Р Е Ш Е Н И Е   № 336   София, 05.07. 2010г.   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 767 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адв. М като процесуален представител на М. К. Ю. и Д. Г. Ю., и двете от София, срещу въззивното решение на СГС от 27. ХІ.2008г. по гр.д № 1611/2005г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 1* от 25.VІІІ.2009г. по процесуалноправните въпроси за основанието на предявените искове и за неприлагането на последиците по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./. Ответникът по касационната жалба М. Й. Д. от София като едноличен търговец под фирма „М” не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по първия релевиран от касаторите процесуалноправен въпрос, ВКС на РБ съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявения срещу Г. Л. Ю. , заместен след смъртта му от неговите законни наследници – касаторките, иск с твърдения, че едноличният търговец е собственик на товарен автомобил „М”, че на 08.І.2004г. шофьорът - ответник /сключен с който трудов договор за тази длъжност ищецът представя/ тръгнал на път с автомобила, за да изпълни транспортна поръчка за гр. Р., и че по-късно на същата дата по негова вина - поради несъобразена с пътните условия скорост - е станало ПТП, констатирано с Протокол за ПТП, при което на ищеца умишлено са причинени имуществени вреди от повредите по автомобила, присъждането на обезщетение за които се иска на основание чл.203 ал.2 от КТ. С атакуваното решение СГС е приел, че по делото не е установено по категоричен начин вредите да са причинени от ответника при или по повод изпълнение на работата му по трудовото правоотношение с ищеца. С оглед на това в случая е приложима разпоредбата на чл.203 ал.2 от КТ, според която отговорността за вреда, причинена не при или по повод изпълнение на трудови задължения, се определя от гражданския закон, като предвидените в чл.45 от ЗЗД предпоставки за тази отговорност са налице. За определяне правната квалификация на иска е достатъчно наличието само на една от предпоставките, изброени в чл.203 ал.2 от КТ, каквато в случая е причиняването на вредите не при или по повод изпълнение на трудовите задължения. С оглед на това формата на вината не е от значение. В решение от 14. ХІ.2005г. по гр.д. № 2038/2005г. на СГС, ІV В отд., е прието, че какъв иск е предявен, се определя от твърденията и петитума, формулирани в исковата молба. ВКС на РБ намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено в посоченото решение. Трайна и непротиворечина е практиката на съдилищата, че основанието на иска се определя служебно от съда въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства, на които той се основава, и на искането /петитума/. Касационната жалба на М. и Д. Ю. съдържа оплаквания за недопустимост, процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.203 ал.2 пр.3 от КТ, а не по предявения по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ. Твърди се неправилност на извода, че не е доказано вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата от Г. Ю. В тежест на ищеца е установяването на твърдяната форма на вина - умисъл. Необоснован е изводът, че тъй като подписът върху представения пътен лист не е на едноличния търговец, не се установява волята му на работодател за възлагане на описаното в този документ излизане, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл.203 ал.2 пр.3 от КТ. Сочи се, че пътният лист не може да бъде доказателство за наличие или не на трудово задължение. Съдът не е приложил разпоредбата на чл.128 ал.2 от ГПК /отм./ с оглед непредставянето от ищеца на пътните листове за периода 01. ХІ.2003г. – 01.ІІІ.2004г. и необосновано е приел, че пътен лист на Г. Ю. за осъщественото на 08.І.2004г. пътуване не е съществувал. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. ВКС на РБ намира, че оплакването на касаторите за недопустимост на въззивното решение е основателно. Правната квалификация в разглеждания случай въззивният съд е определил в противоречие с практиката на съдилищата, която настоящият състав приема за правилна. Не е съобразено, че твърдението на ищеца в исковата молба, което не е изменено по предвидения в чл.116 ал.1 от ГПК /отм./ ред, е, че имуществените вреди са му причинени от шофьора-ответник, с който е бил в трудово правоотношение за тази длъжност, по време на пътуването му за Р. за изпълнение на транспортна поръчка. Следователно твърдението, т.е обстоятелството, на което е основан искът, е, че увреждането е причинено при изпълнение на задълженията по трудовия договор между страните, и то умишлено. При тези обстоятелства правната квалификация на иска е по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ, а не по чл.203 ал.2 пр.3 от КТ. Ето защо като е приел, че правната квалификация на иска е по чл.203 ал.2 пр.3 от КТ, като се е произнесъл по твърдения, каквито не са релевирани – за причиняване на вреда не при и по повод изпълнение на трудовите задължения, а не се е произнесъл по твърденията за умишлено причиняване на вреди при изпълнение на трудовите задължения, въззивният съд е разгледал непредявен иск, което обуславя обезсилване на решението и връщане на делото за произнасяне по предявения иск и по претендираните за настоящата инстанция разноски от друг състав на СГС. С оглед този извод не следва да се подлагат на касационен контрол останалите оплаквания на касаторите, тъй като те имат отношение към разрешаването на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд, ІV “Г” въззивен с-в, № 229 от 27. ХІ.2008г. по гр.д. № 1611/2005г. и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг негов състав. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: