2 Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр.София, 05.10.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1269 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 216/2011г. на Окръжен съд Видин, с което е уважен иск с правно основание чл.29 ЗЗД. С определение от 21.03.2012г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, поради липса на трайна и задължителна практика на ВКС по същия. Жалбоподателят С. М. В., чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения иск. Ответницата П. Г. А., чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за унищожаем договор за покупко-продажба от 07.08.2009 г., сключен между П. Г. и С. М., предмет на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №135/2009г. на нотариус с район на действие РС [населено място] на основание чл.29, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.27 от ЗЗД, поради това, че е сключен при условията на измама. Прието е за установено, че П. А. е упълномощила на 24.06.2009г. С. М. да продаде включително сама на себе си процесния апартамент. С нот.акт №135/2009г. С. М., като пълномощник на П. А., е продала на себе си процесния апартамент за 29 100 лева/данъчна оценка/. Прието е по делото, че пазарната цена на апартамента е 41 650 лева, с оглед заключението на съдебно - оценителна експертиза. Съдът, като е констатирал, че от първоинстанционният съд са отхвърлени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.31 ЗЗД и чл.40 ЗЗД и в тази си част решението му като необжалвано е влязло в законна сила, е възприел изводите му за основателност на предявения иск с правно основание чл.29 ЗЗД. Съдът е приел, че ищцата - ответник по жалба П. А., е станала собственик на два недвижими имота в резултат на наследяване на свои низходящи, последният от които С. П. – неин внук, починал на 01.05.2009г. Кратко време след смъртта на последния си починал низходящ, а именно на 24.06.2009 г., пред нотариус Л. Ц. в [населено място], е било подписано пълномощно от ищцата, с което е упълномощила ответницата Светла М. да продаде сама на себе си, като договаря при условията на чл.38 ЗЗД, притежаваните от нея недвижими имоти между които и апартамент в [населено място], който е предмет на спорната сделка. Съдът е приел, че в пълномощното липсва упълномощаване на каква цена да бъдат продадени недвижимите имоти, поради което при подписването на пълномощното ищцата не е възприела точно съдържанието му, а от гласните доказателства е прието за установено, че ищцата е споделяла пред трети лица, че не е имала намерение да се разпорежда с придобитите от нея по силата на наследяване недвижими имоти. При тези данни съдът е приел за установено, че упълномощителната сделка следва да се унищожи като извършена при измама, без да има предявен иск за това. Изложени са съображения за това, че упълномощителната сделка е част от сложния фактически състав на окончателната сделка, поради което окончателната сделка – покупко-продажбата е също е унищожаема на основание чл.29 ЗЗД, поради пороци в упълномощителната сделка. Прието е, че няма изискване съдът да бъде сезиран с отделен иск за унищожаване и на самото пълномощно, с оглед посочения по-горе характер на сделката. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, поради липса на трайна и задължителна практика на ВКС по същия. Настоящия състав намира, че по поставения въпрос отговор частично е даден вече в практиката на ВКС, изразена в решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е неподустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ето защо следва да се приеме, че задължение на съда е да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск. С оглед на така дадения отговор на поставения за разглеждане процесуален въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно е следва да се отмени. Съдът не е имал процсуалната възможност да се произнесе по валидността на упълномощителната сделка, тъй като за да има такава трябва да е заявена отделна искова претенция за това, каквато не е налице с подадената искова молба, нито пък е бил предявен такъв конститутивен иск срещу ответницата в отделно производство, по което да е налице влязло в законна сила решение, с което упълномощителната сделка да е унищожена на основание твърдяното от ищцата в настоящото производство. При това положение изводите на съда, че не е налице валидно упълномощаване, тъй като при извършване на сделката упълномощеният е действал измамливо, са неправилни. Упълномощителната сделка следва да се счете за валидна и правните последици от извършената с пълномощното сделка са настъпили в сферата на пълномощника съобразно изразената от него воля. Не е налице основанието, сочено от ищцата за унищожаване на продажбата на основание чл.29 ЗЗД, което е предмет на заявената от последната претенция по исковата молба. Последвалата упълномощаването сделка – покупко-продажба не е опорочена, тъй като само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД, а такива не са установени от доказателствата по делото. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли предявения иск. На основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателката следва да бъдат заплатени направените пред настоящата инстанция разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : Отменя решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 216/2011г. на Окръжен съд Видин, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: Отхвърля предявения от П. Г. А. иск срещу С. М. В. , с правно основание чл.29 ЗЗД, за унищожаване на договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №135/2009г. на нотариус с район на действие РС [населено място]. ОСЪЖДА П. Г. А. да заплати на С. М. В. сумата 1210 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: