Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * грешка в кадастрален план * придобивна давност * правен интерес * произнасяне по непредявен иск * недопустимост на решение


1

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

СОФИЯ, 10.11.2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 6738/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 1492 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 132/2014 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 3920 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 164/2013 г. на Районен съд- Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ответниците Б. Й. З., В. Н. Г. и Г. С. Г., че при заснемането на регулационния план на [населено място] от 1990 г. е допусната грешка относно имотната граница между поземлен имот с идентификатор 501.615, собственост на С. Б. З., и поземлен имот с идентификатор 501.616, и че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място] от 1990 г. ищецът е бил собственик на 136 кв.м, а по отношение на ответниците И. С. З., Н. С. З. и П. Н. З. е прието за установено, че при заснемането на регулационния план на [населено място] от 1990 г. е допусната грешка относно имотната граница между поземлени имоти с идентификатори 501.615 и 501.617, и че към момента на влизане в сила на регулационния план ищецът е бил собственик на 34 кв.м.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост по подадената касационна жалба от адв. А. Б. като пълномощник на В. Н. Г. и Г. С. Г.. Касаторите подържат, че за [населено място] няма приет и одобрен регулационен план от 1990 г. За града имало одобрен предходен регулационен план от 1983 г., който е бил изменен през 1992 г., а сега действащият план е одобрен през 2004 г. Тъй като въззивният съд неправилно е определил предмета на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР/ преди изменението ДВ бр. 49/2014 г./ не е изследвал възражението им за придобиване по давност на спорната част, основано на твърдение за осъществено владение от 1992 г. до 2004 г.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът С. Б. З. изразява становище, че същата е неоснователна.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР /в редакция преди изменението ДВ бр.49/2014 г./. Твърдението на ищеца С. Б. З. е било, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени през 2004 г., изразяваща се в неправилното заснемане на части от неговия имот с площ 136 кв.м към имот с идентификатор 501.616 и на 34 кв.м към имот с идентификатор 501.617, съответно собственост на ответниците. В съответствие с тези твърдения е поискал от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на влизане в сила на регулационния план на [населено място] е бил собственик на 170 кв.м, заснети към имоти с идентификатори 501.616 и 501.617, и че по отношение на тези 170 кв.м е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното им заснемане към посочените имоти.
Искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е специален установителен иск, който е насочен към установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот или част от него, към конкретен минал момент - този на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър. Правният интерес от провеждането му се свързва с възможността въз основа на влязлото в сила решение да бъдат изменени влезлите в сила кадастралната карта и регистър, като спорният имот бъде отразен в граници, съответстващи на обема на действително притежаваното от ищеца право на собственост. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл относно правото на собственост на ищеца и наличието на грешка в кадастралната основа, но към друг минал момент - този на предходен регулационен план, одобрен при действието на З. повече от 10 години преди одобряване на кадастралната карта, който при това вече не е и действащ към момента на предявяване на иска. Такъв иск не е предявен, а и би бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като постановеното по него решение не може да послужи като основание за изменение на кадастралната карта, а дори и да е налице грешка в кадастралната основа на предходен регулационен план, тя не може да бъде отстранена. Предвид разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗКИР / в редакция преди изменението в ДВ бр. 49/2014 г./, според която регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, в производството по чл. 53, ал.2 ЗКИР подлежи на изследване положението на имота по предхождащите одобряването на кадастралната карта регулационни планове, но само доколкото това е необходимо да се установи има ли приложена регулация, която би обусловила трансформиране на регулационните граници в имотни и на тази база да се прецени има ли несъответствие между границите на имота, отразени в кадастралната карта, и действителното притежаваното от ищеца право на собственост. Изводите си относно регулационния и вещноправния статут на спорния имот по предходни регулационни планове съдът излага в мотивите на решението, а в диспозитива следва да се произнесе относно съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта, като вземе предвид настъпилите след влизане в сила на плана до одобряване на кадастралната карта факти и обстоятелства, които са от значение за правото на собственост.
По тези съображения настоящият състав намира, че като е постановил диспозитив относно правото на собственост върху спорния имот към момента на одобряване на предходен регулационен план, а не към момента на одобряване на кадастралната карта, въззивният съд е разгледал непредявен иск и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по предявения иск. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по направеното от касаторите възражение за придобивна давност.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 1492 от 18.07.2014 г. по в.гр.д. № 132/2014 г. на Пловдивския окръжен съд .
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: