4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 71 гр. София,29.07.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №592 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба от ТП Държавно ловно стопанство „Ч.“, гр. Велинград за отмяна на влязло в сила решение №48 от 24.04.2017г. по т.д.№49/2015г. на Окръжен съд- Пазарджик в частта, с която са отхвърлени предявените от молителя против „Бор Рециклейшън” ЕООД искове с правно основание чл.327, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ТЗ за разликата над сумата от 7 641.94 лева до сумата от 112 252.58 лева, претендирана като дължима цена на доставена дървесина по договори №45/14.05.2013г., №46/14.05.2013г., №47/14.05.2013г. и №48/14.05.2013г. и фактури към тях, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата цена за периода 10.04.2014г. - 21.10. 2014г. за разликата над сумата от 341.28 лева до сумата от 9 519.94 лева, което е потвърдено с решение №18 от 12.01.2018 г., постановено по в.т.д. №365/2017г. на Пловдивски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №652 от 19.11.2018г. по т.д. №1334/2018г. на Върховен касационен съд. Молителят твърди, че през м.декември 2018г. узнава, че ответното дружество „Бор Рециклейшън“ ЕООД, което е купувач по процесния договор за продажба на дървесина, е получило парите за депозит- гаранция от трето лице, с което е имало договорка да му препродава закупената дървесина. Ответното дружество е спечелило търг и е страна и по друг договор със самия молител- за извършване срещу заплащане на услугата добив на дървесина-сеч. След извършването на възложената сеч /по график, одобрен от молителя като възложител/, изпълнителят складира дървесината на временен горски склад, където може да стои до 1 месец, след което следва да се подложи на обработка. В качеството си на купувач по първия договор ответникът продава дървесината на трето лице- „А.-АБ“ ЕООД, което плаща договорената цена /за периода м.02.2013г.-31.03.2014г. продадени 5 134 куб.м. дървесина на стойност 581 172.70 лева/. Тази цена обаче не постъпва при ищеца ТП Държавно ловно стопанство „Ч.“, а е задържана от „Бор Рециклейшън“ ЕООД. Поддържа, че дървесината, закупена от ответника по процесния договор за продажба, е отсечена от него като изпълнител по договора за добив на дървесина и е доставяна /превозвана с камиони на ответното дружество/ на „А.-АБ“ ЕООД. Молителят заявява, че тези новоузнати обстоятелства се установяват от новооткрити писмени доказателства- дневникът на постъпилата дървесина на „А.-АБ“ ЕООД, фактури за закупена дървесина от „А.-АБ“ ЕООД и счетоводен анализ на документи, пътни листи и протокол от очна ставка между лицето, заемало тогава длъжността директор на ДЛС Ч. и Е. А.- управител на ответника. Моли на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК да бъде отменено посоченото решение. Ответникът по молбата „Бор Рециклейшън“ ЕООД я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това, което е съществувало към момента на постановяване на решението, по обективни причини не е било известно на страната към този момент, като е от съществено значение за спора, т.е. би могло да обуслови различен от постановения резултат. Необходимо е страната да разполага с документ, който установява новото обстоятелство. Съгласно ТР № 138/1967г. по гр.д. № 106/67г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231,б.“а“ ГПК / отм./ , сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи /тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В настоящата хипотеза молителят /ищец по процесните искове за плащане на дължима цена на доставена дървесина по договори №45/14.05.2013г., №46/14.05.2013г., №47/14.05.2013г. и №48/14.05.2013г. и фактури към тях/ твърди четири обстоятелства, които счита, че са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- плащане от ответника на депозитите /гаранции/ по договорите за продажба на дървесина с пари на трето лице /“А.-АБ“ ЕООД/; сключване на договор между страните по делото /ищецът в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител/ с предмет добив на дървесина-сеч срещу възнаграждение; сключване на договор между ответника и “А.-АБ“ ЕООД за препродажба на закупената от ищеца дървесина; доставка на дървесината от ответното дружество на “А.-АБ“ ЕООД. Обстоятелството, че между страните по делото има сключен друг договор /за извършване на добив на дървесина- сеч срещу насрещно задължение за плащане на възнаграждение/ не се установява от приложените съм молбата писмени доказателства, но дори да беше установено, то не представлява ново обстоятелство, тъй като самият молител като страна по договора очевидно е знаел за него. Обстоятелството, че депозитите /гаранции/ по процесните договори за продажба на дървесина са платени от ответното дружество със средства на трето лице /“А.-АБ“ ЕООД/, освен че не се установява от приложените към молбата писмени доказателства, не е от съществено значение за спора, т.е. не би могло да обуслови различен от постановения резултат. Дали плащането на депозита от купувача е със собствени или заемни средства е ирелевантно за дължимостта на цената по договора за продажба. Останалите две обстоятелства са от съществено значение за спора, тъй като доказването, че процесната дървесина, продадена от ищеца на ответника, след това е препродадена и доставена на “А.-АБ“ ЕООД, би довело до различен от постановения правен резултат. Тези обстоятелства обаче не са нови, тъй като са въведени в спора и са установявани в хода на делото. С отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че получатели на продадената дървесина по процесните договори, представените от ищеца фактури и превозни билети са трети лица, включително „А.-АБ“ ЕООД, като за установяване на тези му възражения са направени множество доказателствени искания. Данни за доставката на процесната дървесина на „А.-АБ“ ЕООД се съдържат в заключението на приетата съдебна лесотехническа експертиза и в дневника на постъпилата дървесина за процесния период на „А.-АБ“ ЕООД, изискан по реда на чл.192 ГПК, както и в показанията на разпитаните свидетели /А. К. и Ю. А./. В първоинстанционното производство ищецът е навел твърдения за съществуване на търговска сделка във връзка с процесната дървесина между ответното дружество и „А.-АБ“ ЕООД, като е направил и доказателствени искания за тяхното установяване, вкл. чрез разпит на управителя на „А.-АБ“ ЕООД като свидетел и задължаване на „А.-АБ“ ЕООД да представи съставени и осчетоводени по тази сделка фактури за 2014г. Тези искания са оставени без уважение от съда, като с въззивната жалба е поддържано само искането за разпит на свидетел. Във въззивното производство е допуснат разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата относно доставката на процесната дървесина, като свидетелските показания на А. Б. за договорно правоотношение между ответника и третото лице „А.-АБ“ ЕООД, за издавани фактури от ответника за доставка на дървесина и плащания от „А.-АБ“ ЕООД по тези фактури са обсъдени във въззивното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Не се установява и твърдението на молителя за наличие на нови писмени доказателства за установяване на наведени в спора обстоятелства, приети от съда за недоказани. Протоколът за очна ставка между лицето, заемало длъжността директор на ДЛС Ч. и Е. А.- управител на ответното дружество е документ, съставен на 26.03.2018г., след постановяване на въззивното решение от АС-Пловдив, поради което не попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Дневникът на постъпилата дървесина на „А.-АБ“ ЕООД не е приета като доказателство в настоящото производство, тъй като този документ е приет още в първоинстанционното производство и е част от доказателствата по делото, въз основа на които е постановено влязлото в сила съдебно решение. Фактурите за закупена дървесина от „А.-АБ“ ЕООД, счетоводни справки и пътни листи не са новооткрити доказателства, тъй като по делото има данни за тяхното съществуване, а по отношение на фактурите е направено искане по реда на чл.192 ГПК за представянето им от третото неучастващо в производството лице „А.-АБ“ ЕООД. Съгласно ТР №7/14 от 31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС може да се иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства или чрез което да се постигне отмяна на неправилно съдебно решение, постановено при допуснати от съда процесуални нарушения. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТП Държавно ловно стопанство „Ч.“, гр. Велинград за отмяна на влязло в сила решение №18 от 12.01.2018 г., постановено по в.т.д. №365/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №48 от 24.04.2017г. по т.д.№49/2015г. на Окръжен съд- Пазарджик в частта, с която са отхвърлени предявените от молителя против „Бор Рециклейшън” ЕООД искове с правно основание чл.327, ал.1 вр. чл.318, ал.1 ТЗ за разликата над сумата от 7 641.94 лева до сумата от 112 252.58 лева, претендирана като дължима цена на доставена дървесина по договори №45/14.05.2013г., №46/14.05.2013г., №47/14.05.2013г. и №48/14.05.2013г. и фактури към тях, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата цена за периода 10.04.2014г. - 21.10. 2014г. за разликата над сумата от 341.28 лева до сумата от 9 519.94 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: