Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 19.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Нина Панчева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 786 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия М. К. К., допълнена от неговия защитник. С присъда №4 от 21.02.2019г. по НОХД № 544/2017г. Софийски окръжен съд – Наказателно отделение, 5 състав е признал подсъдимия М. К. за виновен в това, че на 20.11.2016г. около 00.00 часа на митнически пункт Калотина при Столична митница с лек автомобил „С.“ модел „П.“ с рег.номер ** **** ** е направил опит да пренесе през границата на страната без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло 20.8843 кг на обща стойност 1 527 637 лева като предметът на престъплението е в особено големи размери и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – намесата на митническите служители. На основание чл. 242, ал.2, пр.1 вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години и глоба в размер на 100 000 лева, оправдавайки го по първоначално предявеното обвинение по ал.4 на чл. 242 НК – случаят да е особено тежък. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и за това, че на неустановена дата и място придобил и до 20.11.2016г. на митнически пункт Калотина при Столична митница държал с цел разпространение без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло 20.8843 кг на обща стойност 1 527 637 лева като предметът на престъплението е в особено големи размери и на основание чл. 354а, ал.2 вр. ал.1, пр.3 и 4 НК и чл. 54 НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал.1 НК определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода по отношение на К. – за срок от дванадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, приспадайки времето, през което спрямо него са изпълнявани мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и общо най – тежко наказание глоба в размер на 100 000 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия чрез неговия защитник Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 3 състав с решение № 177 от 22.06.2022г. по ВНОХД № 932/2021г. е изменил атакуваната пред него присъда, намалявайки срока на определеното на К. наказание лишаване от свобода на десет години, рефлектиращо и върху размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се претендира, че въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на закона с признаването за виновен на подсъдимия. Защитата коментира, че в правоприлагащата си дейност въззивната инстанция превратно е тълкувала или игнорирала носената от доказателствените източници информация. Касаторът се е фокусирал върху дейността на първостепенния съд с уговорката, че второинстанционният не е съзрял пропуски в аналитичната му дейност и безкритично е приел направените от Окръжен съд изводи. Твърди, че атакуваното решение на Апелативен съд съдържа декларативни фрази, които биха могли да бъдат отнесени към всеки един съдебен акт, а липсва отговор на конкретно отправени възражения, които всъщност са идентични с наведените и пред настоящия състав. Моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът отново акцентира върху липсата на доказателства, сочещи на съпричастност на неговия подзащитен към деянията. Критикува апелативната инстанция, че е постановила съдебния си акт въз основа на предположения без да изследва пълноценно доказателствените източници по делото. Моли да бъде отменено атакуваното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът заявява, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че въззивният съд е оценил всички доказателства обективно, анализирайки в пълнота обясненията на подсъдимия в контекста на останалите доказателствени източници. Счита, че Апелативен съд е извършил дължимата проверка на акта на Окръжен съд – София и поради това моли да бъде оставено в сила решението на въззивната инстанция. Подсъдимият се солидаризира с позицията на своя защитник, а при дадената му възможност за последна дума моли за справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и допълнението към нея и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна по отношение на изложените в нея аргументи, сочещи към отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд. В пространната касационна жалба се коментират подробно доказателствата по делото, за да се направи извод за необоснованост на атакувания акт, което, обаче, не е сред касационните основания и в тази част жалбоподателят не може да получи отговор от тази инстанция. В атакуваното пред тази инстанция решение въззивният съд е афиширал пълно солидаризиране с възприетата от решаващия съдебен състав фактология, както и с извършения от него доказателствен анализ. В принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява липса на изложени мотиви. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това, както е в конкретния случай. Това е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване или изобщо липса на анализ на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. В депозираната въззивна жалба и в допълнението към нея до Апелативен съд са изложени многобройни аргументи както по отношение неналичие на отговор от първата инстанция относно твърдения за дефицит на доказателства за авторството на деянието от страна на М. К., така и за несъответствие на установената от съда фактология с показанията на свидетелите Г. Р., Н. К. и Б. К., които неоснователно били приети като недостоверни от страна на първия съд. Отговор на тези, поставени на вниманието на въззивния съд, въпроси от защитата не е даден от състава на Апелативен съд. Контролиращата съдебна инстанция в своето решение, освен че се е солидаризирала изцяло с изложената от първостепенния съд фактология, е декларирала, че той е извършил задълбочен доказателствен анализ, в резултат на който „обосновано е констатирал, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалите гласни и веществени доказателства, а също и от заключенията на експертизите“, без да бъдат индивидуализирани тези източници и начинът, по който те опровергават обясненията на К.. Всъщност, с цитираната фраза се изчерпва и доказателственият анализ във въззивното решение. Освен че употребените в контролирания от този съд акт изрази, касаещи аналитичната дейност на Окръжен съд, са декларативни и могат да намерят универсално приложение към всеки един съдебен акт, независимо от неговия характер и деятелността, която се изследва, те са и неверни. В мотивите към постановената присъда съдът е фокусирал своето внимание единствено върху обясненията на подсъдимия, без да коментира кои от останалите доказателствени източници възприема като носещи достоверна информация и кои игнорира и защо. Този маниер е възприет и от въззивния съдебен състав, който не само, че не е съзрял пропуски в аналитичната дейност на първия съд, които биха могли да бъдат отстранени, но ги е и адмирирал. И във въззивното решение липсва анализ на показанията на свидетелите, сочени от защитата като неправилно възприети за опровергаващи обясненията на неговия подзащитен. Всъщност липсва какъвто и да било анализ на източниците на доказателствена информация, въпреки противоречието между тях, а единствено афиширане на пълна солидарност със стореното от първия съд в неговата аналитична дейност. Не е получен отговор на поставения от защитата въпрос, че в мотивите на първоинстанционния съд се съдържат твърдения, че „изработка на тайник, осигуряване и поставяне на наркотично вещество в него не е извършено лично и самостоятелно само от подсъдимия“, сочещо, че решаващият съд е възприел съпричастност на К. и към изработването на кухината и впоследствие поставяне в нея на процесните наркотични вещества. В отговор на това възражение въззивният съд се е задоволи да посочи, че „никой не твърди, че тайникът е изработен лично от подсъдимия“, както и че всички обстоятелства по делото сочели, че „на подсъдимия е било възложено единствено да ползва автомобила в този му вид с тайник, да държи наркотичните вещества до границата и да я премине с нелегалния товар“ /л.9 от решението/. Въз основа на какви доказателства съдът стига до този „безспорно установен“ извод за изпълнение от страна на К. на възложена задача и от кого, не се посочва в атакувания акт. В унисон с мотивите към първоинстанционната присъда, проверяващият съд се е фокусирал върху целта на пътуването на К. със сочена от него крайна дестинация Република Австрия и възприета недостоверност на тези негови твърдения, използвайки свои лични преценки за житейски логично поведение, без да отчете факта, че достоверността или не на обясненията на М. К. относно неговото здравословно състояние, ползвано като повод за пътуването му до Австрия, не изключва умисъл за придобиване, държане и впоследствие пренасяне през границата на страната ни на високорискови наркотични вещества без съответното разрешение. От обективираното във въззивното решение не се установява позицията на съда въз основа на информацията от кои доказателствени източници се солидаризира с фактологията, възприета от първия съд, тъй като липсва анализ на наличната по делото доказателствена маса. Освен сочените от защитата показания на свидетелите Р., К. и К. като подкрепящи обясненията на подсъдимия /които също са останали извън вниманието на Апелативен съд/, не са обсъдени и показанията на св. С. С. и отношението на съда към тяхната достоверност, чрез поставянето им в контекста на останалите носители на доказателствена информация, включително и писмените, обективиращи многобройни разговори между него и подс. К. по време на пътуването на последния до държавната граница. Извън соченото, в контролираното въззивно решение съдът е посочил, че наказанието от 10 /десет/ години лишаване от свобода спрямо К. се явява явно несправедливо, след което самият той изменя първостепенната присъда, намалявайки размера на отмереното наказание на подсъдимия от 12 /дванадесет/ на 10 /десет/ години лишаване от свобода по обвинението за престъпление по чл. 242, ал.1 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, рефлектирало и върху размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Противоречието в позицията на съда относно справедливия размер на наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи К., води до неяснота в обективираната в решението воля, допълнена и от липсата на каквито и да било мотиви относно размера на наложените наказания по отношение на деянията, квалифицирани като престъпление по чл. 354а, ал.2 вр. ал.1, пр. 3 и 4 НК – универсалното деклариране, че сочените в мотивите към първостепенната присъда смекчаващи и отегчаващи отговорността на К. обстоятелства били довели до законосъобразна и справедлива индивидуализация на определените наказания, не визуализира позицията на задължения да контролира изцяло първостепенния акт съд, относно и тези наказания. Описаният подход на въззивния съдебен състав води до липса на мотиви при постановяване на второстепенния акт. Заявяване на пълно солидаризиране с преценката на първостепенния съд, но при липса на изразена своя самостоятелна оценка дали съответната доказателствена информация е достоверна или не въз основа на извършен правен анализ при съпоставяне на съответното доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ не изразява ясно волята на контролирания съд по предмета на спора и неговото разрешаване и съответно оставя без мотиви постановения съдебен акт. Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на въззивния съд, представляващи по своята същност липса на мотиви, определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т.2 НПК, водещо до отмяна на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 177 от 22.06.2022г., постановена по ВНОХД № 932/2021г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 3 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.