Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр. София, 23 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1016 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба срещу присъда №61 от 03.04.2013 г., постановена по ВНОХД №33/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ямбол, с което е отменена присъда №115 от 26.09.2012 г., постановена по НОХД №542/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Елхово. С въззивния съдебен акт подсъдимият А. Д. Д. е признат за виновен в това на 23.08.2010 г. в [населено място], община Елхово е причинил средна телесна повреда на С. Р. П., изразила се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник, като деянието е извършено при условията на повторност, като на основание чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода”, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С тази присъда подсъдимият е осъден за заплати в полза на Държавата и на гражданския ищец и частен обвинител направените в хода на наказателното производство разноски. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приобщил по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1 НПК и кредитирал показанията на свидетеля П. като не ги е обсъдил обстойно и задълбочено, а само е посочил, че са безпротиворечиви и кореспондират с показанията на други свидетели. Същото оплакване се прави и по отношение на показанията на свидетелите М., К. и Д., които неправилно не са кредитирани, защото били роднини на подсъдимия. Поддържа се, че погрешния анализ на доказателствените материали представлява съществено нарушение на процесуални правила и е основание за отмяна на атакуваната въззивна присъда. За оплакването за явна несправедливост на наложеното на Д. наказание не релевирани конкретни доводи. В касационното съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде оправдан. Частният обвинител и граждански ищец и неговия повереник не се явяват и не взимат становище по касационната жалба. Представителят на държавното обвинение поддържа, че атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразно и предлага да бъде оставена в сила. Подсъдимият Д. моли да бъде постановена оправдателна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съд установи, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е уважена молбата на пострадалия С. П. за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец по делото. Бил е приет предявения граждански иск за сумата от 12 000 лева с предмет обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението. С първоинстанционния съдебен акт съдът се е произнесъл по гражданския иск, като го е преценил като неоснователен и недоказан и на това основание го е отхвърлил изцяло. С въззивният съдебен акт съдът е отменил постановената изцяло оправдателна присъда и е постановил осъдителна, като е признал за виновен подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение. С въззивният съдебен акт, решаващият съд се е произнесъл по разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, но е пропуснал да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Касационният съдебен състав прие, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, като е ограничил процесуалните права на страна в производството- гражданския ищец С. П.. Няма съмнение, че с приемането за съвместно разглеждане на предявения граждански иск в обхвата на производството е включена и претенцията за обезщетение за претърпени от инкриминираното деяние вреди. Правилно първостепенният съд се е произнесъл със съдебния си акт по този въпрос, като постановената присъда е подлежала на въззивен контрол и в тази си гражданско-правна част. Въззивният съд, като съд, извършващ служебна проверка на атакувания първоинстанционен акт е бил длъжен да го провери не само в наказателно правната му, но и в гражданско- правната му част. Той е направил задълбочен анализ на доказателствените материали, изложил е пространни мотиви и е постановил въззивен съдебен акт, където се е произнесъл само по отношение на правилността на оправдаването на подсъдимия Д., но не и по основателността на приетия за съвместно разглеждане граждански иск. По този начин, съдът е ограничил произнасянето си само до част от въпросите, които е трябвало да реши в рамките на въззивното производство и е ограничил съществено правата на граждански ищец. Посоченото нарушение не може да бъде отстранено в рамките на касационното производство и това е основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационният съд обмисли възможността да върне делото за произнасяне с допълнителна присъда по въпроса за граждански иск, но прецени, че не съществува процесуална възможност за това, предвид изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл.301, ал.3 НПК, в който е допустимо подобно произнасяне. Не съществува и възможност производството по граждански иск да бъде прекратено, тъй като подобно действие би било извършено без да съществува основание за това и би представлявало нарушение на процесуалния закон. Ето защо за настоящият съдебен състав не съществува друга възможност освен да констатира отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, да отмени атакувания въззивен съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид констатираното съществено нарушение на процесуални правила, касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда по същество атакувания въззивен съдебен акт, независимо, че същият е постановен след задълбочен и изчерпателен анализ на доказателствените материали по делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №61 от 03.04.2013 г., постановено по ВНОХД №33/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ямбол. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр. Ямбол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.