4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №616 Гр.София, 21.07.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1732 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. К., [населено място] срещу определение № 678/24.03.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1056/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.01.14г. на Софийския градски съд за спиране на производството по гр.д.№ 5895/13г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 21110/12г. на Софийския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Н, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отговорността на Н. е свързана с отговорността на чуждестранния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, която функционално произтича от виновно противоправно поведение на застрахованото лице. Изложени са съображения, че срещу виновния водач е повдигнато обвинение за извършено престъпление при процесното ПТП и в случай, че съдът го признае за виновен, присъдата ще е задължителна за гражданския съд. Според решаващия състав наказателното производство е преюдициално спрямо гражданската отговорност, поради което е потвърдил определението за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Частният жалбоподател е формулирал няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, които могат да се обобщят във въпрос, който е от значение за произнасянето на въззивния съд, а именно: Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент?. Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос е обуславящ за преценката на наличието на предпоставките за спиране на производството, поради което касационното обжалване следва да се допусне. Частният жалбоподател е посочил решение № 25/17.03.10г. по т.д.№ 211/09г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е даден отговор на въпроса за приложението на чл.222 ГПК /отм./ в хипотезата на постановена оправдателна присъда. Това решение е от значение за прилагането на нормата на чл.300 ГПК относно задължителния характер на присъдата на наказателния съд. В мотивите на ТР № 5/05.04.06г. по тълк.д.№ 5/05г. на ОСГК и ОСТК на ВКС е посочено, че ако наказателното производство е в досъдебната фаза, до приключването му гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК /отм./. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК /отм./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. В посочените решения не е даден конкретен отговор на въпроса за наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданското дело по прекия иск срещу застрахователя при висящо наказателно производство в съдебна фаза срещу делинквента, поради което касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В решение № 25/17.03.10г. по т.д.№ 211/09г. на ВКС, ІІ т.о.е прието, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието само за изчерпателно посочените в чл.222 ГПК /отм./, респ. чл.300 ГПК обстоятелства, както и че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, предмет на доказване в исковия процес на гражданския съд. В конкретния случай оправдателната присъда е била постановена, поради наличието на случайно събитие по чл.15 НК за повдигнатото обвинение за нарушаване на правилата на движение, но е ангажирана гражданската отговорност за непозволено увреждане поради нарушаване на други правила за движение, които не са включени в обвинението. Съобразно с даденото разрешение от ВКС оправдателната присъда на наказателния съд не във всички хипотези изрично изключва гражданската отговорност на делинквента, поради което за приложението на нормата на чл.300 ГПК от значение са елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието, което подлежи на доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този смисъл, независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност на делинквента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването му или при признаването му за виновен, но за извършване на друго престъпление. Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования, но с оглед на целите и предназначение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в разпоредбата на чл.271, ал.3 КЗ изрично е предвидено задължение на застрахователя да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение. Посоченото задължение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона документи. Предвид на уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд срещу делинквента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя. Правилото на чл.300 ГПК за задължителната сила на присъдата на гражданския съд ще се приложи при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и деянието, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. По изложените съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря в смисъл: Предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. По същество на частната жалба. С оглед на отговора на поставения правен въпрос въззивното определение е неправилно. Образуваното наказателно производство е срещу делинквента за нанесена телесна повреда, докато в образувания граждански процес се претендират вреди от причинени болки и страдания вследствие на настъпила смърт по иск на уредения от Н. при ПТП, осъществено от МПС с чуждестранна регистрация. Въззивното и първоинстанционното определения за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва да се отменят и делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 678/24.03.14г., постановено по ч.гр.д.№ 1056/14г. от Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 13.01.14г. на Софийския градски съд за спиране на производството по гр.д.№ 5895/13г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 21110/12г. на Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.