Ключови фрази
Възнаграждение * договор за изработка


4

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр. София, 09.03.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2799 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №169 от 14.05.2015г. по т.д.№167/2015г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено Решение №15/20.01.2015г. по т.д. №14/2014г. на Кърджалийски окръжен съд, в обжалваната част, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], като водещ партньор в „К. Т В Б“, [населено място], сумата 333 202,49 лв., с ДДС, представляваща стойността на извършените от консорциума допълнителни СМР за обект „Изграждане на парк „А. – север“ и „Бизнес-парк“ – I и II етап, [населено място]“, съгласно договор №BG161РО001/1.4-02/2008/006-8-09-S-09 от 18.01.2011г. по предявения иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 65 804,34 лв. обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 26.04.2012г. – 01.04.2014г. по иска по чл.86 от ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Поддържа, че исковете са предявени от лице без надлежна активна процесуална легитимация. Поддържа, че в договора за възлагане на обществена поръчка е уговорена активна солидарност на страната на изпълнителя между всички съдружници в „К. Т В Б“, което определя активна легитимация на съдружника [фирма], [населено място], да претендира от свое име изпълнение на договора, но само за работите, уговорени в него. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че допълнителните СМР не касаят изменение на постигнатото съгласие с процесния договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки /обн.ДВ бр.28/06.04.2004г., отм. ДВ бр.13/16.02.2016г./, а са дейности с обслужващо предназначение. Позовава се на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗОП /отм./, която определя изчерпателно хипотезите, при които е допустимо изменението на договор за обществена поръчка, както и формата, в която следва да се извърши това изменение. Счита, че целта на тази разпоредба е да не се допусне заобикаляне на правилата на ЗОП /отм./ и създаване на допълнителни задължения на общините, като страна по договорите, нахвърлящи първоначално зададените параметри при договарянето. Посочва, че за претендираните допълнителни СМР от изпълнителя не са изготвени и одобрени нужните за това изчерпателно изброени документи по силата на чл.45 и сл. от договора, което обосновава извода за липса на правоотношение между страните във връзка с допълнителните СМР, въпреки, че е установено извършването на тези работи и обектът се ползва по предназначение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], като водещ партньор в „К. Т В Б“, [населено място], моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита за правилен и съобразен с практиката на ВКС извода на въззивния съд, че извършените допълнителни СМР са неотделима част от обекта, предмет на договора между страните, както и че се касае за наложили се в хода на строителството допълнителни СМР, а не до недопустимо изменение на предмета на договора. Подчертава, че в офертата на изпълнителя, съставляваща неразделна част от договора, се сочат като подлежащи на изпълнение и допълнително възникнали видове работи, които ще се доказват в процеса на строителство, по посочени показатели за ценообразуване. Счита, че заплащането на претендираните СМР не нарушава, нито изменя параметрите на обществената поръчка, тъй като извършването им се е наложило в резултат на изменение на проектите за строителството, а това изменение не е по вина на строителя. Претендира разноски.
С определение №647/12.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Ищецът [фирма], [населено място], като водещ партньор в „К. Т В Б“, [населено място], е предявил срещу [община], обективно съединени искове за сумата от 333 202, 49 лева, с ДДС, представляваща стойността на извършените от консорциума допълнителни СМР за обект „Изграждане на парк „А. – север“ и „Бизнес-парк“ – I и II етап, [населено място]“, съгласно договор №BG161РО001/1.4-02/2008/006-8-09-S-09; както и за сумата от 66 134,25 лв., представляващи законна лихва за забава за периода от 26.04.2012г. /датата, на която е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/ до датата на завеждане на иска; ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба се поддържа, че консорциумът е изпълнил в срок и с необходимото качество възложените му СМР. В хода на строителството възникнала необходимост от извършване на допълнителни СМР, неразривно свързани с предмета на договора и неговото изпълнение. За същите били изготвени подробни количествени сметки, подписани от представител на възложителя и на дружеството, осъществяващо строителния надзор. Обектът бил приет с подписани акт № 15 и акт № 16, ползвал се по предназначение, но въпреки това ответната община отказвала да заплати стойността на допълнително извършените СМР. С нотариална покана рег.№4724, том І, №174 от 11.09.2013г. [община] била поканена да подпише протокол за приемане на извършените допълнителни СМР, но на посочената в поканата дата не се явил представител на общината.
В отговора на исковата молба ответникът [община] поддържа, че исковете са недопустими, неоснователни и недоказани. Поддържа, че страна по договора е „К. ТИ ВИ БИ“, [населено място], който няма самостоятелна процесуална легитимация и не може да бъде страна по съдебни спорове, а всички процесуални действия следва да бъдат извършвани от и срещу съдружниците. Поради това счита, че предявената само от ищцовото дружество, а не от всички съдружници в консорциума, искова претенция е недопустима. Поддържа, че тъй като процесният договор е сключен по реда на Закона за обществените поръчки /отм./, то допълнителното възлагане на СМР е следвало да се извърши във формата и по реда, предвиден в този закон, а именно в писмена форма като условие за действителност на договарянето. С оглед на това твърди,че по отношение на допълнително извършените СМР няма валидно сключен договор за изработка и за тях не се дължи заплащане на възнаграждение по чл.266 от ЗЗД. Поддържа,че в този случай отношенията на строителя със собственика на обекта следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователното обогатяване. Наред с това твърди,че извършването на претендираните от ищеца СМР не е установено от него по надлежен начин, доколкото представените от ищеца количествена сметка и протоколи за допълнително извършени работи, съставляват частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за съставителя им факти.
По доводите за недопустимост на постановеното решение:
В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №131/21.03.2014г. по т.д.№1121/2011г. на ВКС, ТК, І отделение, се приема, че тъй като гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.359 ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. В този случай отношенията между страните могат да се уредят като всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само за съответната част от задължението, може да бъде извършено упълномощаване на един или повече от кредиторите да действа от името на всички, а другата възможност е т.н. “активна солидарност”. При активната солидарност изпълнението от длъжника на единия от кредиторите, погасява задължението му спрямо останалите кредитори. Активната солидарност за разлика от пасивната /чл.121 от ЗЗД/ не произтича от закона. Активна /кредиторова/ солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде уговорена в договора. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение.
В случая договорът за възлагане на обществена поръчка е сключен от името на „К. ТИ ВИ БИ“, [населено място], със съдружници [фирма], [населено място], [фирма] , [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], тоест от името на всички съдружници в гражданското дружество, чрез управителя на [фирма] Т. Б., в качеството му на представляващ съдружниците. Поради това претенцията за възнаграждение за изпълнените по договора СМР може да бъде предявена от всички съдружници като ищци, в който случай исковата молба следва да бъде подписана от всеки ищец или негов пълномощник. Ако в договора между консорциума и възложителя е уговорена изрично активна солидарност, всеки от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото възнаграждение. В тази хипотеза проверката на съда дали действително е уговорена активна солидарност, е свързана с основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост. В случай, че съдът намери, че не е налице активна солидарност, то тогава ще следва разделност на правата, при която всеки кредитор може да иска изпълнение на съответна част от задължението. Изложеното дотук налага извода, че дори и в процесния договор от 18.01.2011г. да не е уговорена активна солидарност, предявяването на иска от един от съдружниците в консорциума не би довела до недопустимост на иска, а до неговата частична неоснователност. Неотносимо към допустимостта на иска е и твърдението на ищеца, че тъй като се претендира заплащането на СМР, които не са предмет на процесния договор, то уговорената активна солидарност не намира приложение по отношение на тези вземания. Спорът между страните се свежда именно до това дали процесните допълнителни СМР са извършени в изпълнение на договор №BG161РО001/1.4-02/2008/006-8-09-S-09 от 18.01.2011г. Доколкото ищецът поддържа, че те са извършени в изпълнение на този договор, това обуславя възможността му да претендира вземанията по реда и условията предвидени в същия договор, включително и за активна солидарност по отношение на вземанията на съдружниците в консорциума. Дали за ищеца действително е възникнало право да претендира пълния размер на възнаграждението за изпълнените от консорциума СМР и то на договорно основание, отново е въпрос на основателност на иска.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение №82 от 19.02.2011г. по т.д.№658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. То формира задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК в смисъл, че когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Настоящият състав изцяло споделя тази практика. В допълнение следва да се отбележи, че сключването на договора за обществена поръчка, като гражданскоправен етап на процедурата по възлагане на обществената поръчка, не може да бъде разглеждан отделно от предхождащите го административни актове, представляващи предпоставка за сключването му, а именно решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и решението за определяне на изпълнителя. Съдържанието на договора се определя преди всичко от вече извършените волеизявления на страните по време на процедурата по възлагане, а документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка / включваща при строителство инвестиционния проект и техническите спецификации/ е задължително приложение към решението за откриване на процедурата. Поради това изменението не само на сключения договор, но и изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на Закона за обществените поръчки. По тези съображение при сключените по реда на Закона за обществените поръчки /отм./ договори е неприложима предвидената в чл.154 от ЗУТ възможност за изменение на инвестиционния проект поради промяна на инвестиционните намерения на възложителя.
Действащата към момента на сключване и изпълнение на процесния договор редакция на чл.43 от отменения Закон за обществените поръчки /ред.ДВ, бр.52/2010г./ предвижда, че изменение на сключен договор за обществена поръчка се допуска по изключение: 1/когато в резултат на непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства се налага промяна в сроковете на договора, или 2/ при намаляване на договорените цени в интерес на възложителя, или 3/ при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца. Възможността за промяна на възложените дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, е предвидена едва с изменението на разпоредбата на чл.43 от ЗОП /ред. ДВ, бр. 93 от 2011г., в сила от 26.02.2012г./, за което не е предвидено обратно действие спрямо заварените договори. Независимо, че по отношение на сключените по реда на ЗОП /отм./ до 26.02.2012г. договори не е изрично предвидена възможност за изменение на вида на предвидените по проект СМР, такава възможност не може да бъде отречена в хипотезите, когато без изменение на одобрения проект възложената работа не би могла да бъде изпълнена в съответствие с действащите строителни правила и норми. В тази връзка следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗЗД, съгласно която изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в проекта, а ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Тази разпоредба урежда специфична хипотеза, при която още преди сключването на договора за изработка предварително изготвеният технически проект съдържа такива недостатъци, при които правилно изпълнение на възложените СМР би било невъзможно. Доколкото тази хипотеза не е изрично уредена в отменения ЗОП, то съществуващата норма на чл.260 от ЗЗД би следвало да намери приложение по силата на чл.45 от ЗОП /отм./ Субсидиарното прилагане на правилата на ЗЗД се извършва доколкото същите са съвместими с целите и принципите на специалния закон. Предвид ограничената свобода на договаряне на страните в сферата на обществените поръчки, по реда на чл.260 от ЗЗД са допустими само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка. Следва да се отбележи, че в действащата към настоящия момент уредба на отношенията в областта на обществените поръчки - чл.166 от Закона за обществените поръчки /обн. ДВ бр.13 от 16.02.2016г., в сила от 15.04.2016г./, изрично е предвидена възможността за такова изменение на договора, което се налага поради непредвидени обстоятелства и не променя цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение, ако по отношение на същото са изпълнени едновременно следните условия: а) стойността на изменението е до 10 на сто от стойността на първоначалния договор за услуги и доставки и до 15 на сто от стойността на първоначалния договор за строителство и б) стойността на изменението независимо от условията по буква "а" не надхвърля съответната прагова стойност по чл. 20, ал.1 от закона.
С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между „К. ТИ ВИ БИ“, [населено място], и [община], договор №BG161РО001/1.4-02/2008/006-8-09-S-09 за обект „Изграждане на парк „А. – север“ и „Бизнес-парк“ – I и II етап, [населено място]“, по своята правна характеристика представлява договор за изработка, поради което на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗОП /отм./, след като извършената съгласно договора работа е приета, се дължи плащане на уговорената цена от поръчващия. Посочил, е че тъй като гражданското дружество не е юридическо лице и не може да е страна по сключените договори, при постигната договореност за представителство, какъвто е случаят, действията следва да бъдат извършени от представителя - съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че по отношение на допълнително възникналите и извършени СМР, не е налице облигационна връзка. Позовал се е на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, установяваща, че СМР, заплащането на които ищецът претендира, са неразделна част от договореното строителство и нямат самостоятелен характер. Поради това е приел, че претенциите подлежат на разглеждане на основание и във връзка със сключения за обекта договор за строителство. Изтъкнал е, че още в хода на работата, с писмо изх.№91/12.05.2011г. изпълнителят е уведомил възложителя, ръководителя на проекта и строителния надзор в лицето на [фирма] за наложилите се промени в количествата СМР поради несъответствия между количествената сметка по договор и представените проекти по части „В и К“ и „Поливна система“, подробно посочени и обосновани. Въз основа на подписаните за обекта актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване и установяващи, че са постигнати изискванията на проекта, подписани от технически ръководител и строителен надзор, актове обр.15 и обр.16, както и издаденото разрешение за ползване, съдът е приел за установено извършването от изпълнителя на допълнителните СМР, заплащане на които се претендира. Съдът е изложил доводи, че след като се касае за наложили се в хода на строителството допълнителни СМР, а не за изменение в обекта, предмет на договора, няма основание да се приеме, че заплащането им би било в противоречие с разпоредби на ЗОП. Отчел е и обстоятелството, че процесните СМР са извършени със знанието и съгласието на възложителя, който е приел обекта без забележки и възражения. Поради това е приел, че на изпълнителя се дължи възнаграждение за допълнителните СМР, съобразно ценовата му оферта, съставляваща неразделна част от договора.
Въззивният съд е формирал изводите си за извършване, предаване и приемане на работата по договора от 18.01.2011г. с оглед неоспореното заключение на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, основано на представените от страните писмени доказателства по делото. При това съдът е съобразил задължителната практика на ВКС, че когато се касае за възникнала в хода на изпълнението на договора необходимостта от извършване на допълнителни видове работи, то не би било налице отклонение от параметрите на обществената поръчка. Тези съображения обаче са приложими, когато договорът е изпълнен в съответствие с техническия проект, за който е проведена обществената поръчка. При преценката на установените по делото факти, въззивният съд не е взел предвид извършеното след сключването на договора за обществена поръчка изменение на техническия проект. С представеното по делото писмо изх.№91/12.05.2011г., ищецът - изпълнител е уведомил възложителя [община], че поради преработването на проекта част „Ви К“ по искане на общината, са възникнали несъответствия между количествената сметка, приложена към договора и проектите по части „В и К“ и „Поливна система“. В писмото като причина за изменение на проекта се посочва, че водохващането за питейно – битов водопровод и технически тръбопровод е изпълнено предварително, но не на мястото посочено в проекта „В и К“, също така се твърди установена разлика в нивата на шахтите за заустване на новопроектираната канализация и съществуващия канал, което наложило да се променят количествата СМР и да се добавят нови видове СМР. Твърдението за извършено изменение на техническия проект се потвърждава и от констатациите в представените по делото Констативен акт за установяване годността за ползване на строежа /акт обр.15/ и Протокол за установяване годността за ползване на строежа /акт обр.16/. В акт обр.15 е отразено, че са извършени три преработки на одобрените от Главния архитект на [община] технически проекти на обекта: - на 02.03.2011г. за трасета на тръбна мрежа и кабели НН, промишлен и питейно – битов водопровод и видеонаблюдение; на 29.06.2011г. за помпени помещения към водни каскади и фонтан и на 29.09.2011г. за паркови архитектурни орнаменти. В т.1.2. на съставения Протокол за установяване годността за ползване на строежа /акт обр.16/, е отразено,че в процеса на строителството са настъпили съществени отклонения по смисъла на чл.154 ал.2 от ЗУТ, спрямо одобрения инвестиционен проект. Нито от представените писмени доказателства, нито от приетите заключения на съдебно – техническите експертизи, се установява верността на твърдението на ищеца, обективирано в писмо №91/12.05.2011г., че трите извършени през 2011г., след сключването на процесния договор, преработки на техническия проект са били наложени от начална невъзможност за изпълнение на проекта поради несъответствието му със съществуващите на място „Ви К“ съоръжения /проектирано заустване в несъществуващ колектор/. Изследването на първоначалното съдържание на техническия проект и доколко последвалите негови изменения са били наложени от неточности в този проект, без отстраняването на които не би могло да се осъществи правилно изпълнение на възложените с договора СМР, е от значение за преценката дали е била налице необходимост от коригиране на проекта съгласно чл.260 от ЗЗД или след сключването на процесния договор е било извършено недопустимо отклонение от параметрите на обществената поръчка чрез изменение на техническия проект. В случай, че извършените изменения на проекта не са били наложителни, а са предприети по инициатива на страните по договора, извършените СМР в изпълнение на изменената част на проекта не могат да се разглеждат като обслужващи дейности по първоначалния проект, за който е проведена обществената поръчка и съответно не са извършени в изпълнение на сключения договор. В този случай за същите не е възникнало и не би могло да възникне договорно правоотношение поради липсата на проведена процедура по ЗОП, съответно ищецът може да претендира тяхната стойност по правилата за неоснователното обогятаване. Ако се установи, че е било необходимо коригиране на проекта съгласно чл.260 от ЗЗД, то не би било налице отклонение от параметрите на обществената поръчка и доколкото изпълнените от ищеца допълнителни СМР се явяват необходими за изпълнението на коригирания проект, то същите ще следва да се приемат за извършени в изпълнение на сключения договор и следва да бъдат заплатени по уговорените в договора единични цени. Доколкото тази преценка е от значение за приложението на императивната материалноправна разпоредба на чл.43 от Закона за обществените поръчки /отм./, съгласно задължителните разяснения в т.3 На ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е бил длъжен да назначи по свой почин съдебно – техническа експертиза за проверка на необходимостта от извършените през 2011г. преработки на инвестиционния проект за обект „Изграждане на парк „А. – север“ и „Бизнес-парк“ – I и II етап, [населено място]“. Също така въззивният съд е следвало да разграничи допълнителните СМР, извършването на които е последица от изменението на инвестиционния проект, от тези СМР, които са били необходими за точното и качествено изпълнение на проекта в останалите му части, които не са били преработвани след сключването на договора за възлагане на обществената поръчка.
Предвид изложеното и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото следва да се върне на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да допусне изслушването на съдебно техническа експертиза, която да установи дали трите извършени през 2011г. преработки на инвестиционния проект са били наложени от начална невъзможност за изпълнение на проекта поради несъответствието му със съществуващите на място „В и К“ съоръжения или от други отклонения от действащите строителни правила и норми, или такива изменения не са били необходими за правилното изпълнение на проекта. Също така вещото лице следва да установи извършването на кои от претендираните от ищеца допълнителни СМР е било наложено от изменението на проекта, и кои са били необходими за изпълнението на проекта в частите му, незасегнати от измененията. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №169 от 14.05.2015г. по т.д. №167/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.