Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 01 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 783/2020 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от повереника на частния обвинител Г. М. К. против решение № 207/02.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 272/2020 г. от Софийския апелативен съд. В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна интерпретация на доказателствения материал, погрешни изводи относно момента, в който пострадалият се е превърнал в опасност за движението. Отправя се искане за отмяна на решението като неправилно и упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 345 от НПК (вероятно става дума за правомощията по чл. 354 от НПК, бел. ВКС). В съдебното заседание повереникът и частният обвинител Г. К. поддържат жалбата по изложените в нея възражения и искания. В допълнение се настоява да се вземе предвид съдебната практика, съгласно която при движение в близост до пътното платно на малолетно или непълнолетно лице, опасността за движение възниква в по- ранен момент. Подсъдимият А. Ч. и неговият защитник оспорват основателността на жалбата. В тази връзка се изтъква, че въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Също изразява становище за неоснователност на жалбата на частния обвинител, тъй като съдът, позовавайки се на всички доказателства по делото, правилно е приел, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК, а причината за инцидента са действията на пострадалия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда от 06. 06.2019 г., постановена по НОХД № 5125/2017 г., Софийският градски съд признал подсъдимия А. Г. Ч. за невинен в това, че на 07.05.2015 г., около 00,30 ч., в [населено място] на „Околовръстен път“, при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. С. А., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал.1, б. „в“ във с чл. 342, ал. 1 от НК. Софийският апелативен съд с атакуваното решение потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Първо е необходимо да се направят някои уточнения. Касаторът се позовава на допуснато нарушение на материалния закон, но в жалбата се съдържат и твърдения за недостатъци в аналитичната дейност на съда при оценката на събраните по делото доказателства, изразили се в безкритично доверяване на обясненията на подсъдимия, поставени в основата на допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ДКМАТЕ). Иначе казано, въвежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение. Преценени в рамките на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, доводите на жалбоподателя са неоснователни. Извършената от въззивния съд проверка на невлязлата в сила присъда не дава основание да се приеме, че са допуснати процесуалните пороци, изтъкнати в жалбата. В рамките на собствен доказателствен анализ съдът е обсъдил по изискуемия се от закона начин всички събрани по делото доказателства, както и експертните изследвания и заключения на експертизите от досъдебното производство и на комплексната, назначена в хода на съдебното следствие от основния съд. Те са базирани на обективните находки, констатирани при извършения оглед, на разположението и деформациите на моторното превозно средство (МПС), на установените увреждания на пострадалия, както и на гласните доказателствени средства. Впрочем, измежду тях източник на преки доказателствени факти за поведението на пострадалия не са единствено обясненията на подсъдимия Ч., но и показанията на свидетеля С.. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия по действителното им съдържание и съобразно останалата доказателствена съвкупност и не е имал основание да не ги кредитира. В подкрепа на факта, че пострадалият е предприел навлизане в пътната лента, апелативният съд е взел предвид не само гласните доказателствени източници (обяснения на подсъдимия и показания на С.), но и изводите по назначената комплексна експертиза, в частност разясненията на вещото лице – медик. Според експертното мнение от травматичните увреждания на пострадалия А. се установява, че към момента на удара той се е движел. Контактът с МПС е осъществен в лявата странично – предна част на тялото на пострадалия, а предвид уврежданията на десния долен крайник, най-вероятно той е бил в крачка, когато е настъпил ударът. Така установените и обсъдените данни са обусловили извода на предходните инстанции за предприето от страна на пешеходеца внезапно навлизане в платното за движение. Не се констатира порок в процесуалната дейност на предходните инстанции при изграждане на убеждението им относно кредитирането на заключението по ДКМАТЕ. Несъмнено, ако съдът е приел, че не дава вяра на обясненията на подсъдимия и/или на показанията на свидетел, то не би могъл да кредитира и заключение, което е обосновано с факти, установени в процеса от тези доказателствени източници. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил както заключението на експертизата от досъдебното производство, така и на тази, назначена в съдебното следствие и е обосновал решението си. Съобразявайки разясненията на вещите лица при разпита им в съдебното заседание, втората инстанция е отбелязала, че всъщност не е налице противоречие в двете изслушани и приети експертизи, доколкото те са обсъждали различни обстоятелства. В първоначалната експертиза заключението се отнася до възможността за спиране в рамките на осветената зона пред автомобила при скорост под 63км/ч и местонахождение на пострадалия върху платното за движение на подсъдимия. При назначената в съдебното следствие експертиза е разисквано и експертно изследвано внезапно навлизане на пострадалия в платното за движение на подсъдимия. Вещите лица са дали отговор при движение на пострадалия при „бърз“ и „спокоен“ ход и са направени изчисления за механизма на процесното пътнотранспортно произшествие с оглед момента, в който той е предприел навлизане в определеното за движение на МПС пространство и отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара. В заключението е обоснован извод, че при сравнение на опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 50 км/ч (36 метра) с отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента на навлизане на пешеходеца във видимата част на платното за движение, ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Становищата на вещите лица са обсъдени в контекста на всички доказателствени източници и са логично интерпретирани. Съдът е изложил подробни съображения, че А. се е превърнал в опасност едва когато е навлязъл внезапно в платното за движение. Въз основа на конкретно изследваните и установени пътни условия решаващият съдебен състав е заключил, че не са установени достъпни за възприемане данни за поведение на пострадалия, с което той недвусмислено да е демонстрирал намерение да навлезе в предназначената за движение на МПС пътна лента. Претенцията на повереника, изтъкната в съдебното заседание пред касационната инстанция, че пътната ситуация следва да се обсъжда като такава, при която в близост до платното за движение се намира дете, е неубедителна, защото пострадалият не попада в тази категория лица. На следващо място, в касационната жалба са изложени разсъждения, почерпени от изразените в съдебната практика становища за формулираните в разпоредбата на чл. 20 от ЗДП задължения, относими към безопасността на движението. Такова позоваване поначало е допустимо, но използваните източници следва да се обсъждат с оглед на конкретно установените факти по делото. Именно такъв подход е приложил въззивният съд, поради което не търпи упрек в тази насока. В атакуваното решение е изложена дължимата аргументация както защо се счита, че не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, така и за прогласените в чл. 20, ал.2 от ЗДП опасности и дължимото поведение на водачите на МПС в тази връзка, с които подсъдимият се е съобразил. От друга страна е отбелязано, че в обвинителния акт фактическите твърдения са свързани единствено с несъобразяването на скоростта на движение с осветената зона пред автомобила. Установената фактология по конкретното произшествие не разкрива допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДП, тъй като настъпилият пътен инцидент не се дължи на неправилна подбрана от него скорост, при която не е бил в състояние да спре в осветената от късите светлини зона пред автомобила. Обобщено, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, представляващи касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №207/02.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 272/2020 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.