Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София, 26 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2244 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на Ф. Я. Ю., чрез защитника, против въззивно решение № 142 от 8.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 280/2012 г. В касационната жалба са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Навеждат се доводи за несъставомерност на деянието, за невярна квалификация по чл. 242, ал. 1, б. „д” НК и маловажен случай на деянието. Изтъква се аргумент и за съществено процесуално нарушение поради допуснато от прокурора непълнота в цифровото обозначаване на конкретното престъпление по Наказателния кодекс. Направено е искане да отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или квалифициране на деянието по чл. 242, ал. 6 НК и отмяна приложението на чл. 242, ал. 7 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата и съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 83 от 20.04.2012 г. по н. о. х. д. № 136/2012г. на Хасковския окръжен съд подсъдимата Ф. Я. Ю. е призната за виновна в това, на 8.12.2011 г. на ГКПП „Капитан Андреево” да е пренесла през границата на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - златни изделия на обща стойност от 47 641, 66 лева, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. „д” НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 242, ал. 7 НК предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимата са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 142 от 8.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 280/2012 г. на Пловдивския апелативен съд е намалено наказанието лишаване от свобода на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводът за съществено процесуално нарушение поради недостатъци на обвинителния акт е бил представен на вниманието на въззивния съд, който му е дал изчерпателен и ясен отговор. Съдът законосъобразно е приел, че правото на защита не е било ограничено, тъй като в обвинителния акт текстово изрично е отбелязано предназначението за търговски цели, което отговаря на цифрово обозначената от прокурора правна квалификация на извършеното престъпление. Следователно подсъдимата е могла да научи в какво се обвинява, пълноценно да подготви защитата си и ефективно да я осъществява. Според жалбата, съдът погрешно е изтълкувал закона относно признака по б. „д” на чл. 242, ал. 1 НК, приемайки че златните изделия са били предназначени за търговски цели само въз основа на тяхното количество и без да е съобразил чл. 1, т. 6 от Регламент № 2454/93 на Комисията на ЕО. Твърди също, че по делото не е установен прекият умисъл на подсъдимата, поради което от субективна страна деянието е несъставомерно. Доводите са неприемливи. Количеството на златните изделия очевидно изключва те да са били предназначени за лични нужди и подкрепя извода на съда, че предметът на контрабандата (в големи размери) е бил за търговски цели. В обсъждания аспект съдът е отчитал и показанията на св. А., които е преценявал както поотделно, така и в съвкупност с останалите материали. Съдебните заключения не са в противоречие и с поясненията, дадени във въпросния регламент, на които се позовава жалбоподателката. В рамките на фактическите положения съдът законосъобразно е приел, че златните изделия са били пренесени без знанието и разрешението на митниците - въпреки изричното запитване от митническия служител те не са били декларирани от подсъдимата, а при последващата физическа проверка са били намерени на дъното на нейния куфар, поставени в отделни кутийки (преимуществено с плюшено покритие) и в платнена по-малка чантичка. Затова съдът правилно е извел прекия умисъл от обективно установеното поведение на подсъдимата Ю. и другите обстоятелства, при които се е развило конкретното събитие на престъплението. Неоснователно се претендира, че деянието представлява маловажен случай по чл. 242, ал. 6 НК (наказуемо по административен ред) при възприетите от съда по същество факти, очертаващи конкретните белези на извършеното и характеризиращи неблагоприятно дееца - подсъдимата Ю.. Смекчаващите отговорността обстоятелства, относими към личността адекватно са били отчетени по своята действителна тежест и значение при индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер на една година, което е решително под предвидения минимум на лишаването от свобода в санкцията на чл. 242, ал. 1 НК. Наложеното наказание, чието изпълнение е било отложено за подходящия изпитателен срок от три години, не е явно несправедливо, поради което не се налага да бъде изменено въззивното решение. Не подлежи на отмяна и приложението на чл. 242, ал. 7 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 142 от 8.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 280/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: