РЕШЕНИЕ   N 322   София, 19.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА   при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 777/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. от гр. С. срещу решение от 06.03.2009 г. по гр. д. № 447/2008 г. на окръжен съд Ловеч, с което е обезсилено решение № 592 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 316/2008 г. на Ловешки районен съд в частта, с която е оставено без разглеждане искането на касатора – ищец по иска, за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК отм. на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* т. ІІ-, рег. № 3* по н. д. № 414/2007 г. на нотариуса М. Д. като недопустимо и е прекратено производството по делото в тази част. С определение от 21.05.2009 г. по гр. д. № 777/09 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение в посочената част. Касационният довод е за необоснованост на извода, че поради вписване на съдебното решение, с което е отречен транслативния ефект на договора за продажба, не е налице интерес от искането за отмяна на нот. акт на праводателката по договора, който я е легитимирал като собственик на имота при сключване на договора за продажба - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт и с оглед посочените касационни основания. Разгледана по същество е ...неоснователна. Касаторът е предявил ревандикационен иск срещу В. К. и И. И. за поземлен имот – УПИ *, в кв. 33 по плана на с. Л.. С решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 316/2008 г. Ловешки районен съд е уважел иска. Приел е за установено, че ищецът Р се легитимира като собственик на имота на основание давностно владение и наследствено правоприемство, тъй като имотът е владян от двамата съпрузи от 1970 г. до 2006 г., когато почива съпругата му В. С. Направен е извод, че ответницата В не е придобила вещни права върху същия имот на основание направено в нейна полза от В. С. завещание, тъй като то е обявено за нищожно с решение от 03.08.2007 г. по гр. д. № 447/2007 г. на Ловешки районен съд, влязло в сила на 11.12.2007 г. От това е намерено, че сключеният от нея договор за продажба на имота в полза на ответницата И на 16.07.2006 г., за който е съставен н. а. № 1* т. ІІІ, н. д. № 414/2007 г., не е породил транслативно действие, тъй като праводателката не е била носител на вещни права. Със същото решение е оставено без разглеждането искането на касатора за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК на съставения нот. акт за договора за продажба, тъй като той не е акт съставен в охранително производство. Интересите на ищеца ще бъдат защитени с вписването на решението, с което вещният иск е уважен. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е оставена без разглеждане искането по чл. 431, ал. 2 ГПК, по съображения, че отмяната на нот. акт съставен в охранително производство е правна последица от уважаване на вещен иск, с който се установява, че с акта са засегнати права на трети лица. Нормата не намира приложение по отношение на нотариални актове съставени да удостоверят правни сделки, сключени пред нотариуса. Отмяната на този акт би довело до заличаване факта на сделката, с което ще се увредят правата на страните по нея – купувача да иска развалянето й поради неизпълнение задължението за прехвърляне на вещни права и връщане на платената цена. Правата на ищеца ще бъдат защитени с вписването на влязлото решение по иска по чл. 108 ЗС, с което ще се оповести на трети лица, че сключеният договор за продажба не легитимира купувача като собственик на имота. Решението е допуснато до касационна проверка, тъй като по този разрешен въпрос има формирана противоречива практика. Някои състави на ВКС приемат, че когато продавачът по договор за продажба не е бил собственик на продадения имот, поради което договорът не е транслирал права, съставеният за продажбата нот. акт също следва да бъде отменена, за да не съществува в обективната действителност и не създава привидност в отношенията между правните субекти, както и за да не се използва за сключване на следващи разпоредителни сделки. Други състави възприемат становището, че на отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК (отм.) подлежат само нот. актове съставени в производство по обстоятелствена проверка. Настоящият състав намира за правилно второто становище, с което е прието, че нотариалните актове съставени за удостоверяване на сключен пред нотариуса договор за продажба на недвижим имот, не подлежат на отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. а по действащия - чл. 537, ал. 2. Когато по исков ред се установи, че продавачът по договора не е бил носител на вещни права, поради което договорът не е транслирал такива в полза на купувача, за съдът не възниква задължение да отмени съставения нот. акт., тъй като това би довело до заличаване на сключения договор. С този договор са възникнали облигационни правоотношения и заличаването му би довело до невъзможност за реализирането им. Купувачът би бил лишен от възможността да иска разваляне на договора и връщане на даденото на отпаднало основание, както и заплащане на неустойка, ако такава е била уговорена. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.03.2009 г. по гр. д. № 447/2008 г. на окръжен съд Ловеч в обжалваната част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:     . ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Б. Д. по решението по гр.д. № 777/2009г. на ВКС, І гр.о.     Особеното ми мнение касае въпроса “приложима ли е нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК по отношение на нотариалните актове, с които са оформени сделки, когато съдът установи по иск за собственост, или в делбено производство, че е прехвърлен имот, който не е принадлежал на прехвърлителя, или когато е прехвърлена по-голяма част от притежаваната от него”. По този въпрос е допуснато касационното обжалване. Становище ми е, че нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно на чл. 537, ал.2 от действащия ГПК е приложима и към нотариалните актове, с които са оформени правни сделки. Нотариалното производство е вид охранително производство. По реда на това производство се извършват нотариални удостоверявания на право на собственост, на правни сделки и други видове / чл. 465 б.”а” и “б” и сл. от ГПК /отм/, респ. чл. 569 от действащия ГПК. При подписване на нот. акт, оформящ правна сделка, нотариусът също извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал.1 от ГПК. Така и двата вида нотариални актове – констативните, които удостоверяват право на собственост, издадени по чл. 483, ал. 1 или 2 от ГПК /отм/, респективно чл. 587, ал. 1 и 2 от действащия ГПК и тези, с които са оформени правни сделки, представляват документ, материализиращ нотариалното удостоверяване на правото на собственост. Нотариалния акт за правни сделки свидетелствува и за волеизявленията на страните, но и за извършеното нотариално удостоверяване на правото на собственост на прехвърлителя и за спазването на особените изисквания на закона за съответния вид сделка.. Изводите на нотариуса при нотариалното удостоверяване правото на собственост при правни сделки и при издаване на констативни нотариални актове могат да бъдат еднакво неверни и да засягат права на трети лица. Затова нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК предвижда когато охранителен акт засяга права на трети лица, породеният с тези актове спор да се разреши по исков ред с предявяване на иск против лицата, които се ползват от акт и при уважаване на иска, издадения акт да се измени, или отмени изцяло. Тази норма не провежда разграничение относно вида охранителни актове, а се отнася за всички охранителни актове, а такива са както нот. акт, удостоверяващ правна сделка, така и нот. акт, удостоверяващ право на собственост. Отмяната, или изменението и на двата вида нотариални актове е средство за защита срещу неправилното неистинско нотариално удостоверяване. Нотариалните актове са официални документи, установяващи право на собственост независимо на какво основание са издадени, и дали установяват право на собственост, или правни сделки и не истинското нотариално удостоверяване в тях създава привидно невярно положение относно правото на собственост. За яснота на третите лица, установеното с спорното исково производство действително положение следва да бъде оповестено не само с решението, имащо сила на присъдено нещо за страните, а да бъде и отразено по партидата, по която е издаден нот. акт с оглед узнаване от третите лица. Действително решението по спора за собственост и делба би подлежал на вписване, но то ще се отрази към исковата молба, или ще извърши ново по реда си вписване, но няма да бъде направено отбелязване към партидата, по която е вписана сделката, оформена с този нотариален акт. За третите лица няма да е ясно категорично, че с посочения нот. акт са прехвърлени права в по-голям обем от тези, които притежава прехвърлителя, или че такива права не са прехвърлени. Не споделям тезата, че нотариален акт за сделка не се отменя по реда на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК, защото ако между страните по сделката бъде признат порок, водещ до нищожност, или сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респ. е развалена или отменена сделката. Прогласяването на нищожност, или развалянето на сделката се развива в производство между страните по нея и по изключение с участието на трето лице, само ако има и докаже правен интерес от това. В иска за собственост третите лица могат винаги да защитят засегнатите си права и да правят възражение за нищожност, или липса на прехвърлителен ефект на правна сделка дори да не участват и двете страни по сделката. Щом е възможно по иск за собственост установяване на нищожност на сделката, или на липса на прехвърлителен ефект и без участието на другата страна по нея, ако не бъде привлечена, или не встъпи, то следва да е възможно и зачитане на последиците от това, т.е. привеждане на установеното действително правно положение с това, което нотариалните актове ще установяват за в бъдеще. Това за третите лица, чийто права са засегнати е възможно и с достатъчно яснота осъществимо само ако се отмени, или измени нот. акт, с който са засегнати правата им, след като със сила на пресъдено нещо тези права са установени по отношение на ползващите се от този нот. акт. Тъй като правото на собственост е абсолютно право, насочено към всички правни субекти, действителното правно положение следва да съответства и на отразеното в имотния регистър и в книгите за вписване. С отмяната на нотариалните актове за сделки по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК не се “заличава” сделката, материализирана с тях. Отменя се само нотариалното удостоверяване във формата на нот. акт досежно правото на собственост, прехвърлено с нея. С решението, с което се отменя, или изменя нот. акт за сделка на това основание не се отменя, или изменя сделката. Такава правна фигура освен за завещанията липсва. Договорът между страните продължава да има облигационно действие между тях, ако не е констатирана нищожността му и може да бъде развален, ако е двустранен и възмезден с произтичащите от това последици. По изложените съображения считат, че нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК е приложима и по отношение на нотариалните актове, с които са оформени сделки, когато съдът установи по иск за собственост, или в делбено производство, че е прехвърлен имот, който не е принадлежал на прехвърлителя, или когато е прехвърлен по-голям обем права от притежаваните от него.     подписал с особено мнение ............................................... съдия Б. Д. 2.