3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №38 Гр. София, 25 април 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП М.МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 399/17 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. о. х. д. № 47/2017 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, като счита, че не са налице основания за промяна на местната подсъдност на делото и в този смисъл липсват предпоставките на чл.43, т.1 от НПК, поради което същото следва да бъде разгледано от ОС – Пазарджик. Сочи, че градовете Пазарджик и Пловдив не са отдалечени и с промяната на местната подсъдност в ОС - Пловдив няма да се постигне процесуална икономия при призоваването на свидетелите. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Съобразно правилата на местната подсъдност делото е било образувано пред ОС – гр. Пазарджик по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик срещу К. Т. Г. по обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2 , пр.1, т.6, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С разпореждане № 412 на съдията-докладчик по делото от 31.03.2017 г. съдебното производство по същото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа, по съображения, че подсъдимият и голям брой от свидетелите и вещите лица живеят извън района на [населено място], като четирима от свидетелите и подсъдимият живеят на територията на Пловдивска област, а шестима свидетели и вещите лица имат местоживеене на територията на [населено място]. Като е отчел и факта, че само един свидетел живее в [населено място] ,а други двама свидетели имат местоживеене, което е в по-голяма близост до [населено място] съдията-докладчик е приел, че с разглеждането на делото от Окръжен съд – Пловдив или от Софийски градски съд би се ускорило разглеждането му и ще се постигне процесуална икономия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на свидетелите по делото - от приложението към внесения обвинителен акт се установява, че от свидетелите, които са 19 лица, адрес за призоваване в района на [населено място] и област /населено място/ имат 3-ма , като останалите са с различно местоживеене, съответно на територията на [населено място] и област /населено място/ живеят 4-ма свидетели, 6-ма от свидетелите имат посочен адрес за призоваване на територията на /населено място/ и /населено място/- област, 3-ма от свидетелите живеят на територията на [населено място] и област-/населено място/ , 2-ма свидетели живеят в [населено място], а 1 свидетел има местоживеене в [населено място], намери че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпраща за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно - Окръжен съд-гр. Пловдив или Софийски градски съд, каквото е посочил съдията-докладчик в разпореждането си, а следва да се върне обратно за разглеждане от ОС - Пазарджик. Разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК дава процесуална възможност по решение на касационната инстанция, независимо от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на този съд. Настоящият казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като независимо, че по-голямата част от свидетелите по делото живеят извън района на [населено място], те са с различно местоживеене на територията на цялата страна, а законовото изискване за промяна на местната подсъдност е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на конкретен друг съд, който следва да е ясно определен и да не дава възможност за алтернативна преценка за друг съдебен район, на територията на който също живеят много от свидетелите или обвиняемите. Недопустимо е промяната на местната подсъдност да се обвързва от съпоставка на броя на свидетелите, живущи в отделните съдебни райони, като се избере съдът, в който живеят най-голям брой свидетели, без да се отчита, че той не е единствената алтернатива. / в този смисъл определение №102 от 08.09.2015 г.на 2 НО, на ВКС по н.д. № 1143/2015 г./ За прецизност следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК като предпоставка за промяна на местната подсъдност е визиран само броя на свидетелите или обвиняемите, които живеят в конкретен съдебен район, като местоживеенето на вещите лица е ирелевантно за преценката по чл.43, т.1 от НПК, поради което не може да бъде отчитано като фактор за промяна на подсъдността. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на ОС-Пазарджик за разглеждане по същество. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА н. о. х. д. № 47/2017 год. на Окръжен съд – гр. Пазарджик за разглеждане и решаване. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.