4 Р Е Ш Е Н И Е № 409 София, 14 октомври 2010година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №381 по описа за 2010 година Срещу решение по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. П. К. ,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.05.2010 г. постановено по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд.№12/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас,като е намален размера на наказанието определено на подсъдимия К. от шест на три месеца лишаване от свобода.В останалата й част ,с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.254 б ал.2 вр. с ал.1 НК и относно приложението на чл.66 ал.1 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под.К. : Доводите в жалбата са в две насоки,на първо място според защитата са нарушения на закона,мотивирани с : -защото липсва валидно /писменно/ разпореждане на подсъдимия К. за използване на средства на Европейския съюз не по предназначение ,липсва и устно разпореждане -защото са налице противоречиви изводи на инстанционните съдилища относно изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия ,както и относно времето на извършване По отношение на нарушението по чл.348 ал.1т.2 НПК оплакванията са за : -първоинстанционния съд се произнесъл по неизяснено обвинение-инкриминирано “разпореди използването “в диспозитива на обвинителния акт,а в обстоятелствената част на същия липсват факти за такова разпореждане -съда е допълнил обвинението по недопустим начин,като приел,че с “подписването на фактурата,знаейки за замяната на С. и обстоятелството че същата е издадена на базата н акт образец 19,в който не са отразени действително извършени С. ...по този начин се разпоредил окончателно” -нарушено право на защита ,с оглед посочената по горе неяснота в обвинението -липсата на произнасяне от първоинстанционния съд,кои обстоятелства се приемат за установени и на кои доказателства се основават. Доводите са неоснователни. Липсват претендираните процесуални нарушения,още по малко са налице съществени такива по смисъла на чл.348 ал.3 НПК.Подсъдимия е осъществил правота си на защита в пълнота,а обвинението е не само конкретно но е излишно детайлизирано,както в обстоятелствената му част ,така и в диспозитива на обвинителния акт. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,подробно са ги обсъдили и са посочили ,кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Доводите на защитата във въззивната жалба,а и тези от пледоарията по същество ,подробно са обсъдени от въззивния съд и правилно и законосъобразно са отхвърлени,като са посочени и основанията за това. По фактите инстанционните съдилища са приели,че към 5.12.2005 г. изпълнителя на строително монтажните работи [фирма] е съставил акт образец 19,според който са били извършени укрепване и ремонт на водостоци,подмяна на счупени тръби и др., въз основа на който акт е съставена фактура подписана от кмета на [община]-подсъдимия К., на стойност 8812 лв.Посочените по горе строително монтажни работи не са извършени,а вместо това е положен асфалтобетон между селата Тръстиково и Р.. Подсъдимия в качеството си на кмет на [община] е разпоредил използване на финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава не по предназначение и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е в предвидения от закона минимум,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас, с което е изменена присъда по нохд.№12/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :