6
Р Е Ш Е Н И Е №206 София, 06.04.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3701 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 305 от 02.07.2013г. по в.гр.д. № 475/13г. на Окръжен съд- Велико Търново, ГО, с което след отмяна на решение № 46 от 11.01.2013г. по гр.д. № 1692/12г. на Районен съд – Велико Търново, ГК, ХІІІ състав е отхвърлен иска по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма] съществуването на вземане на [фирма] за сумата 11 511,55 евро, произхождащо от авалиран запис на заповед от 30.05.2009г. с издател [фирма] и падеж – на предявяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. № 2873/2011г. по описа на ВтРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на 1 770,40 лева.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че за разлика от ЗЗД, Търговският закон регламентира в чл.484, ал.2 специална правна фикция, според която подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя, респ. на представител на издателя. Поддържа, че за разлика от авала, поръчителството е двустранна сделка, която предполага съгласие на кредитора. Счита, че доколкото правилата на ТЗ са специални по отношение на правилата в ЗЗД, в процесния случай правилата на ЗЗД не намират приложение и не е задължително авалистът по менителничен ефект да отразява изрично в последния пределите на своята отговорност, респ. права и задължения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не представя отговор в срока по чл.287 ГПК. В писмените си бележки оспорва касационната жалба и поддържа, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Поддържа, че спорен по делото е не въпросът, дали подписът върху лицевата страна на ценната книга презюмира поемане на авал, а въпросът - кое е задълженото лице по менителничното поръчителство – физическото лице, подписало се върху лицевата страна на записа на заповед, или търговското дружество, чиито данни са изписани над подписа. Поддържа още, че в хода на делото е било безспорно установено, че записът на заповед не е предявен за плащане на издателя и на авалиста. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
С определение № 520 от 15.08.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на [фирма] спрямо [фирма] по авалиран от ответника запис на заповед от 30.05.2009г., въззивният съд е приел, че от нищо в съдържанието на записа на заповед не може да се направи извод, че е налице авалиран менителничен ефект, респективно, че е налице менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в случая- записът на заповед от 30.05.2009г. да е авалиран от [фирма] като търговско дружество. Изложил е съображения, че авалът е писмено едностранно волеизявление, с което дадено лице се задължава да отговаря солидарно при изпълнение на поето задължение от лицето, в полза на коeто е даден, като в платежната практика авалът се поставя върху самата менителница чрез определени стандартни фрази от рода на гарантирана за плащане, преподписана за гаранция, или се дава чрез оформяне на специален документ. Въззивният съд е счел, че в процесния запис на заповед не се съдържа подобна фраза, а само са изписани данните на търговското дружество [фирма], тези на представляващия Х. Т. Х., както и негов подпис, но не е посочено изрично, че се дава поръчителство или в чия полза е дадено поръчителство. С оглед на това въззивният съд е заключил, че процесната ценна книга не е валидно авалирана от [фирма] като поръчител и поради това дружеството не дължи заплащането на посочената сума, нито на основание чл.483 ТЗ вр. чл.141, ал.1 ЗЗД може да се приеме наличие на солидарна отговорност на поръчител.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановена задължителна практика на ВКС – решение № 120 от 30.07.2010г. по т.д. № 988/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 11 от 11.03.2013г. по т.д. № 234/12г. на ВКС, ТК, № т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/ и принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право не е приложим при задължението по менителничното поръчителство /авала/. Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от тази практика, която настоящият състав споделя, и поради това следва да бъде отменено като неправилно. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.288, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Предмет на предявения иск е установяване съществуването на вземане на касатора, произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.05.2009г. от [фирма] за сумата 11 511,55 евро с падеж на предявяване. Записът на заповед е авалиран от ответника [фирма] чрез полагане на лицевата страна на подпис от Х. Т. Х. в качеството му на представляващ дружеството. Автентичността на положения от Х. Т. Х. е установена от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-графическата експертиза. Неоснователен е доводът на ответника, че авалът е поет от Х. Т. Х., а не от представляваното от него дружество. От ръкописния текст на лицевата страна на записа на заповед е видно, че авалист е търговското дружество [фирма], индивидуализирано съгласно чл.13, ал.12 ТЗ, представлявано от Х. Т. Х.. Тъй като последният е поставил на лицевата страна на записа на заповед подпис в качеството си на представител на търговското дружество, задължен за сумата по записа на заповед е дружеството, а не физическото лице, което е положило подписа си като негов представител. Действително, съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза ръкописният текст над подписа на Х. Т. Х., съдържащ индивидуализацията на представляваното дружество, не е написан от него. Независимо от това с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК записът на заповед, който в частта си относно поетия авал има характера на частен диспозитивен документ, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от лицето, подписало документа. При липса на ангажирани от ответника доказателства съобразно установената в чл.193, ал.3 ГПК доказателствена тежест при оспорване на автентичността на представения частен документ, следва да се приеме за недоказано твърдението му, че печатният текст, обективиращ съдържанието на записа на заповед, и ръкописният текст с индивидуализиращите данни на [фирма], са положени допълнително без негово съгласие.
Без значение е обстоятелството, дали за поемането на менителнично поръчителство е взето решение от общото събрание на акционерите на ответното дружество, тъй като това касае вътрешните отношения между дружеството и неговия представител - дори и при липсата на решение на общото събрание на акционерите по чл.236, ал.2, т.3 ТЗ, сключената в нарушение на тази разпоредба сделка съгласно чл.236, ал.4 ТЗ е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.
Ответникът е противопоставил и възражение за нищожност на поетото менителнично задължение поради противоречие с добрите нрави, тъй като записът на заповед е издаден при липса на каузална сделка. Съгласно разпоредбата на чл.461 ТЗ нищожността на менителничната сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания към формата й съдържанието й. Поради това авалистът не може да се позове на недействителността на задължението на хонората, с изключение на възражението относно формата на менителничния ефект /чл.485, ал.3 ТЗ/, нито на относителните възражения на хонората, произтичащи от каузалното правоотношение. Когато не е страна по каузалното правоотношение, авалистът може да противопостави свързаните с него относителни възражения на хонората, само ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, разбирани като знание на фактите, на които се основават тези възражения. В случая от страна на ответника, авалирал записа на заповед, не са изложени доводи, които могат да се квалифицират като твърдения за недобросъвестност на касатора като поемател по записа на заповед. От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика възражението, че поетото по записа на заповед задължение е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, не може да обуслови извод за нищожност на менителничния ефект поради противоречие с добрите нрави или поради липса на основание. Менителничните сделки по дефиниция са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен, основанието за поетото задължение за плащане е поставено извън съдържанието на волеизявлението. Поради изложеното, дори и да не бъде доказано съществуването на каузално правоотношение, не е налице основание за нищожност на записа на заповед.
Възражението на ответника, че вземането по записа на заповед не е изискуемо, тъй като не е извършено предявяване, е неоснователно. По въпроса относно необходимостта от предявяване на авалиста на записа на заповед, когато същият е издаден с падеж на предявяване, е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК - определение № 45/13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/13 г. на I т. о. на ВКС, ТК, според която предявяването на записа на заповед на издателя, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът отговаря както длъжника, считано от момента на изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е моментът на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника. Поради това предявяването на ефекта на авалиста единствено би обусловило отговорността му за забава. В настоящия случай записът на заповед е предявен на издателя [фирма] с нотариална покана рег. № 5560, том 5, акт: 61 на нотариус В. Ч., нотариус с район СРС, рег. № 210 на НК, която съгласно представената в първоинстанционното производство разписка е връчена лично на представляващия дружеството Х. И. Х. на 14.10.2010г. срещу положен от него подпис. Д. на ответника, че нотариалната покана е връчена от длъжностно лице от ГД „Охрана” при МП не кореспондира с данните по делото и със съдържанието на самата разписка, на гърба на която не са вписани данни и не е положен подпис на длъжностно лице от ГД „Охрана”, а само на връчител. Не е налице и твърдяната нищожност на нотариалното удостоверяване поради извършването му извън района на действие на нотариуса, тъй като удостоверяването на връчването на нотариална покана е сред нотариалните действия, които съгласно чл.570, ал.2 ГПК могат да се извършат от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. По изложените съображения не следва да се обсъждат доводите на ответника за нередовност на връчването на изпратената до него нотариална покана, с която му е предявен процесният запис на заповед.
Поради това предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено съществуването на вземане на [фирма] против ответното дружество по издадената заповед за изпълнение, а именно: за сумата 11 511.55 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2011г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заповедното производство в размер на 450.40 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски за трите инстанции в размер общо на 3 940.90 лева, от които: 1 460.40 лева – разноски за първоинстанционното производство, включващи 450.40 лева държавна такса и 1 010 лева адвокатско възнаграждение; 2000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 480.40 лева – разноски за държавна такса за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 305 от 02.07.2013г. по в.гр.д. № 475/13г. на Окръжен съд- Велико Търново, ГО, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съществуването на вземане на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Л.”, [улица], ет.2, против [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], в размер на сумата 11 511.55 евро, представляващо вземане по авалиран от ответника запис на заповед от 30.05.2009г. с издател [фирма] и падеж – на предявяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. № 2873/2011г. по описа на ВтРС е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 450.40 лева /четиристотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/ - разноски за заповедното производство по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2873/2011г. по описа на ВтРС, които са включени в издадения по това дело изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Хлебопекарни Х.” АД да заплати на [фирма] сумата 3 940.90 лева /три хиляди деветстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки/ – разноски за исковото производство за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |