Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 61   София,06.07.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:                                              Председател:  Таня Райковска                                                             Членове:  Дария Проданова                                                                                                                                                             Тотка Калчева   при секретаря      Красимира Атанасова  като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 751 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Н. С. срещу тази част от Решение № 113 от 15.08.2008 год. по гр.д. № 2249/2007 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е оставил в сила решението от 13.04.2007 год. по гр.д. № 507/2005 год. на Софийски градски съд. Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК - противоречие със задължителна практиката на ВС на РБ, съдържаща се в ТР № 106/1983 год. на ОСНК при произнасянето по същественият материалноправен въпрос по делото – отчитане обема на съпричиняване на вредоносния резултат в рамките на предприета спасителната маневра. Ответникът по касация З. "Е. И. ;АД не изразява становище. Като обсъди доводите по жалбата съгласно чл.290 ал.2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Софийски градски съд е бил сезиран от П. С. с иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за сумата 100000 лв. Твърдението на ищеца е, че претърпял неимуществени вреди в резултат на ПТП на 04.04.2004 год. Искът с правно основание чл.407 ал.1 вр.чл.405 (отм.) ТЗ е предявен срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил З. "Е. И. ;АД. Първоначалната цена на иска е била 200000 лв., но по реда на чл.116 ГПК (отм.) в течение на производството по делото е намален до 100000 лв. Пламен Н. , като водач на л.а. Ф.- Е. ;, движейки се по земен път, навлязъл на асфалтов ІV-класен път между гр. Б. и с. Б. геран, отнемайки предимството на движещия се по посока с. Б. геран л.а."Р." с водач П. С. С. предприел спасителна маневра – интензивно спиране и завой наляво при който л.а."Р." излязъл от пътното платно, страничните колела попаднали в крайпътната канавка, автомобилът се изправил на дясната си страна и се таванът му се ударил в крайпътно дърво. В резултат на удара, С. е получил комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на долните крайници при неблагоприятна за възстановяването му прогноза. Първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 1/10 за водача на л.а."Ф.- Е. ; Н. и 9/10 за водача на л.а."Р." ищеца С. , който е предприел неадекватна спасителна маневра. Позовал се е на това, че сблъсъкът е могъл да бъде избегнат и без да се налага л.а. "Р." да напуска пътното платно, но реакцията на пострадалия водач е свързана и с обстоятелството, че той е употребил алкохол – нивото е 1.07 промила. Алкохолната проба на Н. е отрицателна. Поради това, СГС е приел, че съобразно уврежданията, които е претърпял С. , нему биха се дължали 100000 лв., но с оглед степента на съпричиняване на вредоносния резултат, присъдил е 10000 лв. До същия извод за степента на съпричиняване е стигнал и съставът на САС, поради което е счел жалбата на С. за неоснователна. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Съдилищата са допуснали неправилно тълкуване на закона, като са приравнили съпричиняването на вредоносния резултат при предхождащо ПТП поведение и на двамата участници в него към хипотезата, при която вредата за невиновния водач е произтекла при предприемането на спасителна маневра с оглед виновното поведение на другия – т.3 на ТР № 106/1983 год. на ОСНК на ВС. Оттук и липсата адекватна преценка относно степента на съпричиняване. В конкретния случай, обективните белези на спасителната маневра, съобразно т.1 на цитираното ТР са налице. Водачът С. е бил принуден да предприеме действия по промяна на посоката си на движение, поради създадена реална опасност от сблъсък от страна на водача Н. и с цел предотвратяване настъпването на събитието, което би могъл да доведе до вреди и за двамата водачи. Т.е., предприемайки маневрата, С. се е стремил да избегне опасността не само за себе си, а и за създалия опасната ситуация Н. Вярно е, че хипотетично тази опасността е могло да бъде избягната и без автомобила на С. да излиза извън пътното платно, но неадекватността на реакцията е довела до вреда за него и неговия автомобил, като съдилищата не са взели предвид изцяло избягнатата вреда за Н. – за него и автомобила му, доколкото ударът е щял да бъде в предната лява част (мястото на водача). Т.е. съпоставката в този случай би следвало да бъде отчитана от нивото над 50% - избегнатите вреди за виновния водач. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед факта, че С. при предприемането на спасителна маневра е могъл ( с голяма степен на вероятност), освен да избегне опасността за неправилно движещия се автомобил и неговия водач, да избегне и вредоносните последици за себе си и своя автомобил, като остане в рамките на пътното платно, то съпричиняването на вредоносния резултат е в съотношение 4/6. Както правилно е посочил въззивния съд, с оглед вида и степента на уврежданията на здравето на П. С. , справедливото обезщетение би следвало да възлиза на 100000 лв., колкото са претендирани. При отчитане степента на съпричиняване, нему се дължат 60000 лв., от които 10000 за присъдени и като необжалвано от застрахователя, решението в тази част е влязло в сила. Поради това, ще следва да бъде отменено решението на САС в отхвърлителната му част за сумата над 10000 лв. и до 60000 лв., като разликата бъде присъдена. Доказателства за направени по делото разноски пред настоящата инстанция не са представени. Поискано е от касатора присъждането на разноски за въззивната инстанция. Съобразно уважената част на иска те възлизат на 900 лв. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът по касация ще следва да заплати по сметката на ВКС сумата 1000 лв., представляваща държавна такса върху присъдената сума от 50000 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ от Решение № 113 от 15.08.2008 год. по гр.д. № 2249/2007 год. на Софийски апелативен съд в частта с която въззивният съд е оставил в сила отхвърлителното решение от 13.04.2007 год. по гр.д. № 507/2005 год. на Софийски градски съд за сумата над 10000 лв. и до 60000 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА З. "Е. И. ;АД гр. С., бул."Г. М. Д. ; № 16 да заплати на основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на П. Н. С. с ЕГН от гр. Б., ул."С." № 3 вх. А ет.5 ап.13 сума от още 50000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2004 год. и до окончателното плащане, както и сумата 900 лв., представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част на иска. ОСЪЖДА З. "Е. И. ;АД да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1000 лв. (хиляда лева). ОСТАВЯ в сила от Решение № 113 от 15.08.2008 год. по гр.д. № 2249/2007 год. на Софийски апелативен съд в останалата му част. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.