О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 София, 14 май 2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова ч.н.д. № 296/20г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 44, ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд-Девин. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото по правилата, визирани в Закон за здравето, касателно подсъдността е РС - Смолян. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред Районен съд-Смолян е било образувано н.ч.д. № 167/20г. по искане от Районна прокуратура - Смолян за настаняване на задължително лечение по реда на чл.155 и сл. от Закон за здравето на И. И. К.. С разпореждане № 1063 от 21.04.2020г., съдът е прекратил производство, като е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд- Девин . В РС – Девин е било образувано н.ч.д. № 65/20г., по което съдът с определение от 07.05.2020г. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Местната компетентност на съдилищата в производствата по задължително настаняване и лечение на лица по Закон за здравето/ЗЗ/ е изводима от нормата на чл.156, ал.1 от този закон. Последната визира две хипотези, а именно- задължителното настаняване и лечение на лицата по чл.155 от ЗЗ се постановява с решение от районния съд по настоящ адрес на лицето, а в случаите по чл.154 от районния съд по местонахождението на лечебното заведение. В случая искането, което е направено от прокурор при РП-Смолян е във връзка с правомощията му по чл.157 от ЗЗ и е за настаняване на задължително лечение по реда на чл.155 от ЗЗ, поради което компетентен да разгледа предложението за настаняване на лечение е РС по настоящ адрес на И. К.. Настоящият състав не намира за правилно, даденото от РС-Смолян тълкуване на понятието „настоящ адрес”, а именно „...този, на който фактически живее лицето (по аргумент на чл.428 НПК относно принудителните медицински мерки)”. На първо място двете производство – по ЗЗ и НПК са самостоятелни и необвързващи. Провеждат се при изрично предвидени в двата нормативни акта компетентност, ред и предпоставки, поради което аргументи в настоящото производство/по ЗЗ/ не могат да се извеждат от разпоредбите на чл.427 и сл. от НПК. На следващо място легална дефиниция на термина „настоящ адрес” се съдържа в разпоредбата на чл.94 от Закона за гражданската регистрация и това е адресът, на който лицето живее, като всяко лице има само един настоящ адрес. Съгласно чл.96 от ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл.92, ал.1 от ЗГР. Данните предоставени на РС-Девин по реда на Наредба 14/18.11.2009г. установяват, че И. К. има настоящ адрес в [населено място], което определя РС – Смолян като местно компетентния съд да разгледа искането на РП –Смолян за задължителното му настаняване и лечение по реда на Закона за здравето. Предвид изложеното, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от РС-Смолян. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.д. № 65/20г. по описа на Районен съд - Девин за разглеждане от Районен съд - Смолян. Определението не подлежи на обжалване. Копие от определението да се изпрати на РС - Девин за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: