Р Е Ш Е Н И Е № 165 София 31.10. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1202 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] и [фирма] , представлявани от В. Д. П. , гражданин на Република Италия, чрез адв. А. С. –К. срещу решение №1067 от 30.06.2011г., постановено по гр.дело № 875/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав. Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. Според касаторите в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е направил необосновани изводи за отсъствие на твърдения в исковата молба и първото по делото съдебно заседание, с които да е оспорено вземането на ответника - не са изложени твърдения, издателят на записа на заповед да е бил подведен от ответника, без да съзнава значението и смисъла на подписания от него документ, поради това, че не владее български език. Поддържа, че в исковата молба са изложени факти, че управителят не е подписвал записа на заповед, защото не е имал нито основание, нито намерение да се задължава със исковата сума. Същественото процесуално нарушение се изразява в правния извод на съда, че ищецът е задължен да докаже твърдените от него факти в исковата молба, че не познава поемателя и няма никакви отношения за него, т.е. в разрез с основен принцип на правото съдът му е възложил доказването на отрицателни факти. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., касаторите поддържат касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касация И. Г. П. от [населено място], чрез адв. П. Х., Б. излагат подробни съображения за обезсилване на въззивното решение, като постановено по недопустим иск, алтернативно за оставяне без уважение касационната жалба като неоснователна. Направено е искане по чл.81 ГПК за присъждане на разноски. С определение от 7.02.2013г. ВКС, ТК е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на САС поради неговата евентуална недопустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Благоевградският окръжен съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника И. Г. П., че дружествата [фирма] и [фирма] не му дължат сумата от 25 000 евро , за които ответникът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на основание запис на заповед от 20.12.2008г. Искът е отхвърлен като неоснователен. За наличие на правен интерес от предявяването му съдът е приел висящото изпълнително производство, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на основание заповедта за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Искът е отхвърлен по съображения, че не е доказано оспорването на авторството на издателя на записа на заповед. Чрез графологичната експертиза е установено, че записа на заповед е подписан от управителя на дружествата В. П.. Софийският апелативен съд, по въззивна жалба на ищците, е потвърдил първоинстанционното решение. Прието е, че документът, послужил за издаването за заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, е действителен документ, тъй като има съдържанието по чл. 535 ТЗ. Назначената по делото графологична експертиза не доказва единственото изложено в исковата молба обстоятелство за недължимост на сумата по изпълнителния лист – неистинност на ценната книга. Ищците не са ангажирали никакви конкретни твърдения, нито доказателства при какви обстоятелства е подписан записа на заповед. Счетено е, че ответникът е ангажирал доказателства, за получената от ищците сумата чрез подписана от В. П. разписка, изготвена на български и италиански език, като записа на заповед е издаден на датата на която е съставена разписката. Обжалваното решение е недопустимо. В исковата молба длъжниците по издадената на основание чл.417, т.9 ГПК заповед за изпълнение от 31.03.2009г., чрез техния управител В. П. от Република Италия излагат твърдение, че при посещение на КАТ на 16.06.2009г. управителят на дружествата е разбрал, че върху регистрираните МПС на дружествата е наложен запор от ЧСИ В. Н. с район на действие Софийския окръжен съд. На следващия ден - 17.06.2009г. при посещение на кантората на ЧСИ управителят е разбрал, че срещу дружествата има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 25 000 евро. Твърди, че по никакъв повод не е срещал ответника по иска И. Г. П. и не е подписвал запис на заповед или какъвто и да е друг документ за тази сума. Исковата молба е подадена в съда на 27.07.2009г. Видно от приложеното ч.гр.д. №351/2009г. на Петричкия районен съд от длъжниците по издадената заповед за незабавно изпълнение не е постъпило възражение по чл.419 ГПК. Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал.1 и чл. 424 ГПК. Според чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал.1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл.424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл.254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл.424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл.124, ал.1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване. В заключение решението на САС и потвърденото с него решение на Благоевградския окръжен съд ще следва да бъдат обезсилени и на основание чл.290, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК производството по делото прекратено. Неоснователно е искането за присъждане на разноски на дружествата. Производството по делото е инициирано от касаторите и с оглед на изхода му ответникът не дължи заплащането на разноски. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска, какъвто не е случая. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника ще следва да бъдат присъдени документираните разноски, за които има представен списък по чл.80 ГПК в размер на 4000 лв. Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1067 от 30.06.2011г., постановено по гр.д. №875/2010г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав и потвърденото с него решение №1328 от 10.08.2010г., постановено по гр.д. № 310/2009г. на Благоевградския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА [фирма] и [фирма], представлявани от В. П. да заплатят на И. Г. П. от [населено място] разноски в размер на 4000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: