Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 05 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2238 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения М. В. М., депозирано на 29.10.12 г, и по искане на осъдения В. П. П., депозирано на 25.10.12 г, за възобновяване на ВНОХД № 124/12 по описа на Окръжен съд, Монтана, по което е постановено решение от 3.10.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Монтана, от 28.06.12 г, по НОХД № 30109/12. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият М. В. М. е признат за виновен в това, че за времето от 27.09.11 г до 27.10.11 г, в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с В. П. П., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 3 708, 50 лв, от владението на Ч. П. Т. и Д. К. А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 22.11.11 г до 28.02.12 г, - на основание чл. 25 НК, му е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 30109/12 по описа на МРС и по НОХД № 1720/11 по описа на ВРС, а именно: три години „лишаване от свобода”, със зачитане на изтърпяното наказание по групираната присъда / по НОХД № 1720/11 по описа на ВРС /, - подсъдимият В. П. П. е признат за виновен в това, че за времето от 27.09.11 г до 27.10.11 г, в [населено място], [населено място] и [населено място], при условията на опасен рецидив, сам и след предварителен сговор с М. В. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 3 949 лв, от владението на Ч. П. Т., С. Н. К. и Д. К. А., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 22.11.11 г до влизане на присъдата в сила, - подсъдимите М. и П. са осъдени да заплатят солидарно на Д. К. А. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2 996 лв, заедно със законните последици. Искането на осъдения М. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че оценката на доказателствата противоречи на изискванията по чл. 14 НПК, че в основата на осъждането са поставени показанията на св. Ц. Б., негова фактическа съпруга, без на свидетелката да е разяснена възможността по чл. 119 НПК, че е допуснато нарушение на правото на защита, произтичащо от участието на служебен защитник, въпреки несъгласието на молителя, че в решението фигурира като подсъдим М. И. Л., каквото лице не е привлечено като обвиняем, че е взето предвид осъждане от Районен съд, Лом, каквото не е налице, че не са взети предвид обясненията му като подсъдим, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Монтана. Алтернативно се иска да бъде изменено решението, по реда на Гл. 33 НПК, като бъде намалено наложеното наказание. Искането на осъдения П. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че е нарушен чл. 13 НПК, че незаконосъобразно са оставени без уважение доказателствени искания на молителя за провеждане на очни ставки със свидетели, че във въззивния акт фигурира като подсъдим лицето М. И. Л., какъвто не е участвал по делото, че неправилно са кредитирани обясненията на М. М., дадени от него като обвиняем, че е допуснато нарушение на процесуалния закон предвид това, че молителят не е присъствал на разпита на св. С., проведен по реда на чл. 223 НПК, че не е уважено искането за очна ставка със св. С., че неправилно са отхвърлени обясненията на подсъдимия М. от съдебната фаза, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде изменено решението, по същия процесуален ред, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения М. пледира за уважаване на искането. Осъденият М. моли делото да бъде възобновено. Защитата на осъдения П. пледира за уважаване на искането. Осъденият П. моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими: подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. По делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, поради което неоснователно се твърди, че е нарушен чл. 13 НПК. При формиране на вътрешното си убеждение по релевантните факти въззивният съд не е нарушил чл. 14 НПК. Доказателствените изводи са основани на задълбочен анализ на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, които съвкупно обвързват участието на осъдените в инкриминираните деяния. В тази насока са показанията на св. К., св. А., св. Д. М., св. Д., св. К., св. Г., св. Л., св. Б., св. Ц. Г., св. И., св. А., св. З., св. Т., кредитираните обяснения на обвиняемия М., надлежно приобщени, протоколите за оглед, протоколите за доброволно предаване, разписките за върнати вещи, веществените доказателства. Основателно е оплакването, че св. Ц. Б., фактическа съпруга на осъдения М., и св. И. Н., фактическа съпруга на осъдения П., не са предупредени за правото им да откажат да дават показания, на основание чл. 119 НПК. Допуснатото процесуално нарушение има за своя последица изключване на техните показания от доказателствения материал, годен да послужи при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Налице е процесуално нарушение и при разпита на св. С., проведен на основание чл. 223 НПК, изразено в пропуска да бъде осигурена възможност на обвиняемите и техните защитници да участват в разпита, ако желаят. Последица на допуснатото нарушение също е изключването на тези показания от годния доказателствен материал. Независимо от това, при игнориране на тези свидетелски показания не се стига до промяна на крайните доказателствени изводи, тъй като другите гласни доказателствени средства, обсъдени в контекста на останалите доказателствени източници, са достатъчни да формират надеждна доказателствена основа за осъждането на подсъдимите М. и П.. В така формираната доказателствена съвкупност напълно се вписват приобщените обяснения на обвиняемия М. и именно констатацията за тяхната съответност на останалия доказателствен материал е послужила като основание за тяхното кредитиране и поставянето им в основата на осъдителните съдебни актове. В този аспект, правилно са отхвърлени обясненията на подсъдимите М. и П. от съдебната фаза, като е прието, че те се явяват защитна позиция, опровергана от кредитираните доказателствени средства. На следващо място, не е допуснато нарушение на правото на защита на осъдените. На досъдебното производство М. М. е бил представляван от адвокат А., която се е оттеглила поради различие между нея и подзащитния й относно линията на защитата. В съдебната фаза подсъдимият М. е бил представляван от адвокат К., служебен защитник, срещу чието участие в процеса не е възразил. Не е допуснато и нарушение на правото да бъдат сочени нови доказателства. Подсъдимите М. и П. или техните защитници не са правили искане пред първоинстанционния съд, респективно, пред въззивната инстанция, за провеждане на очни ставки със свидетели по делото, респективно, не са искали събирането на други доказателства. Съдът служебно е намерил за необходимо да проведе очна ставка между св.Д. и св. Б. и е провел такава. Правилно е становището на съдилищата, че не е била налице процесуална необходимост от провеждане на други очни ставки. Що се отнася до това, че в мотивите на въззивния акт е посочен като подсъдим М. И. Л., това действителна е така, но вписването на такова лице представлява несъществено процесуално нарушение / техническа грешка, която не е повлияла на процесуалните права на подсъдимите /. Неоснователно е оплакването, че по отношение на осъдения М. е взето предвид осъждане на Районен съд, Лом. Видно от материалите по делото, такова осъждане липсва, респективно, такова осъждане не е отчетено при преценка на съдебното му минало. Липсата на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на Гл. 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По отношение на осъдения М. е налице съставомерност по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а по отношение на осъдения П., по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и такава именно е възприетата по делото правна квалификация. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определените наказания са при превес на смекчаващите обстоятелства / наказанията са под средния размер /, макар и да се касае за завишена степен на обществена опасност на деянията и дейците. Ето защо, наложените им наказания се явяват справедливи, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за тяхното по-нататъшно смекчаване. По изложените съображения, ВКС намери, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. М. и искането на осъдения В. П. П. за възобновяване на ВНОХД № 124/12 по описа на Окръжен съд, Монтана, по което е постановено решение от 3.10.12 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Монтана, от 28.06.12 г, по НОХД № 30109/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: