5 Р Е Ш Е Н И Е № 203 С. 1.11. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1742/2013 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], подадена чрез адвокат Ч. П. срещу въззивно решение № 456 от 8.11.2012 г. по гр. дело № 653/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 101 от 5.06.2012 г. по гр.д. № 117/2012 г. на Районен съд, [населено място] са уважени предявените от Р. М. Т. срещу [община], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 1 от 4.01.2012 г. на кмета на общината от длъжността “ контрольор Б.”, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4071.12 лв. за периода 4.01.2012 г.- 4.07.2012 г., ведно със законната лихва от 25.01.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като искането то да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за производството. С определение № 576 от 8.05.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса свързан с приложението на чл.193, ал.1 КТ и по конкретно относно правата и задълженията на работодателя при осъществяване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ и начина на даване на обяснения, с оглед преценката налице ли е формално основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение. Ответницата Р. М. Т. не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Р. М. Т. срещу [община], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Софийски окръжен съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ. Приел е, че поисканите от работодателя обяснения са неясни и неконкретизирани, поради което ищцата била лишена от възможността да се запознае с това за какво конкретно нарушение й е поискано обяснение. На същата не била връчена за запознаване и докладната записка, във връзка с която са й поискани обяснения, за да може да се запознае с това какви нарушения са констатирани от работодателя и да даде обяснения именно относно тях. Поради неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.193, ал.1 КТ е приел, че е налице формално основание за признаване за незаконно и отмяна на уволнението. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, приетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК: решение № 205 от 3.08.2011 г. по гр.д. № 1284/2010 г. , ІІІ г.о.; решение № 363 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 354/2011 г., ІІІ г.о.; решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г., ІV г.о.; решение № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г. ІІІ г.о.; решение № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; решение № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., решение № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. Тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Предвид дадения отговор на поставения въпрос по приложението на чл.193, ал.1 КТ настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на въззивния съд за нарушение на посочената законова норма. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в случая задължението на работодателя по чл.193, ал.1 от КТ да поиска и приеме обясненията на Т. за дисциплинарните нарушения преди налагане на наказанието е спазено. В отправеното от работодателя писмо изх. 9400-2190 от 4.01.2012 г. г. е посочено, че Т. следва да даде обяснения във връзка с неизпълнение на трудовите й задължения и грубо нарушение на задълженията й по длъжностна характеристика и на основание лични констатации на кмета на общината за документи подписани от нея следва да даде обяснения въз основа на каква заповед води и съхранява Книгата за началния инструктаж по безопасност и здраве на работещите по оперативни, национални и регионални програми, в какво качество е издала сл. бележки приложение № 3 към чл.12,ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж, в противоречие със законовите разпоредби и да представи документ за завършено обучение по здравословни и безопасни условия на труд, т.е. по разбираем за ищцата начин е посочено за какво се искат обяснения, а именно за извършени нарушения във връзка с инструктаж по безопасност и здраве на работещите по оперативни, национални и регионални програми. Това се установява и от дадените от ищцата обяснения. Ето защо не е налице основанието по чл.193, ал.2 КТ за отмяна на уволнението, на което се е позовал въззивния съд. Заповедта е издадена от субекта на дисциплинарната власт, в срока по чл.194 КТ и има определеното в чл.195 КТ съдържание, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Установено е от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на кмета на общината, с което е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ, затова че в периода 1.01.2011 г. до 23.11.2011 г. ищцата е издала 30 бр. служебни бележки във връзка с провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия, от които един брой без номер и подпис на лицето, провело инструктажа, три броя без подпис на лицето, провело инструктажа, петнадесет броя без номер, като всички тридесет броя бележки не са отразени в книгата за инструктажи за 2011 г., както и че книгата за инструктажи не отговаряла на изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съобразно отразеното в точка 12.6 от представената длъжностна характеристика, с която ищцата е запозната, в нейно задължение е било провеждането на инструктаж на работниците по НП „С.”. В чл.10, ал.3 от цитираната в заповедта наредба са посочени видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, в чл.11, ал.3 лицата, които ги провеждат, а в чл.12, ал.3 задълженията на длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа. След като по длъжностна характеристика в задължение на ищцата е провеждането на инструктажи, свързани с безопасността на работниците по НП „С.” допуснатите от нея нарушения описани в заповедта съставляват дисциплинарни нарушения. Те обаче с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения не са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". Преценени съобразно с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата следва, че не съставляват такова тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” не е съответно на нарушението. Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е упражнил законно правото си на уволнение, тъй като извършените от служителя дисциплинарни нарушения не са тежки и наложено наказанието не е съответно на нарушенията. Уволнението е незаконосъобразно, поради което искът за неговата отмяна е основателен, а това обуславя извод за основателност и на исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението. По изложените съображения обжалваното въззивно решение, с което са уважени исковете на Р. М. Т. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 456 от 8.11.2012 г. по гр.д. № 653/2012 г. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :