5 5 РЕ Ш Е Н И Е № 425 София, 19 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..деветнадесети ноември.. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА......…и на прокурора.....ИВАЙЛО СИМОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1491 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите П. Й. П., П. М. Л. и К. Л. И. срещу решение № 93/ 23.06.2014 г. по внохд № 48/2014 г. на Великотърновския апелативен съд с алтернативни искания за неговата отмяна, за оправдаване на подсъдимите или за определяне на наказанията при основанието по чл.55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 20/ 17.02.2014 г. по нохд № 492/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с която всеки от подсъдимите е признат за виновен в това, че на 21.12.2011 г. е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на ЗКН и Наредба № Н-3/2009 г., поради което и на основание чл.278 ал.6 от НК е осъден както следва: подс. П. на пробация с пробационните мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а подсъдимите Л. и И.- на лишаване от свобода за срок от една години и глоба в размер на 3000 лв. Всеки от тях е признат за виновен и по чл.277а ал.7 от НК и е осъден съотв.: П. на шест месеца лишаване от свобода, а Л. и И. на една година лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК съдът определил общо наказание на подс. П. в размер на шест месеца лишаване от свобода, а на подс. Л. и на подс. И.- една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв. Изтърпяването на наказанията лишаване от свобода на тримата подсъдими са отложени по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Веществените доказателства по делото са отнети в полза на държавата. По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите в жалбите на подсъдимите Л. и И. повтарят съображенията във въззивните им жалби и се свеждат до оспорване на законността на претърсванията и изземванията на инкриминираните вещи от домовете им. При формиране на фактическите си изводи въззивният съд е направил анализ на доказателствените източници, като е отделил внимание и на посочените възражения. Обсъдил е показанията на поемните лица, разпитани от първоинстанционния съд и от тяхното съдържание е установил, че са им били разяснени правата, че те са присъствали на претърсването, че вещите са намерени в гардероби и шкафове, че веднага са описвани в протокола, фотографирани са и са запечатвани в пликове. Протоколите са подписани от поемните лица и са одобрени от съдия. Правилен е изводът на съда, че те са годно доказателствено средство за установяване на правно релевантните факти, а самото процесуално следствено действие е извършено в съответствие с изискванията по чл. 159-163 от НПК. Възражението, че в следственото действие са участвали лица, които нямат компетентност/ по арг. от чл.194 ал.2 от НПК/ касационният състав намира също за неоснователно. Органът по разследването, в случая разследващият полицай, не е задължен еднолично да осъществява процесуално следствените действия. Те се извършват в негово присъствие и под негово ръководство, поради което участието на посочените в протокола за претърсване на дома на подс. П. Л. технически помощник и двама оперативни работници от РУП не води до незаконосъобразност на следственото действие, както твърди защитата. Що се отнася до претърсването в дома на подс. Л., то видно от съдържанието на протокола последният доброволно е предал инкриминираните вещи, след покана от разследващия полицай М. А.. Лишени от основание са и оплакванията, че въззивният съд не е отговорил на възраженията на защитата. Съдържанието на решението сочи друго. След като е описал приетата за установена фактическа обстановка и доказателствените източници, от които тя е изведена, Великотърновският апелативен съд е отговорил изчерпателно на всички възражения на защитата относно обосноваността и законосъобразността на присъдата/ л.36-41 от мотивите/. Решението отговаря на стандартите по чл.339 ал.2 от НПК, поради което липсва основание за отмяната му. По оплакването за допуснато нарушение на закона. В жалбите на подсъдимите Л. и И. се навеждат доводи, че Законът за културното наследство /ЗКН/ предвижда различен режим за регистрация на движимите археологически културни ценности и на археологическите обекти. Откритите у тях вещи са движими културни ценности, които по силата на чл. 97 ал.3 от ЗКН не подлежат на задължителна идентификация и регистрация, поради което извършеното деяние не е съставомерно по чл.278 ал.6 от НК. В жалбата на подс. П. конкретни съображения за материално-правна незаконосъобразност на решението досежно това престъпление не са развити. Върховният касационен съд намира това разбиране на защитата за неправилно. Предметът на престъплението по чл.278 ал.6 от НК е определен като „археологически обект”, който е вид движима културна ценност. Легалната дефиниция на понятието е дадена в чл.146 ал.1 от ЗКН, като това са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на сушата и под вода. По сходен начина, в разпоредбата на чл.53 от ЗКН е дадено определение на понятието „движими археологически културни ценности” – движими вещи, открити в земята и свидетелстващи за отминали епохи и цивилизации. Горното сочи, че културна ценност е родовото понятие, а останалите са видови понятия на различните културни ценности. Тези обекти са публична държавна собственост, придобиват качеството културна ценност по силата на закона с факта на откриването им и подлежат на задължителна идентификация и регистрация. Съгласно разпоредбите на чл. 96-101 от ЗКН процесът на идентификацията и регистрацията има за цел да се установи дали археологическият обект притежава качеството на културна ценност, съотв. национално богатство. Допустимо е археологическият обект да е придобит законно и внесен в България от колекционери, като принципът за доброволност на процедурата по идентификация и регистрация, залегнал в разпоредбата на чл. 97 ал.3 от ЗКН се отнася само до физически и юридически лица, които са собственици на културни ценности и могат да докажат това свое право. Намерените при теренни проучвания или по всякакъв друг начин вещи от минали епохи задължително подлежат на идентификация и регистрация по силата на Наредба № Н-3/2009 г. и на пар.5 и 6 от ПЗР на ЗКН. Отнесено към настоящия казус, след като по експертен път е установено, че инкриминираните вещи имат характеристика на движими археологически обекти и подсъдимите не са подавали заявления за тяхната идентификация и регистрация, извършеното от всеки от тях деяние покрива съставомерните признаци на престъплението по чл.278 ал.6 от НК. Законът е приложен правилно от въззивния съд и липсват основания за оправдаване на касаторите по това обвинение. Великотърновският апелативен съд правилно е потвърдил присъдата по отношение на подсъдимите П. П. и П. Л. за престъплението по чл.277а ал.7 от НК. Приетите от контролираната инстанция факти сочат, че Л. е държал два детектора за метал, за които по експертен път е установено, че са технически изправни и реагират на метални предмети. Металдетекторите на П. са фабрично производство, единият новозакупен, без видими повреди, като само липсата на захранващи батерии е попречила за тяхното изпробване. Според вещото лице, те са годни за употреба по предназначение след оборудването с необходимите токозахранващи елементи. При тези факти касационната инстанция намира за правилен извода на съда, че посочените детектори за метал са годен предмет на престъплението, защото представляват оръдия, които са предназначени за търсене на археологически обекти. Същото не може да се каже за уреда, намерен в дома на подс. И.. Съгласно техническата експертиза, чието заключение е ценено и от двете съдебни инстанции, металотърсачът е правен саморъчно от различни части, включва се в режим на работа, но не отчита и не подава сигнал за наличие на метален предмет, което го прави технически негоден за употреба по предназначение. Този предмет няма характеристиките на оръдие за търсене на археологически обекти, поради което касационният състав прие, че деянието е несъставомерно от обективна страна и подсъдимият И. следва да бъде оправдан по това обвинение. По оплакването за явна несправедливост на наказанията на подсъдимите П. Л. и К. И.. Великотърновският апелативен съд е обсъдил доводите на тези подсъдими, относими към размера на наложените им наказания и правилно е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината им обстоятелства, които да дават основание за приложението на чл.55 от НК. В касационните жалби отново се акцентира върху семейното положение на Л. и влошеното здравословното състояние на двамата. Тези обстоятелства обаче са отчетени от съда, поради което и санкциите са индивидуализирани към минимума на предвиденото в закона. Ниската степен на обществената им опасност и възможността за постигане на целите на наказанието са дали основание за приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд не намира наличие на очевидно несъответствие на наложените наказания с обстоятелствата по чл. 348 ал.5 от НПК, поради което оплакването е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ частично решение № 93/ 23.06.2014 г. по внохд № 48/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, като на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия К. Л. И. по обвинението по чл.277а ал.7 от НК. Отменя решението и в частта, с която на подсъдимия К. И. е определено общо наказание по чл.23 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: