Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Неустойка * договор за приватизационна продажба * база върху която се начислява неустойка * изменение на иска

№ 140

София, 13.07. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Лилия Златкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 63/2010 година

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А” А. със седалище в гр. Д. и по частна касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 95 от 22.05.2009 г., постановено по в. т. д. № 122/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.11.2008 г. по т. д. № 119/2007 г. на Добрички окръжен съд.

С първоинстанционното решение е осъдено „А” А. да заплати на А. за с. к. /АСК/ сумата 23 606.50 лв., представляваща уговорена в чл.10.2 на приватизационен договор от 07.09.2000 г. и приложение № 4 към него неустойка за забава в плащането на четвърта и пета разсрочени вноски за приватизационна цена /от които 11 871.74 лв. за четвърта и 11 734.76 лв. за пета вноска/, ведно с разноски в размер на 1 252 лв., присъдена е държавна такса в полза на Окръжен съд - Добрич в размер на 944.26 лв. и е прекратено производството по делото в частта относно сумите 16 436.14 лв. и 16 700.59 лв., претендирани от ищеца като неустойки за забава върху неплатените четвърта и пета вноски за периода от 28.02.2007 г. до датата на исковата молба - 23.10.2007 г., съобразно допуснатото в съдебно заседание на 07.11.2008 г. увеличение на исковете.

Касационната жалба на ответника „А” А. е насочена срещу осъдителната част на въззивното решение и е обоснована с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните оплаквания на касатора се, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил доводите му относно начина, по който следва да се изчислява увеличението върху цената по приватизационния договор като база за определяне на уговорената в чл.10.2 на договора неустойка за забава. Касаторът твърди, че съдът е възприел едностранно тезата на ищеца за изчисление на увеличението върху цялата неплатена цена за договорния период и на тази база е преценил съществуването на задължение за заплащане на неустойка, без да съобрази отразената в чл.5.1.3 от договора обща воля на страните в съответствие с правилото на чл.20 от ЗЗД. В жалбата е релевиран и довод за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, предвид значителния й размер и липсата на краен предел при уговарянето й. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С частната касационна жалба на А. за с. к. , преобразувана в хода на делото в А. за приватизация и с. к. /конституирана като страна в процеса с определение в открито съдебно заседание на 16.06.2010 г./, е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Добрички окръжен съд за прекратяване на производството по исковете за заплащане на неустойки в размер на сумите 16 436.14 лв. и 16 700.59 лв. за периода след 28.02.2007 г. до датата на предявяване на исковете - 23.10.2007 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на възприетите от съда изводи за недопустимост на исковете като се прави искане за отмяна на решението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на исковите претенции.

Страните оспорват взаимно жалбите си.

С определение № 116 от 01.03.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК - по касационната жалба на „А” А. , във връзка с приетия за значим материалноправен въпрос относно базата, върху която следва да се начислява неустойката за забава в плащането на разсрочените вноски за цена по приватизационна сделка, и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК - по частната касационна жалба на АСК, във връзка с процесуалноправния въпрос допустимо ли е ищецът да увеличи размера на иска за заплащане на неустойка за забава в рамките на периода, който предхожда предявяването на иска и е посочен изрично с начален и краен момент в исковата молба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :

По касационната жалба на „А” А. :

За да потвърди първоинстанционното решение, с което дружеството - касатор е осъдено да заплати на АСК сумите 11 871.74 лв. и 11 734.76 лв., представляващи неустойки по чл.10.2 от сключен на 07.09.2000 г. договор за приватизационна продажба на поименни акции от капитала на „Д” ЕА. за периодите съответно 02.09.2006 г. - 28.02.2007 г. и 07.09.2006 г. - 28.02.2007 г., Варненският апелативен съд е приел за доказано твърдяното от ищеца неизпълнение на поетото от „А” А. задължение на купувач по договора за плащане в срок на части от четвърта и пета разсрочени вноски за покупна цена, ведно с уговореното в чл.5.1.3 увеличение върху вноските. Становището за дължимост на неустойките и за техния размер е обосновано с един от вариантите в заключението на разширената съдебно-икономическа експертиза от 26.09.2008 г., при който като база за начисляване на неустойките е приет целия остатък от неплатената към падежа на всяка от вноските цена по приватизационния договор, увеличен след гратисния период с 50 % от основния лихвен процент за съответния изтекъл период. Въззивният съд е изложил съображения, че този начин на изчисление съответства на приложимата към приватизационния договор императивна разпоредба на чл.25, ал.3, т.3 от ЗППДОП /отм./, възпроизведена и в клаузата на чл.5.1.3 от договора, респ. че тезата на ответника за друга база за изчисляване на неустойките, съобразно представено с отговора на исковата молба писмо на Министерство на земеделието и горите, е неоснователна като противоречаща на волята на договарящите и на закона.

Решението е неправилно.

Изводите на въззивния съд относно базата, върху която следва да бъде изчислена уговорената в чл.10.2 от сключения между страните приватизационен договор неустойка противоречат на закона - чл.25, ал.3, т.3 от ЗППДОП /отм./, и на разрешенията, изразени в приетото от Общото събрание на Търговска колегия при Върховен касационен съд Тълкувателно решение №1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.

Според задължителните указания в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, размерът на дължимата неустойка за забава при плащане на покупната цена по приватизационен договор следва да се определя на база на всяка отделна част от цената, която е станала изискуема и не е била заплатена на падежа от длъжника - купувач, а не върху целия дължим остатък от вноските за цената, извън хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост на дълга. В аналогичен смисъл е и отговорът на значимия за конкретното дело материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото по предявените срещу касатора искове с правно основание чл.92 от ЗЗД.

При преценката за дължимостта и размера на претендираните с исковете неустойки за забава въззивният съд неправилно е възприел като база за изчисляване на увеличението върху цената, а съответно и на неустойките върху разсрочените четвърта и пета вноски, целият остатък от неплатената към падежа на всяка от тях /съответно 06.09.2005 г. и 06.09.2006 г./ цена по договора за приватизационна продажба на акции от 07.09.2000 г. Договорът е сключен при действието на ЗППДОП /отм./ и с него страните са уговорили разсрочено плащане на покупната цена на шест равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, като в клаузата на чл.5.1.3 са предвидили след изтичане на гратисния период стойността на неизплатената част от цената да се увеличава ежегодно с 50 % от основния лихвен процент за съответния изтекъл период, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗППДОП /отм./. Именно във връзка с така уговорения начин на плащане купувачът се е съгласил при забава на съответната вноска да заплаща неустойка за неизпълнение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден върху конкретната дължима вноска - чл.10.2 от договора. Доводите на касатора за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави са релевирани за пръв път в касационната жалба и не са част от спорния предмет на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Указаният в т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС начин на изчисление на неустойките е отразен във вариант ІІІ, т.1.1 и във вариант ІІІ, т.1.2 от депозираното на 26.09.2008 г. заключение на разширената съдебно-икономическа експертиза. В същите увеличението на цената по чл.5.1.3 от приватизационния договор е изчислено само върху станалите изискуеми и неплатени към 06.09.2005 г., респ. 06.09.2006 г., части от разсрочените четвърта и пета вноски, като на тази база е определен и размерът на неустойките по чл.10.2 за посочените в исковата молба периоди. Според вариант ІІІ, т.1.1 от заключението, дължимата само за исковия период 02.09.2006 г. - 28.02.2007 г. неустойка върху неплатената на падежа четвърта вноска възлиза на 5 526.45 лв., а според вариант ІІІ, т.1.2, неустойката за забава върху неплатения в срок остатък от пета вноска за периода от 07.09.2006 г. до 28.02.2007 г. е 6 358.58 лв. Предявените срещу купувача искове по чл.92 от ЗЗД са основателни до размер на посочените суми, които съставляват действителния размер на задължението за неустойка по чл.10.2 от приватизационния договор.

Съобразно изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.1, пр.2 от ГПК в частта, с която е потвърдено решението на Добрички окръжен съд за осъждане на ответника да заплати неустойки за забава върху неплатените в срок четвърта и пета разсрочени вноски за периодите 02.09.2006 г. - 28.02.2007 г. и 07.09.2006 г. - 28.02.2007 г. за разликата над сумите 5 526.45 лв. и 6 358.58 лв. до сумите 11 871.74 лв. и 11 734.76 лв. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД за посочените разлики. В частта за присъждане на неустойки в размер на 5 526.45 лв. и 6 358.58 лв. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По частната касационна жалба на А. за приватизация и с. к. :

С атакуваната част от въззивното решение е потвърдено решението на Добрички окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по исковете на А. за заплащане на сумите 16 436.14 лв. и 16 700.59 лв., претендирани като неустойки за забава на разсрочените четвърта и пета вноски за периода от 28.02.2007 г. до датата на предявяване на исковете - 23.10.2007 г., съобразно допуснатото в съдебно заседание на 07.11.2008 г. увеличение на исковете. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковите претенции в тази им част, предвид посочените в исковата молба периоди на задълженията за неустойки, съответно 02.09.2006 г. - 28.02.2007 г. и 07.09.2006 г. - 28.02.2007 г. Изразено е разбиране, че въведеното по реда на чл.116 от ГПК /отм./ увеличение за друг период съставлява по същността си недопустимо предявяване на нови по основание и размер искове.

Застъпеното от въззивния съд становище е неправилно поради противоречие с процесуалния закон - чл.116, ал.1 от ГПК /отм./.

В разпоредбата на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./, приложима към спора на основание пар.1 вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., е регламентирана процесуална възможност за ищеца да измени първоначално предявения иск като промени неговото основание или, без да изменя първоначално въведеното с исковата молба основание, да увеличи, намали или измени искането си за защита. В случаите, когато е предявен иск за заплащане на неустойка за забава в изпълнението на парично задължение за определен период, ищецът може да увеличи размера на търсената неустойка, но само в рамките на периода, посочен в исковата молба с начален и краен момент. Подобно изменение е допустимо и не противоречи на установените в чл.116 от ГПК /отм./ процесуални правила, а ако бъде предприето и са налице останалите изисквания на закона, съдът трябва да го допусне. Въведеният чрез увеличението размер на вземането за неустойка става част от спорния предмет на делото и съдът дължи произнасяне с решението си по съществото на спора относно съществуването и дължимостта на вземането в увеличения размер.

В петитума на исковата молба, с която е инициирано производството по гр. д. № 119/2007 г. на Добрички окръжен съд, ищецът е формулирал искане за присъждане на неустойки за забава върху неплатените четвърта и пета разсрочени вноски, считано от 02.09.2006 г. и 07.09.2006 г. до окончателното плащане, като е уточнил, че изчислени към 28.02.2007 г., търсените неустойки са в размер съответно 11 871.74 лв. и 11 734.76 лв. С определение № 42/20.01.2010 г. по ч. т. д. № 648/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., е разрешен окончателно въпросът за недопустимостта на исковете за неустойки след датата на тяхното предявяване - 23.10.2007 г., което ограничава допустимостта на претенциите до тази дата. При посочени в исковата молба начални моменти, от които се претендират двете неустойки, и искане за присъждането им до датата 23.10.2007 г. допуснатото от първоинстанционния съд увеличение на исковете с уточнения в хода на делото размер на неустойките за периода 28.02.2007 г. - 23.10.2007 г., съответно 16 436.14 лв. и 16 700.59 лв., не съставлява недопустимо предявяване на нови искове и не противоречи на разпоредбата на чл.116 от ГПК /отм./.величението е съобразено и с представеното от ищеца протоколно решение № 605/26.03.2007 г. на ИС на АСК, с който А. е овластена по реда на ЗПСК да предяви искове срещу „А” А. за заплащане на неустойки за целия период от възникването им до окончателното плащане.

Като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на делото в частта относно увеличения размер на исковете по чл.92 от ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по основателността на исковете за неустойки за периода 28.02.2007 г. - 23.10.2007 г., съобразно допуснатото с определение от 07.11.2008 г. увеличение.

По отговорността на страните за разноски :

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за разноските по повод уважените искове по чл.92 от ЗЗД.

С оглед крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът „А” А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на сумата 221 лв., както и юрисконсултско възнаграждение върху уважената част от исковете в размер на 563.70 лв., изчислено съобразно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 648.05 лв.

Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника да заплати държавна такса за разликата над сумата 468.86 лв. до сумата 944.26 лв., тъй като предвид изхода на спора тази разлика не се дължи.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 от ГПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 95 от 22.05.2009 г., постановено по в. т. д. № 122/2009 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 27.11.2008 г. по т. д. № 119/2007 г. на Добрички окръжен съд в частта за осъждане на „А” А. да заплати на А. за с. к. неустойки по чл.10.2 от сключен на 07.09.2000 г. договор за приватизационна продажба, както следва : За периода от 02.09.2006 г. до 28.02.2007 г. - за разликата над сумата 5 526.45 лв. до сумата 11 871.74 лв., и за периода от 07.09.2006 г. до 28.02.2007 г. - за разликата над сумата 6 358.58 лв. до сумата 11 734.76 лв.; в частта за разноските и в частта за осъждане на „А” А. да заплати държавна такса за разликата над сумата 468.86 лв. до сумата 944.26 лв., вместо което постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. за приватизация и с. к. - гр. С. в качеството на правоприемник на А. за с. к. против „А” А. - гр. Д., ул. „М” № 5, рег. по ф. д. № 1374/99 г. на Добрички окръжен съд, искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойки по чл.10.2 от сключен на 07.09.2000 г. договор за приватизационна продажба на акции от капитала на „Д” ЕА. за забава в плащането на четвърта разсрочена вноска за цена за периода 02.09.2006 г. - 28.02.2007 г. за разликата над сумата 5 526.45 лв. до сумата 11 871.74 лв. и за забава в плащането на пета разсрочена вноска за периода 07.09.2006 г. - 28.02.2007 г. за разликата над сумата 6 358.58 лв. до сумата 11 734.76 лв., като неоснователни.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Добрички окръжен съд по т. д. № 119/2007 г. за осъждане на „А” А. да заплати на А. за с. к. неустойки до размер на сумите 5 526.45 лв. и 6 358.58 лв. и е присъдена държавна такса върху уважените искове до размер на 468.86 лв.

ОСЪЖДА „А” А. да заплати на А. за приватизация и с. к. - гр. С. сумата 221 лв. - разноски по делото, и сумата 563.70 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА А. за приватизация и с. к. - гр. С. да заплати на „А” А. сумата 648.05 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 95 от 22.05.2009 г., постановено по в. т. д. № 122/2009 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 27.11.2008 г. по т. д. № 119/2007 г. на Добрички окръжен съд в частта за прекратяване на производството по исковете на А. за с. к. срещу „А” А. за заплащане на неустойки по чл.10.2 от приватизационния договор върху неплатените четвърта и пета разсрочени вноски за периода 28.02.2007 г. - 23.10.2007 г. в размер съответно на 16 436.14 лв. и 16 700.59 лв., като ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за разглеждане и произнасяне по основателността на така предявените искове.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :