4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 561 гр. София, 08.07.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1784 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 2789 от 07.02.2014г., постановено по ч. гр. д. № 980/2014г. от Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 23.10.2013г. по гр.д. № 8023/ 2013г. на Софийски районен съд, в частта, в която делото се изпраща по компетентност на Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата, [населено място]. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска да бъде отменено по съображения, подробно изложени в частната жалба. Ответникът, С. И. Г., моли да се остави в сила обжалваното въззивно определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел, че проверката и произнасянето за подведомствеността по реда на чл.15 вр. чл.19, ал.1 ГПК, при преценка за недопустимост на производството пред сезирания некомпетентен държавен съд, включва, както прекратяване на производството пред него, така и паралелното изпращане на делото до несезирания, но компетентен несъдебен орган, респ. арбитражен съд. Целта е да се запази правопогасителното действие на исковата молба, считано от подаването й пред десезирания съд. Изложени са съображения, че смисълът на арбитражната клауза е едновременно дерогиране подведомствеността на държавните съдилища за всички граждански дела в отклонение на общото правило по чл.14, ал.1 ГПК, съчетано с посочване на компетентния несъдебен или арбитражен орган. Според второстепенния съд, изпращането на делото на последния се отнася и в хипотезата на чл.8 ЗМТА, въпреки че това не е изрично регламентирано. Нормата е приложима и при разрешаване на граждански имуществени спорове, възникнали от външнотърговски отношения, за каквито в случая няма твърдения. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело: „При прекратяване на делото, поради приет отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА вр. чл.19 ГПК, длъжен ли е държавният съд, пред който е предявен искът, да препрати делото на компетентния арбитражен съд?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос „При прекратяване на делото, поради приет отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА вр. чл.19 ГПК, длъжен ли е държавният съд, пред който е предявен искът, да препрати делото на компетентния арбитражен съд?” е значим за конкретното дело, тъй като е обусловил изхода му, предвид приетата допустимост на изпращане на държавното дело на арбитражния съд при уважен отвод за подведомственост. Ето защо, по отношение на формулирания правен въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е и релевираното допълнително основание - по чл.280, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като атакуваното определение е в противоречие с даденото на въпроса разрешение в определение № 105/ 11.02.2013г. по ч.т.д. № 975/ 2012г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в което е прието, че когато намери за основателен отвода по чл.8, ал.1 ЗМТА за подведомственост на спора на арбитражния съд, сезираният съд прекратява производството по делото, но той не само няма задължение, но и правомощие да изпрати делото за разглеждане на договорения от страните решаващ орган. Настоящият състав напълно споделя даденото разрешение в задължителната за по-долустоящите съдилища практика на ВКС, като изхожда и от следното: За разлика от държавния съд, при който правораздавателната власт е проява на властнически правомощия, при арбитражния съд тя произтича от сключеното между страните арбитражно споразумение, което по своята същност е договор. С оглед на това и предвид факта, че арбитражът не е част от съдебната система, при уважен отвод за арбитражно споразумение, не може чрез разширително тълкуване или по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК, според която, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд и извършените от последния действия запазват силата си. При уважен от държавния съд отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА, съдът следва да прекрати производство пред себе си, но не е управомощен да изпрати делото на арбитражния съд. Това произтича и от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗМТА, която за разлика от чл.118, ал.2 ГПК, сочи само на десезиране на държавния съд, но не предвижда изпращане на делото на арбитража. Горният извод се подкрепя и от обстоятелството, че при единия от двата вида арбитраж - ад хок, с оглед чл.23 ЗМТА, доколкото не е уговорено друго, образуването на арбитражния съд по чл.12 ЗМТА предхожда подаването на исковата молба, което прави практически невъзможно препращане на делото от държавния съд на арбитража, като липсва основание при различните видове арбитраж /институционен и ад хок/ съдът в хипотезата на чл.8, ал.1 ЗМТА да процедура по различен начин. Правилото на чл.118, ал.2 ГПК намира приложение само, ако делото по правилата на подсъдността се изпраща от един местен държавен съд на друг такъв, тъй като единствено тогава е възможно постановеното от закона запазване на извършените от и пред първоначално сезирания съд процесуални действия. При уважен отвод по чл.8, ал.1 ЗМТА не е допустимо арбитражният съд да бъде обвързан от извършените до този момент от държавния съд процесуални действия, тъй като тези съдилища прилагат различни процедури при правоприлагането си. За разлика от производството пред държавния съд, страните по арбитражното дело могат да договарят процедурата, както за образуване на арбитражния съд /чл.12, ал.1 ЗМТА/, така и да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото, като вкл. могат да дерогират диспозитивни норми на ЗМТА, който не предвижда субсидиарно приложение на ГПК за неуредените въпроси- чл.24 ЗМТА. Аргумент относно неприложимостта на чл.118, ал.2 ГПК при уважено възражение по на чл.8, ал.1 ЗМТА, може да бъде изведен и от разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗМТА, според която, арбитражното производство може да бъде започнато, продължено, вкл. да бъде постановено арбитражно решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд. С посоченото правило е предвидена възможност за паралелно развитие на съдебно и арбитражно производство относно едни и същи предмет и страни без право на отвод за висящ процес. В този случай, ако се приеме, че при прекратяването на съдебното дело по чл.8, ал.1 ЗМТА, на основание чл.118, ал.2 ГПК то се препраща на арбитражния съд, това би довело до две висящи производства пред арбитража за едно и също спорно право между едни и същи страни, което не е целта на закона. ЗМТА предвижда единствено възможност за връщане на арбитражното дело на арбитражния съд за ново разглеждане, когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл.47, т.4, т.5 или т.6 ЗМТА, но не и изпращане на съдебното дело на арбитража за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид горното, касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на атакувания акт с практиката на ВКС по обусловилия изхода на спора въпрос, формулиран от частния касатор. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оглед приетия отговор на поставения въпрос, обжалваното определение, с което се потвърждава изпращането на съдебното дело на арбитража във връзка с уважен отвод за арбитражно споразумение, е неправилно и следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2789 от 07.02.2014г., постановено по ч. гр. д. № 980/2014г. от Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 2789 от 07.02.2014г., постановено по ч. гр. д. № 980/2014г. от Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.