Ключови фрази
правен интерес * допустимост на иск * установителен иск за собственост * ревандикационен иск * евентуален иск * обективно съединяване на искове


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 614

София 27.11.2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Любка Андонова

Като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 528/2012 година



Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

А. В. Л. , Е. С. Л. , В. В. Л. и В. С. Л. чрез процесуалния си представител Ц. И. Ч. са подали частна касационна жалба срещу определение № 11373 от 17. 07.2012 г. по ч. гр.д. № 8848 от 2012 г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила определение от 21.05.2012 г. по гр.д. № 33881 от 2011 г. на Софийския районен съд , 25 състав за прекратяване на производството по предявеният положителен установителен иск за собственост. В частната касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Посочено е, че са предявени в обективно и субективно съединение ревандикационен иск и положителен установителен иск за собственост . Съединяването е извършено при условията на евентуалност като главен иск е иска по чл.108 ЗС . Считат, че е налице правен интерес от предявяването на евентуалният установителен иск, тъй като с него се гарантира , че правото на собственост в полза на ищците ще бъде установено, дори ако не се докаже, че ответниците са във фактическа власт на имота.

Към жалбата е представено изложение по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК като се подържа, че допускането на касационно разглеждане на определението на СГС ще допринесе за правилното прилагане на закона и за развитието на правото по следните въпроси: липсва ли правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за собственост в хипотезата на предявен ревандикационен иск и при условията на кой вид обективно съединяване съществува правен интерес от предявяването на установителен иск, редом с осъдителния иск по чл.108 ЗС. Представени са съдебни решения и определения.

Ответника Н. Т. Т. е депозирал отговор, в който подържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението по поставените два въпроса. Излага аргументи за основателността на прекратителните определения на двете съдилища. Счита, че при произнасянето на съда по иска по чл.108 ЗС задължително следва да се постанови диспозитив по въпроса за собствеността , който обуславя осъдителният диспозитив за предаването на фактическата власт върху вещта. Освен това посочва , че при евентуалното съединяване на искове, всеки един от тях има самостоятелен предмет, докато в случая предмета на евентуалния иск се съдържа в предмета на главния иск. На последно място подържа, че представените решения не подкрепят инвокираните съображения в частната касационна жалба и в придружаващото я изложение.

Ответниците Б. Г. К.,Т. Й. Т., Л. Д. Т. и Б. С. М. не са взели становище по частната касационна жалба.

Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна:

Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването му, от надлежна страна и разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане защото са налице изискванията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В представеното изложение са поставени въпроси , по които съществува противоречива съдебна практика, което обуславя и необходимостта от касационно разглеждане на определението.

С касираното определение Софийски градски съд е потвърдил прекратителното определение на СРС по предявеният в условията на евентуалност положителен установителен иск за собственост защото е приел, че в предмета на главният осъдителен иск по чл.108 ЗС се съдържа установяването на собствеността.

Настоящия състав намира, че това разрешение е правилно.

Софийския районен съд е намерил, че е недопустимо съединяването при условията на евентуалност на осъдителен иск по чл.108 ЗС с положителен установителен иск за собственост. Счел е , че установителният иск е недопустим като предявен при отсъствие на правен интерес- абсолютна положителна процесуална предпоставка. С предявяването на иска по чл.108 ЗС е задължително съдът да се произнесе и по въпроса за собствеността и правното основание на което се претендира, което да се отрази в диспозитива на решението. По този въпрос са налице решения по чл.290 ГПК , в които е мотивирана тази теза. В тази решения е застъпено становището, което се споделя и от настоящия състав , че ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване правото на собственост и искане за предаване на владението. Силата на пресъдено нещо обхваща и двете искания , т.е. със сила на пресъдено нещо се разрешава въпроса, ищеца собственик на ли е на имота на заявеното основание и ответника упражнява ли фактическа власт върху него и на какво правно основание. Постановени са решения по чл.290 ГПК – решение № 347 от 30.07. 2010 г. по гр.д. № 1151 от 2009 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 128 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2011 г., II г. о., ГК, на ВКС . Тези решения са задължителни за съдилищата. Следователно изводите в касираното определение за правилни .

На второ място в случая правилно ищците са се насочили към евентуалното съединяване на исковете , тъй като исковете са основани на един и същи фактически състав, но имат различен петитум. Евентуално съединяване на искове ще бъде налице при различни фактически състави , но имат идентичен петитум. Независимо от казаното обаче и двата иска следва да бъдат допустими .

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА определение № 11373 от 17. 07.2012 г. по ч. гр.д. № 8848 от 2012 г. на Софийски градски съд .
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11373 от 17. 07.2012 г. по ч. гр.д. № 8848 от 2012 г. на Софийски градски съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: