Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София, 11 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1398/2013г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения Н. М. за възобновяване на нохд №92/2011г. на Районен съд /РС/ - Кубрат, отмяна на обявения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, по предвидения в чл.423, ал.1 от НПК ред. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процедурните правила, изразяващи се в ограничаване на правото му на лично участие в наказателния процес. В открито заседание на 24.10.2013г. Н. М. участва лично и с процесуален представител, който пледира за отмяна на влязлата в сила присъда и за преразглеждане на наказателното дело. В хода на съдебните прения се релевира и явна несправедливост на наказанието, по което основание за възобновяване настоящият съд не дължи произнасяне, поради несвоевременното му предявяване. Прокурор при ВКП дава мотивирано заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №45 от 14.09.2011г., по нохд №92/2011г., РС-Кубрат е признал Н. Н. М. за виновен в извършено на 26.10.2010 година, в [населено място] престъпление по чл.209, ал.1 от НК и му наложил наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Със същия съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение определената при условията на чл.25, вр.чл.23 от НК по нохд №1519/2008г. и нохд №3122/2008г. на Русенски РС санкция – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 30.09.2011 година. Искането за възобновяване на нохд №92/2011г. на РС-Кубрат е подадено в предписания от чл.421, ал.3, пр.2 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но преценено при съблюдаване на направените доводи, е неоснователно. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване, в рамките на очертаната от чл.269, ал.3 от действащия НПК процедура. Приложената по делото документация предпоставя изводи, че Н. М. е участвал лично при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд №92/2011г. на Кубратски РС е проведено в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит. С постановления от 12.11.2010г. и 22.02.2011г. Н. М. е привлечен в качеството на обвиняем за осъществено на 26.10.2010г., в [населено място] престъпно деяние по чл.209, ал.1 от НК, като след реализиране на необходимите процесуално-следствени действия на 28.02.2011г. са му предявени материалите от досъдебното производство На 04.04.2011г. Районна прокуратура /РП/-Кубрат е внесла обвинителен акт срещу Н. М. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, в съответния първостепенен съд, който насрочил образуваното нохд №92/2011г. за разглеждане в открито заседание, на 29.06.2011г., като в хода на подготвителните му действия положил необходимите процесуални усилия за осигуряване участието на подсъдимото лице в съдебната фаза на наказателния процес. След постъпилата официална информация за задграничните пътувания на Н. М., сочеща че същият е напуснал пределите на Р България на 16.03.2011г. през ГКПП Дунав мост и обявяване на лицето за общодържавно издирване с телеграма №13310/05.04.2011г. на ГД ”КП”- София, компетентният решаващ орган е дал ход на делото на 14.09.2011г., при условията на задочната процедура по чл.269, ал.3 от НПК, преценявайки реалната възможност за разкриване на истината в процеса, в отсъствие на подсъдимия. В рамките на задочното производство е проведено съдебно следствие, приключило с присъда №45/14.09.2011г. на Кубратски РС. На 03.02.2013г. осъденият е задържан в Лондон, Великобритания за привеждане в изпълнение на придобилия юридически стабилитет акт Конкретиката, очертаваща процесуално поведение на М., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №92/2011г. на РС-Кубрат, въпреки извършеното от решаващия орган издирване, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б. ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура.Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде категорично установен и придружен от минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в редакцията, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на Н. М. в качеството на обвиняем от 12.11.2010г. и 22.02.2011г., неговото участие в хода на досъдебното разследване, материалите от които предявени му лично 28.02.2011г. и последвалото непосредствено след това укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл.423, ал.1, изр.2, пр.1 от НК изключение. Очертаните изводи не се опровергават от обстоятелството, че задочно осъденият М. е бил предаден на българските власти от Уестминстърския съд на 23.04.2013г., по силата на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от Русенска РП на 20.04.2012г., с цел изтърпяване на наложеното с осъдителната присъда №45/14.09.2011г. по нохд №92/2011г. наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Към момента на издаване на цитираната ЕЗА и на постановяване решението на съда действа разпоредбата на чл.41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ в настоящата й редакция/ДВ бр.55/2011г.,в сила от 23.07.2011г./, съгласно която отпада изискването за даване на гаранции при задочно осъждане на лице. _____________________________________________________________ 1.решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Херми срещу Италия; решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС. Задочното осъждане в издаващата европейската заповед държава-членка представлява факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, уредено в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА. Според цитираната правна норма, приета по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР всяка държава-членка има правото да откаже да изпълни ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в наказателен процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка е препятствана от четири изрични хипотези, посочени в чл.2 от Рамково решение 2009/299, с което се въвежда нов чл.4а в Рамково решение 2002/584. В техния обсег е и тази, при която ЕЗА съдържа информация за спазване на следното условие – решението не е било връчено лично, но това ще бъде извършено незабавно след предаването на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което наказателното дело може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния съдебен акт. На такава конкретика сочи процесуалното развитие на настоящото дело В коментирания смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, според която не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изтърпяване на задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка.1 Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на основание за приложение на чл.423, ал.1 от НПК, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт на РС - Кубрат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Н. Н. М. за възобновяване на нохд №92/2011г. на РС-Кубрат, отмяна на постановената и влязла в сила присъда № 45 от 14.09.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ____________________________________________________________________________________________________________ 1.Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-399/11 „Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal”