Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 29 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 908 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения С. А. А. за възобновяване на ВНОХД № 1399/2016 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив. В искането е отбелязан факта на задочно проведеното съдебно производство и са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за намаляване на размера на наложеното наказание до възможния минимум. В съдебното заседание пред настоящият състав назначеният при условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК защитник на осъдения поддържа искането. Наред с това, предлагайки свой прочит на материалите по приключилото наказателно дело от общ характер, настоява, че процесът и в двете му фази е протекъл в отсъствието на А., като по този начин съществено са били нарушени процесуалните правила. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне без уважение на направеното искане. Доколкото производството е образувано по чл. 423, ал. 1 НПК, а и в съдебното заседание пред настоящия състав се поддържа от защитата възможността за възобновяване на това процесуално основание, настоящият състав обсъди тази възможност, но не установи наличието й. Според данните по делото с присъда № 100 от 29.03.2016 г., постановена по НОХД № 1750/2015 г., състав на Пловдивския районен съд е признал осъдения С. А. А. за виновен в това, че за времето от 24.01.2014 г. до 01.10.2014 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 1067,76 лева от владението на различни лица без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато и зачетено е времето, през което осъденият е бил задържан под стража и е извършено разпореждане с веществени доказателства. В рамките на осъществен въззивен контрол, иницииран по жалба на защитника на осъдения и с решението, чиято отмяна е поискана по реда на възобновяването състав на Пловдивския окръжен съд е изменил присъдата, като е оправдал осъдения по обвинението за едно от включените в продължаваната престъпна дейност деяния, преквалифицирал е престъплението в такова по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, отменил е присъдата в частта относно определеното с нея място на изтърпяване на наложеното наказание, извършил е корекция и по отношение на присъдените разноски, като в останалата й част е потвърдил първоинстанционния акт. Искането е допустимо - негов предмет е акт от категорията на указаните в чл. 419, ал. 1 НПК и е подадено от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Спазен е и срока по чл. 423, ал. 1, изр. 1 НПК, доколкото след задържането му в Република Франция, осъденият е предаден на българските власти на 05.04.2018 г. (в този смисъл писмо на Районна прокуратура - гр. Пловдив, изх. № Р 301/13.04.2018г.), а искането за възобновяване е изпратено на 28.08.2018 г. (според датата на положеното пощенско клеймо), очевидно във фиксирания в посочената разпоредба 6-месечен срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване на осн. чл. 423, ал. 1 НПК е неоснователно. Противно на мнението на защитника, прегледът на материалите по делото показва, че досъдебната фаза е протекла с личното участие на осъдения. Досъдебното производство е започнало на 03.10.2014 г. на осн. чл. 212, ал. 2 НПК с претърсване в дома му. На следващия ден - 04.10.2014 г. С. А. е привлечен като обвиняем (л. 6-8 от досъдебното производство). Постановлението, с което му е повдигнато обвинението, му е било предявено лично и в присъствието на служебен защитник, налични са и два протокола за негов разпит като обвиняем - от 04.10.2014 г. и от 19.01.2015 г. (л. 9 - л. 14 от досъдебното производство). На 30.03.2015 г. Пловдивската районна прокуратура е внесла в Пловдивския районен съд обвинителен акт по обвинението на А. за престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. С разпореждане от 06.04.2015 г. съдията-докладчик по образуваното НОХД № 1750/2015 г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е указал връчване на препис от обвинителния акт на С. А. и известяването му за датата и часа на съдебното заседание, както и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 (отм.) НПК не е била изпълнена, като изпратената на известния по делото адрес на А. е била върната с отбелязване, че той не е намерен, а по сведения на майка му е напуснал страната и не предстои скорошното му завръщане. С оглед на тези данни и неявяването на А. в съдебното заседание съдът не е дал ход на делото, като е предприел мерки за установяване на местонахождението му - изискал е информация за задграничните негови пътувания, за евентуалното му пребиваване в затворите и следствените арести в страната и го е обявил за общо държавно издирване. Същевременно е указал повторно изпращане на призовка до известния вече адрес на местоживеене на лицето. В резултат на мерките за установяване местонахождението на осъдения и за призоваването му по делото, предприети в това и в следващите съдебни заседания, в които ход на делото не е бил даден по причини, свързани с неявяването на А., на 18.08.2015 г. е постъпила информация от МВР, че на 27.05.2015 г. той е бил задържан в Париж по повод на извършена кражба. Опитите на съда за връзка с адреса, посочен в писмото от МВР, като място на задържането на осъдения са останали без резултат. На 23.10.2015 г. по делото е постъпил отговор от МВР-ДМОС, че А. е обявен за международно издирване в ШИС. В проведеното на 30.11.2015 г. заседание съдът е дал ход на делото и е започнал събиране на доказателства, приемайки, че по отношение на А. е налице хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК и неучастието му в съдебното производство няма да попречи за разкриването на истината. В това и във всяко следващо заседание съдът е указвал изискване на информация от органите на ОД на МВР за хода на издирването на осъдения и за резултатите от него, като вследствие на това периодично по делото е постъпвала информация от МВР, че същият не е установен на територията на страната в резултат на провежданите издирвателни мероприятия. На 29.03.2016 г. съставът на първостепенния съд е приключил разглеждането на делото, постановявайки горепосочената присъда. Производството по образуваното по инициатива на защитника на осъдения пред Пловдивския окръжен съд ВНОХД № 1399/2016 г. е било проведено отново неприсъствено по отношение на А., като предприетите от въззивния съд мерки по установяване на местонахождението му (изискване на справки от съответните служби и изпращане на призовка до известния адрес) също не са дали резултат. Отговорът от ОД на МВР-гр. Пловдив е бил, че проведените до момента издирвателни мероприятия не са довели до установяване местонахождението му в страната, а по оперативна информация той пребивава във Франция. Според отговорът от МВР-Д“МОС“ последната информация, постъпила в дирекцията е била от 29.09.2015 г. от бюро СИРЕНЕ Франция и съгласно същата осъденият е бил задържан в 9-то полицейско управление в Париж на 27.-05.2015 г. за кражба, но впоследствие е бил освободен. Несъмнено е при тези данни, че цялото съдебно производство е протекло в отсъствието на осъдения. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1 НПК. Според тази разпоредба (изр. 2) искането за възобновяване се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК (чл. 254, ал. 4 преди измененията на НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г.) не е могло да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая осъденият е бил информиран за обвинението срещу себе си, като лично е участвал в цялото досъдебно производство. Неприсъственото по отношение на него провеждане на съдебното производство по делото се дължи не на недостатък в дейността на съдилищата, а на собственото му недобросъвестно поведение. Фактът, че в периода от приключването на досъдебната фаза и стартирането на съдебната А. е преустановил връзката си с адреса без да съобщи на органите на наказателното производство новото си местонахождение, е красноречив показател за отказа му да се ползва от правото на лично участие в съдебното производство и може да се третира единствено като манифестация на желанието му за укриване. Неоправдано е при това положение всяко възражение, че осъденият е бил лишен от възможност за ефективна защита поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие. Правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ и провеждането на процеса в други условия, т.е. без участието на обвиняемия/подсъдимия, е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Но това е така, само когато задочното производство не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, след като преди това по надлежния процесуален ред е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство. А в случая осъденият е бил информиран за това производство. При това положение искането за възобновяване на наказателното дело на осн. чл. 423, ал. 1 НПК не подлежи на уважаване. Що се касае до посочения и поддържан от осъдения, както и от защитника му довод за явна несправедливост на наложеното наказание, съпътстван от искане за смекчаване на санкцията, той не може да бъде разгледан от настоящата инстанция предвид нормата на чл. 424, ал. 1 НПК, а с обсъждането му следва да бъде ангажиран по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Пловдивския апелативен съд, до който напълно резонно е адресирано и самото искане. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. А. за възобновяване на ВНОХД № 1399/2016 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив на осн. чл. 423, ал. 1 НПК. Искането на осъдения, ведно с материалите по делото, да бъде изпратено на Пловдивския апелативен съд за произнасяне на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.