4 Р Е Ш Е Н И Е № 64 [населено място], 28.06.2017 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 2267 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Т. В. Т., [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на решение № 73/12.04.2012г. по гр.д.№ 2116/11г. на Ботевградския районен съд, потвърдено с решение № 221/24.10.2012г. по гр.д.№ 447/12г. на Софийския окръжен съд. Молителят се позовава на неистинност на показанията на свидетеля П., която е установена по надлежен съдебен ред по смисъла на закона с Постановление от 12.07.2016г. за прекратяване на досъдебно производство № 5054/2015г. на РУ – Ботевград по прокурорска преписка № 1082/15г. на Районна прокуратура [населено място], както и че съдебното решение е основано върху тези показания. Ответникът П. Д. Б., [населено място] оспорва молбата. Възразява, че във влязлото в сила съдебно решение е прието, че документът „запис на заповед“ от 01.08.2010г. не отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ, а е недопустимо доказването на договори на стойност над 5000 лв. със свидетелски показания. Ответникът излага и становище, че съдебното решение е постановено при обсъждане на множество свидетелски показания, поради което са без значение променените пред органите на досъдебното производство показания на свидетеля П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че с оглед на заявеното основание за отмяна, молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.2 ГПК. Постановлението на Районна прокуратура [населено място] е влязло в сила на 22.07.2016г., съгласно отбелязването върху същото, а молбата е подадена на 14.10.2016г., поради което е спазен тримесечният преклузивен срок и искането за отмяна е допустимо. Решението, за чиято отмяна е подадена молбата, е постановено по иск на Т. В. Т. срещу П. Д. Б. за признаване за установено съществуването на вземане, за което е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за сумата от 7000 лв., представляваща неизплатено задължение по частен документ – запис на заповед от 01.08.2010г., издаден като обезпечение на сключен между страните договор за заем на 01.08.2010г., както и за лихви и разноски. За да постанови решението, съдът е приел, че документът, подписан от П. Б. на 01.08.2010г., и наименован запис на заповед не съдържа императивно определените реквизити в чл.535 ТЗ, но съдът е разгледал твърденията на ищеца за съществуващи каузални отношения между страните по договор за заем. Изложени са съображения, че предвид реалния характер на договора за заем, заемодателят следва да докаже предаването на паричната сума на заемателя. След обсъждане на свидетелските показания на разпитаните свидетели, съдът е приел, че сумата от 7000 лв. не е предадена на ответника, като основно позоваването е на показанията на свидетеля очевидец И. П., който е присъствал при съставянето на документа от 01.08.2010г. и го е подписал. Решаващият извод на съда за отхвърляне на установителния иск е недоказването на сключен договор за заем на 01.08.2010г. между страните по делото за сумата от 7000 лв., тъй като същата реално не е предадена на ответника, поради което между тях не е възникнало заемно правоотношение, от което да произтича вземането на ищеца по иска. Молителят твърди и от Постановление от 12.07.2016г. за прекратяване на ДП № 5054/2015г. на РУ – Ботевград по прокурорска преписка № 1082/15г. на Районна прокуратура [населено място] се установява, че производството е било образувано срещу лицето Г. С. П. за това, че като свидетел по гр.д.№ 2116/11г. на Ботевградския районен съд на 14.03.2012г. съзнателно е затаил истина, заявявайки, че през месец август 2010г. не е видял Т. Т. да дава на П. Б. сумата от 7000 лв. (престъпление по чл.290, ал.1 НК). В Постановлението е направена констатация, че в хода на досъдебното производство Г. П. се отрекъл по категоричен начин от показанията си по гр.д.№ 2116/11г. на РС [населено място] и е заявил, че действително е видял, че Т. е предал паричната сумата от 7000 лв. на Б.. Прието е, че наказателната отговорност следва да отпадне, тъй като деецът се е отрекъл пред надлежен орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане в сила на присъдата или решението и преди да бъде възбудено срещу него наказателно преследване - пред разследващия полицай, т.е. преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем и да му бъде предявено обвинение. Досъдебното производство е прекратено на основание чл.199 НПК, чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК. Настоящият състав на І т.о. на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и съобразно с въведеното основание от молителя, отмяна може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението, чиято отмяна се иска. Надлежният съдебен ред по смисъла на закона е установяване на неистинност на свидетелски показания с влязла в сила присъда, с която свидетелят е признат за виновен за престъпление по чл.290 НК, или с влязло в сила решение на граждански съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Постановлението за прекратяване на досъдебно производство не е присъда, постановена от наказателен съд, и независимо от направените в акта на прокурора констатации, че извършеното деяние е наказуемо съгласно чл.290, ал.1 НК, то постановлението няма задължителна сила на гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство, което от значение за отмяна на влязло в сила решение, в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 НПК. При посоченото основание на чл.292, ал.1, т.2 НК, което е прието от прокурора като даващо възможност за отпадане на наказуемостта за престъпление по чл.290, ал.1 НК, прекратяването е постановено по реда на чл.24, ал.1, т.1 НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Посочените обстоятелства биха имали значение за допустимостта на иск за установяване на престъпно обстоятелство, но не и за основателността на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По подадена молба за отмяна с твърдение за неистинност на свидетелски показания, Върховният касационен съд преценява дали решението е основано на свидетелските показания, но след като съпостави депозираните по делото показания, върху които съдът е основал решението си, с показанията, чиято неистинност е установена по надлежен съдебен ред. В производството по отмяна не подлежи на доказване на твърдяната от молителя неистинност на свидетелските показания, а установената неистинност на тези показания с влязла в сила присъда на наказателен съд или с влязло в сила решение на граждански съд по чл.124, ал.5 ГПК. Липсата на установена по надлежен съдебен ред неистинност на свидетелските показания на лицето П. изключва необходимостта от произнасяне на ВКС относно значението на тези конкретни показания за постановяването на атакуваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не е налице въведеното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. В. Т., [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на решение № 73/12.04.2012г. по гр.д.№ 2116/11г. на Ботевградския районен съд, потвърдено с решение № 221/24.10.2012г. по гр.д.№ 447/12г. на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.