата от 7 291, 16 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил на 07.05.2019г. застрахователен риск - ,,пълна трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване в групата на застрахованите лица с подписване на сертификат № В./10.05.2016г. във връзка със сключен от нея Договор за жилищен кредит от 12.04.2016г. с ,,Банка ДСК“ ЕАД, ведно със сумата от 652, 23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 291, 16 лева в периода от 05.08.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 291, 16 лева от 23.06.2020г. до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение : същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост и материално правна незаконосъобразност: от страна на съда е игнориран, т.е. изобщо не е обсъден, наведен от страната довод за наличие на противоречие в съдържанието на сертификата за застраховка като част от съдържанието на застрахователния договор и съдържанието на разгледаната от съда клауза в Общите условия / ОУ/ за този вид застраховки и като последица: съд не се е произнесъл по приложението на чл. 348 ал.1,изр.последно от КЗ. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ. С определение №50421 от 14.06.2023 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК -противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС по чл.290 ГПК относно това, длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички изложени от страната по спора доводи като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с тези доводи и оплакванията на страните. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на ОС-Бургас е изложил следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че между „Банка ДСК“ в качеството на кредитор от една страна и В. К. Т. и М. Ж. Т. – двамата в качеството им на кредитополучатели – от друга страна, е сключен Договор за жилищен кредит от 12.04.2016г., по силата на който кредитора отпуска на кредитополучателите кредит в размер на 40 000 лева за покупка на жилище – апартамент със срок за издължаване на кредита от 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване. По делото не се спори и че на 10.05.2016г. В. К. Т. е подписала “ Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов Договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с покрити рискове – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност- над 70% в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. От съдържанието на копие от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ е видно, че на основание чл. 8 от цитираните ОУ покритите рискове по групов застрахователен договор са смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие и пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. На основание т. 86 от Раздел Х – дефиниции в представените ОУ изрично е посочено, че пълна трайна неработоспособност за застрахованото лице е медицински удостоверима, вероятно постоянна, над 70% трайна неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като резултат от застрахователно събитие. Посочено е, че процентът на трайната неработоспобност се удостоверява въз основа на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо процент на трайно намалена работоспособност над 70%. По делото не се спори, че въз основа на Експертно решение № 1648 от 085 от 07.05.2019г. на ищцата е призната оценка на работоспособността в размер на 71%, считано от 07.05.2018г. Изрично в представеното експертно решение е записано, че лицето може да работи като учител. От представените по делото трудов договор от 11.09.2015г. и Служебна бележка с изх. № 620/31.07.2019г., изд. от Основно училище „Братя Миладинови“ – Бургас се установява, че В. Т. е работила като учител на постоянен трудов договор и е социално осигурена за всички осигурителни случаи включително и по време на постановяване на решението на ТЕЛК. По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от 02.06.2021г., от неоспореното заключение на която е видно, че вещото лице посочва, че няма причинно-следствена връзка между предходни заболявания, както и посочва изрично, че съгласно издадените решения на ТЕЛК - № 1648 и № 2082 ишцата е способна да полага трудова дейност, а по делото има и представена служебна бележка, че работи. На база изложеното, въззивният състав е направил следните изводи: налице е валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцата и „Групама Животозастраховане“ ЕАД, по силата на което първата се е задължила да заплаща застрахователна премия срещу задължението на застрахователното дружество да покрие две застрахователни събития, които евентуално биха могли да настъпят – смърт и пълна трайна неработоспособност, настъпили със застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие, а в случай на настъпването на тези събития да изплати на ползващото се лице застрахователно плащане по реда и начина, посочен в договора. По делото не се спори, че периода на застрахователното покритие съвпада с периода, за който ищцовата страна се е задължила да върне предоставения й банков кредит, а именно – от 04.05.2016г. до 04.05.2031г. , както и по това, че ишцата редовно е заплащала своите застрахователни вноски, както и дължимите по банковия кредит погасителни вноски. От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на 21.11.2018г. ищцовата страна е била диагностицирана със заболяване, претърпяла е операция и с Решение № 1648 от 07.05.2019г. на ТЕЛК й е призната 71% трайно намалена неработоспособност. Установената й трайно намалена работоспособност е за срок от 2 години и е безспорно, че е настъпила в периода на застрахователното покритие. По делото не се спори, а и видно от представените Трудов договор и Служебна бележка от ОУ „Братя Миладинови“, че от 2015г. Т. е встъпила в трудово правоотношение и изпълнява длъжността учителв в ОУ „Братя Миладинови“. По отношение на възражението на ответната страна за липса една от двете кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността му, а именно – пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие и неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход – тоест – покритият риск се свързва с осигуряване на опасността застрахования да се окаже в невъзможност да заплаща със собствени усилия своите вноски по кредита поради настъпила неработоспособност, която му пречи и да упражнява труд, въззивният съдебен състав е приел същото за основателно. Позовал се е на това, че в случая с Решение на ТЕЛК № 1648 от 07.05.2019г. (поправено с Решение № 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК) на Т. е призната 71% трайна неработоспособност, но по делото не се установява и втората предпоставка, а именно – неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд, тъй като в самото решение на ТЕЛК е вписано, че лицето може да работи като учител , а по делото е представен Трудов договор от 11.09.2015г., сключен между Т. и ОУ „Братя Миладинови“, както и Служебна бележка от 01.08.2019г. от Основно училище „Братя Миладинови“ - Бургас, от които доказателства следва да се направи извод, че ищцата е била в трудово правоотношение към момента на сключване на застрахователния договор, по време на настъпилото застрахователно събитие, така и към момента на постановяване на Решение № 1648/07.05.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ – [населено място] АД (поправено с Решение № 2082 от 12.06.2019г. на ТЕЛК). При това положение, според въззивния съд, по делото не се установявала втората предпоставка, която следва да бъде налице, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение на довода на ищцата, че уговорката в т. 86 от Раздел Х – дефиниции в представените ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП същата е счетена за неоснователна по следните съображения, изложени в мотивите на обжалвания акт: на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправна е клауза в договор, сключван с потребител във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На основание ал. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. В конкретния случай и предвид уговорената разпоредба на представените Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, според въззивната не е налице неравноправност в определената дефиниция за пълна трайна неработоспособност на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, тъй като не е налице възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, напротив - установяването на трайна неработоспобност и невъзможност лицето да полага труд не е поставено в зависимост от едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в зависимост от решение, което е взето от държавен орган – в случая – ТЕЛК или НЕЛК. Именно в решението на ТЕЛК е прието, че при този приет процент на неработоспособност лицето може да работи като учител. Мотивиран от изложеното, въззивният съд е счел, че няма основание да се приеме от съдържанието на уговорката в т. 86 от Раздел Х – Дефиниции, с която се посочват предпоставките, които следва да са налице, за да се ангажира отговорността на застрахователя е неравноправна, от което следвало, че същата поражда действие между страните. Ето защо, според съда, при липса на втората предпоставка за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно – неспособност на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд и установяване на обратното-ищцата може да работи като учител, според решението на ТЕЛК и реално работи като такъв, то искът се явява неоснователен. Според настоящия съдебен състав на ВКС,Първо т.о. така формираният краен извод на въззивния съд се явява незаконосъобразен по следните съображения: Константната практика на ВКС по чл.290 ГПК , както цитираната в КЖ, така и много други решения относно това, длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички изложени от страната по спора доводи като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с тези доводи и оплакванията на страните дава категоричен положителен отговор на този правен въпрос. По правилността на обжалвания въззивен акт, с оглед оплакванията в КЖ: Съдът е дал правилна правна квалификация на исковете, с които е сезиран. Правилна е и преценката на съда по отношение неоснователността на довода на ищцата, че уговорката в т. 86 от Раздел Х – дефиниции в представените ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, тъй като не е налице неравноправност в определената дефиниция за пълна трайна неработоспособност на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, доколкото същата уговорка не предвижда възможност за застрахователя да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Установяването на трайна неработоспобност и невъзможност лицето да полага труд не е поставено в зависимост от едноличната преценка на застрахователното дружество, а е в зависимост от решение, което е взето от държавен орган – в случая – ТЕЛК или НЕЛК. От страна на правораздавателния орган, обаче, не е изобщо обсъден своевременно наведения от ищцата в ИМ довод за наличие на противоречие в съдържанието на ОУ за процесната застраховка с това на самия застрахователен договор-в случая издадения от застрахователя сертификат №В./10.05.2016 г. по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. В съдържанието на уговорката в чл. 86 от ОУ се изисква като предпоставка за настъпване на застрахователния риск „неспособност на лицето да упражнява каквато и да дейност с личен труд за получаване на доход“ да се удостовери с документ, от който да е видно, че застрахованото лице е прекратило действащото си трудово правоотношение. От друга страна, в тази в т.2 от застрахователния договор, при описанието на покрития риск „пълна трайна неработоспособност над 70%“ е въведено изискване към датата на постановяване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, застрахованият да извършва дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Съдът е длъжен при неясна или противоречиво изразена воля на страните в конкретен договор да търси действителната воля на страните по него като пристъпи към дейност по тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД. При невъзможност да констатира каква е била действителната воля на страните по процесния застрахователен договор то следва да намери приложение императивната правна норма в съдържанието на разпоредбата на чл. 348 ал.1,изр.последно от КЗ, приложима за всички застрахователни правоотношения, според която при несъответствие на застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 и делото, при условията на чл.293 ал.3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който следва да се съобрази с указанията на ВКС дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона като извърши съответните процесуални действия по обсъждането на съответните доводи на страната-ищец и съдържанието на събраните в тази връзка писмени доказателства. По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 361 от 21.04.2022 г. на Окръжен съд-Бургас по в.гр.д. №1927/2021 г. ВРЪЩА, съобразно чл.293 ал.3 ГПК , делото на Бургаски окръжен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.