Р Е Ш Е Н И Е № 166 С о ф и я, 12 ноември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 627/2018 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. Д. К. от София адв.Ст.Н. от САК срещу решение № 97 от 13.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 1481/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК в частта му относно потвърждаване осъждането по предявеното му обвинение с алтернативни искания за неговата отмяна в тази му част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменянето му с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и налагане на наказание, позволяващо приложението на чл.66, ал.1 от НК, за какъвто изход по делото се настоява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият К., редовно уведомен не взема участие в касационното производство, като защитникът му адв.Ст.Н. моли за уважаване на касационната му жалба. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 233 от 09.10.2017 г. по НОХД № 1068/2016 г. на Софийския градски съд, след двукратно проведено съдебно следствие поради промяна в състава на съда, подсъдимият М. Д. К. от София е признат за виновен в това, че на 09.04.2015 г. в София умишлено е умъртвил В. С. Д. от София, като деянието е извършено с особена жестокост и на основание чл.116, ал.1, т.6 вр.чл.115 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 15 години лишаване от свобода, като е признат за невинен и е оправдан по обвинението деянието да е осъществено по особено мъчителен за жертвата начин. Постановено е така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като на основание чл.59, ал.1 от НК от размера му е приспаднат срокът на задържането му под стража по ЗМВР и с постановление на прокурора. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които да се върнат на собствениците им, на издателите на съответните лични документи и банкова карта, а други да бъдат унищожени като вещи без стойност. С присъдата в тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 13 989 лева. Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Н. с доводи в допълнението към въззивната жалба за нейната незаконосъобразност, постановяването й при допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искания за допускане на нови доказателства и извършване на допълнително съдебно следствие, което да доведе до промяна в квалификацията на деянието като по-леко наказуемо престъпление, съответно до намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок. С поставеното на настоящата касационна проверка въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК размера на наложеното на подс.К. наказание лишаване от свобода от 15 години на 5 години, променил е първоначалния режим за неговото изпълнение от строг в общ и е потвърдил присъдата в останалата част. Касационната жалба на защитника е насочена срещу потвърдителната част на въззивното решение и в частта за намаленото по размер наказание с искане за отмяната в тази му част и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно за намеса на ВКС с преквалификация на деянието в престъпление по чл.124 от НК с определяне на минимално за това престъпление наказание, чието изпълнение бъде отложено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, като разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не само по изложените в същата съображения : С наведените в жалбата доводи защитникът упреква въззивния съд в безкритично отношение към първоинстанционния съдебен акт, оспорвайки изводите и на двете инстанции по фактите за възприети от тях обстоятелства без налична доказателствена основа, въз основа на внушения от страна на „некомпетентни и заинтересовани медици от последно назначената седморна СМЕ”, изготвили необективно и пристрастно заключение. Били пренебрегнати експертните изводи по други две СМЕ, което се отразило на правните изводи за умисъла на подс.К. да причини смъртта на В.Д. и същият бил осъден по предположения. На тази основа обосновава като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.13, чл.14 и чл.303 от НПК, отстраними при ново разглеждане на делото от въззивния съд, което да доведе до правилното приложение на материалния закон и до оправдаването на подзащитния му или до смекчаване на наказателната му отговорност за деяние, извършено по непредпазливост, алтернативно пледира касационната инстанция да извърши коментираната преквалификация на деянието и му определи наказание, което да бъде отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК. Оплакванията за пристрастен и необективен анализ на доказателствата са неоснователни. За разлика от представителите на прокуратурата, които и пред двете контролирани инстанции са излагали фактическа обстановка, изводима от показанията на св.Н. и изводите в СМЕ от досъдебното производство, и апелативният съд с основание е отказал да им се довери въз основа на собствен всестранен, пълен и обективен анализ на всички доказателствени източници при възникналите затруднения по делото главно на експертно ниво, наложило няколкократното назначаване на разширени КСМЕ с участието на висококвалифицирани експерти от различни специалности и здравни заведения. По този начин и СГС, и САС са прецизирали фактологията относно повода, участниците в битовия конфликт, времето и начина на включването им в него, цялостното му развитие и последиците за св.Н. и за пострадалата Д.. Основателно е отхвърлено изразеното от касатора съмнение за проявена лекарска небрежност при диагностициране и лечение на травматичните увреждания на последната, основно на слезката при прикритото протичане на двумоментното разкъсване на капсулата й и излива на значително количество кръв в коремната кухина с причиняване на тотална анемия на организма и до смъртта й. От друга страна, детайлно са проверени и в голямата им част са отхвърлени твърденията на св.Н. за среднощните претенции на св.Д. към него и сътрапезничката му Д., прикриването или не на подс.К. до момента на нанасяне на ударите в лицето му с поваляне на стълбищната площадка, за намесата или не на Д. в конфликта и за местото на осъществения побой над нея. При липса на други преки очевидци извън св.Н. и св.Д., съдът въз основа на констатациите в протоколите за оглед на двата апартамента, за разпознаване на подсъдимия и при освидетелстването му, при аутопсията на пострадалата и при изследването за наличие на алкохол в кръвта й, от записите на тел.112, от изследването на домакинските ръкавици, от разпита на полицейския екип, на св.Г. и на поемните лица при огледите, на съседите им от двата съседни входа на блока (в единия от които Д. е живяла на съпружески начала със св.Ал.Г.), чрез проверката им с различни по характера си експертизи е отрекъл да се довери на обясненията на подс.К. за развитието на конфликта му с Д. при фиксираните „пресни” следи от нанесените й множество удари по главата и лицето, по гръдния кош, в коремната област, седалището и крайниците. При тяхната многобройност и локация няма как само най-тежкото от тях, причинено в областта на лявата гръдна половина отпред долу вляво със счупване на пет ребра и травмиране на слезката в пряка причинно-следствена връзка с последвалата смърт на Д. след руптура на капсулата й да се обясни с твърдението на подсъдимия за нанесен единствен удар с десния му лакет на връхлетялата го отзад пострадала с последващо падане върху шкафче за обувки в антрето на апартамента на св.Н.. Подминава се от защитника категоричното становище на експертите от петорната и седморната КСМЕ за нанесените различни по брой удари със значителна сила с юмрук или ритник в описаните области от тялото й в легнало или клекнало положение, като същият се фокусира върху „спорния” между медиците, според него, момент дали нараняването на слезката е станало чрез натиск с лакет или чрез силен директен удар с крак (ритник) в посочената област. На този въпрос апелативният съд на свой ред е дал убедителен доказателствено подкрепен отговор (стр.16-20 от решението) въз основа и на подробния им разпит в съдебното заседание при защитата на конфронтиращите им се експертни изводи, излагайки съображения и по всяко от възраженията на защитата на подсъдимия. С това е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, няма игнорирани или подминати по съдържанието си доказателства и доказателствени средства, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. Извън коментираните процесуални проблеми, като основен порок на въззивното решение касаторът сочи повлияното от тях неправилно приложение на материалния закон, довело до осъждането на подзащитния му за „най-тежко престъпление, каквото всъщност не е извършил”. Претендира се, при възникналото съмнение относно механизма на причиняване на фаталното увреждане на слезката на Д., за липса на съставомерно престъпно поведение на подс.К., в най-лошия случай за непредпазливо причиняване на смъртта й в хипотезите по чл.124 от НК. ВКС намира, че в правните си изводи двете контролирани инстанции са допуснали наслагване на обстоятелствата при извеждане на умисъла на подс.К. за причиняване смъртта на Д. и за проявата на особена жестокост при осъществяване на деянието чрез многократното им повторение относно нанесените множество удари в главата и лицето й, в гръдния кош, коремната област и крайниците й, сред които е директният и достатъчно силен удар с ритник със счупване на петте ребра отпред вляво долу с контузия на хилуса на слезката и последвалата остра кръвозагуба, която е била непреодолима от медицинските екипи. Съобразявайки утвърдената съдебна практика, законосъобразно съдът е възприел наличието на евентуален умисъл у подс.К. при преследване на целта му да накаже пияните си съседи за некоректното им среднощно поведение с отправяне на удари в лицето на св.Н. и повалянето му на стълбищната площадка, а след намесата на В.Д. повалянето й в антрето на апартамента и нанасяне на множеството удари с юмруци и ритници в легнало или клекнало положение, причинили описаните увреждания в жизненоважни части на тялото й. Отчетени са според експертните изводи техният брой, насока и сила и участието на фаталното в генезиса на смъртта й няколко часа по-късно. Изяснена е и разликата между умисъла на дееца за причиняване на смърт от този за нанасяне на телесна повреда, от която е последвала смърт, но която не е целена и пряко желана от него. В тази насока правилно са обсъдени и убедително са отхвърлени тезите на подс.К. и на защитника му той да се е отбранявал срещу намесата на Д. в конфликта му със св.Н. в рамките на необходимите предели, за липсата на умисъл да й причини каквито и да е телесни увреждания, както и оспорването на изводите на съда за проява на безразличие от негова страна към възможния страничен престъпен резултат от причиняване на смъртта й. Към този анализ ВКС намира за необходимо да допълни и следното. При инициативата на приятелката на К. св.Д. за прекратяване на неприемливото за нея среднощно повтарящо се във времето поведение на св.Н. и В.Д. и отзоваването на подсъдимия за подкрепата й в назряващия между нея и Н. конфликт правилно са мотивирали съда да се отнесе критично към показанията й, в които отрича нанасянето от К. на какъвто и да удар на пострадалата, камо ли толкова много. От друга страна, при констатациите от огледа на стаята в апартамента на св.Н. и от огледа на трупа на пострадалата и възприетите експертни изводи част от несъществените й наранявания да са последица от повалянето й заднешком в антрето с удар на тялото й в шкаф за обувки е давало основание съдът да бъде по-категоричен в изводите си за началото на нейното включване в конфликта според обясненията на подсъдимия, свързано с последвалата саморазправа с нея, имащо значение за инцидентния му умисъл за нанесения й побой. От нанесените й множество „пресни” телесни повреди в описаните области и позиция на тялото й, включително защитни по ръцете, изявленията й и тези на св.Н. пред полицейските служители и св.Г., от записа на обаждането й на тел.112 по категоричен начин доказват авторството на подс.К. в осъществяване на деянието, а коментарът на последиците от действията му предопределя законосъобразността на извода на съда за наличието на евентуален умисъл за причиняване на смъртта й. Престъплението „умишлено убийство” е достатъчно тежко и обществено опасно като деяние, което с нищо не може да бъде оправдано като физическо насилие над човешката личност, извършвано поначало от деец, прекрачващ прага на всякакви допустими социални норми на поведение. Щом това е така, то трябва много внимателно съдилищата да преценяват кога дадено деяние, независимо дали е довършено или не, дали е постигнат целеният от дееца резултат, се отличава значително от обичайните форми на осъществяване на този род деяния, включително кога е налице проявление на особена жестокост. В случая от установените от съдилищата фактически обстоятелства инкриминираното поведение на подс.К. не може да бъде прието като осъществено с особено „ожесточение, отмъстителност и неоправдана злоба”, с особена жестокост към жертвата. Само от броя, силата и мястото на нанасяне на ударите по тялото на Д., от които само фаталното с контузията на слезката, проблемно при диагностицирането и лечението му, определящо съставомерния вредоносен резултат, не е достатъчно да се направи такъв извод, особено при невъзможността да се установи тяхната поредност, а оттам че сложилото началото на причинно-следствената връзка за настъпването на смъртта на Д. нараняване е от последните и манифестира такова излишно ожесточение, особена жестокост към нея. Поради това ВКС намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то вр.чл.115 от НК и деянието му се преквалифицира в престъпление по чл.115 от НК. Налице е касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за осъществяване на правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.2 от НПК за изменяне на обжалваното въззивно решение и потвърдената в тази й част първоинстанционна присъда. Тази корекция на обвинението обаче не следва да доведе до намаляване на размера на наложеното на подс.К. наказание, смекчено от апелативния съд от 15 години на 5 години лишаване от свобода, тъй като не се променя съществено квалификацията на извършеното и не се отразява на укоримостта на стореното на пострадалата. Въззивният съд с основание е отрекъл той да е с „изопачена ценностна система”, съобразявайки проявената от него търпимост на среднощните гуляи на св.Н., св.Г. и Д. и инцидентността на недопустимата му саморазправа с Д.. Наред с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства, оформили се като многобройни и при констатацията, че и минимално предвиденото за престъплението по чл.116, ал.1 от НК е прекомерно тежко за извършеното правилно са го мотивирали да намали чувствително наложеното му от първата инстанция наказание лишаване от свобода. В тази му размер и при законовия минимум на престъплението по чл.115 от НК, съобразено с принципа reformatio in pejus, така определеното на жалбоподателя наказание от 5 години лишаване от свобода е необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК, поради което няма основание за неговото намаляване, още по-малко липсват законовите предпоставки за приложението на чл.66 от НК. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение и жалбата в тази насока, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 и ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 97 от 13.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 1481/2017 г. от Софийския апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия М. Д. К., със снета по делото самоличност, в престъпление по чл.115 от НК и го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.3-то вр.чл.115 от НК деянието да е осъществил с особена жестокост. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :