Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 27.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България,……....Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май……....две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора Калин Софиянски, разгледа докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 281 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. Д. Г. – адв. П. Ч., ведно с допълнение към нея, против въззивна присъда № 16/08.07.2020 г. на Софийски апелативен съд, НО, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1532/2018 г., с която е била ревизирана присъда от 08.12.2016 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 110/2015 г. С първоинстанционната присъда Благоевградският окръжен съд е признал всеки един от подсъдимите П. Д. Г. и С. Н. К. за виновни да са извършили престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 25.11.2012 г., около 14.30 ч., на третокласен път в посока [населено място] – [населено място], в района на сградата на фирма „Е.“, Г., управлявайки л. а. „Ауди А4“ с рег. [рег.номер на МПС] със скорост около 135 кв./ч. нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, а К. – при управление на л. а. „Ауди А6“ с рег. [рег.номер на МПС] със скорост 115 км./ч. нарушил чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинили независимо един от друг смъртта на М. А. К.. На двамата подсъдими било наложено наказание лишаване от свобода за 3 години, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за 3 години и лишаване от правоуправление по чл. 343г от НК за 4 години. Подсъдимите са били оправдани да са извършили престъплението в причинна връзка с нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. С въззивната присъда, предмет на настоящата втора по ред касационна проверка, Софийският апелативен съд е отменил посочената първоинстанционна присъда и вместо това е постановил цялостно оправдаване на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение. Потвърдил е осъждането на подсъдимия Г. да е извършил деянието по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във връзка с допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП и го е оправдал това да е сторено при независимо съпричиняване с подсъдимия К.. Намалил е наложеното му наказание лишаване от свобода от 3 на 2 години, както и лишаването от правоуправление – от 4 на 3 години. В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, са изтъкнати доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че в мотивите си въззивният съд не изложил категорични изводи по отношение броя на настъпилите удари между четирите превозни средства, участвали в инцидента, мястото на настъпването им и тяхната последователност, скоростта на автомобилите и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия Г. и настъпилия резултат, както и поведението на подсъдимия К., който в момента на предприето от Г. изпреварване вместо да намали скоростта той я увеличил и отнел възможността на изпреварващият да направи избор в условията на екстремалност. Посочено е още, че въззивната инстанция не обсъдила в пълнота и не приела коя от хипотезите на експертните заключения приема, предвид изключителното им противоречие по отношение броя на ударите между МПС, последователността им и тяхното място по ширина и дължина на пътното платно. Не били коментирани в пълнота и действията на водача на л. а. „Тойота Авенсис“ – Г. К., който според касатора е бил първопричина и основен виновник за настъпилия резултат. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, а алтернативно - оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание. Частните обвинители В. К. и А. К. не се явяват в с. з. пред ВКС. Техният повереник – адв. Н., намира доводите, изтъкнати в касационната жалба за неоснователни. Прокурорът от ВКП също изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. ВКС не споделя възраженията за допуснати процесуални нарушения, изразили се в непълнота на въззивните мотиви по съществени въпроси, относими към осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 242,, ал. 1 от НК в причинна връзка с допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП.. Противно на изложеното в жалбата, няма никакво основание да се счита, че детайли от механизма на ПТП, както и поведението на участниците в него, са останали неизяснени с нужната всестранност, пълнота и обективност, евентуално в нарушение на изискването по чл. 14 от НПК, което да е довело до неправилно ангажиране на отговорността на подсъдимия по посоченото обвинение. В изпълнение на своите правомощия за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, както и спазвайки указанията на ВКС в отменителното му решение от 13.11.2018 г. по к. д. № 900/2018 г., въззивната инстанция е провела въззивно следствие, като е изслушала заключения на допълнително назначените от нея повторна медико-автотехническа и комплексна автотехническа и физикохимическа експертизи, допълнителен разпит на вещото лице К. (изготвил експертиза в първоинстанционното производство), както и е събрала други относими писмени доказателства. Въз основа на комплексен собствен анализ на всички доказателствени източници и експертни констатации, както и преодолявайки противоречията в тях по надлежен процесуален начин, е изяснил в пълнота всички фактически данни за развитието на пътната ситуация и участието на всеки един от водачите на четирите МПС. По ясен и недвусмислен начин (позовавайки се на множество обективни данни, изследвани подробно от вещите лица от последните две експертизи, съвпадащи и с констатациите на експерта К. – вкл. обективни находки на пътното платно като спирачни следи и изпаднали части, деформациите по автомобилите и отенъци от боя при контакта между тях), въззивният съд е мотивирал становището си за механизма на ПТП, като е отхвърлил тезата за първоначален контакт между движилия се в дясното полуплатно л. а. „Ауди А6“ (управляван от подсъдимия К.) и изпреварващия го л. а. „Ауди А4“ (управляван от подсъдимия Г.), което да е предизвикало последният да го отклони наляво, където е настъпили последващ удар с насрещно движещия се л. а. „Мерцедес“ на пострадалия К.. Приложеният процесуален подход при анализа на спорните обстоятелства и противоречия в експертните заключения разкрива последователност, обективност и задълбоченост, което е гаранция за правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите и правната им интерпретация. Именно в резултат на това е прието, че макар подсъдимият К. да се е движил с превишена скорост за пътния участък, то неговото поведение на пътното платно (праволинейно движение в дясното полуплатно и без данни за ускоряване докато подсъдимия Г. го е изпреварвал в насрещната лента за движение) не е в причинна връзка с настъпване на съставомерния резултат, което е довело и до оправдаването му. Принос е констатиран с оглед поведението на водача на л. а. „Тойота“, който е предприел действия по навлизане в платното за движение, пресичайки пътя на приближаващите от лявата му страна автомобили, без да се съобрази с тяхното местоположение и скорост. В този смисъл и противно на изложеното в жалбата, въззивният съд не само е коментирал в пълнота действията на св. К., управлявал л. а. „Тойота“, но и е приел, че именно това негово навлизане на платното за движение, възприето от подсъдимия, докато се е намирал в насрещната лента, изпреварвайки л. а. „Ауди 6“, е причината да насочи автомобила наляво, където е последвал удара с л.. а. „Мерцедес“. Доколкото подсъдимият Г. се е движил с твърде високата скорост от 135 км./ч. и не е реагирал на възникналата опасност за движение, вкл. чрез отказ да довърши маневрата изпреварване и предприемане на аварийно спиране, а вместо това е насочил автомобила си наляво, удряйки този на пострадалия К. (който се е движил със съобразена скорост и своевременно е навлязъл в десния банкет), с основание апелативният съд е приел, че той е осъществил деянието по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 242,, ал. 1 от НК в причинна връзка с допуснати нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП. В касационната жалба и допълнението към нея е направено алтернативно искане за намаляване на наложеното на подсъдимия Г. наказание, но не са изложени никакви аргументи измененото такова от въззивната инстанция (намаляване на лишаването от свобода от 3 на 2 години при потвърждаване на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, а лишаването от правоуправление – от 4 на 3 години) да е явно несправедливо, което да сочи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК. Поради това ВКС не намира за нужно да се произнася по този въпрос. Следва само да се отрази, че лишаването от свобода е съобразно минимума от 2 години, предвиден в чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК и въззивният съд изрично е констатирал, че липсва основание за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като обстоятелства, относими към тази норма не се сочат и пред ВКС. При намаляването и на двете кумулативни наказания е бил отчетен приноса на водача на л. а. „Тойота“. При изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 16/08.07.2020 г. на Софийски апелативен съд, НО, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1532/2018 г., Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.