Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 27.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 617 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Й. Б. Й. против въззивна присъда № 2/02.02.2017 г. на Варненския апелативен съд, НО, първи състав, постановена по ВНОХД № 352/2016 г. С тази присъда Варненският апелативен съд е отменил изцяло присъда № 21/13.06.2016 г. на Добричкия окръжен съд по НОХД № 185/2015 г., с която подсъдимият Й. Б. Й. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия подсъдим за виновен в това, че на 08.03.2013 г., в [населено място], в качеството си на управител на [фирма] – [населено място], при извършване на запояване на автомобилни радиатори в пещ, работеща с природен газ, в обект [фирма] – [населено място], причинил смъртта на И. Н. С. поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил подробно посочени разпоредби от КТ (чл. 275, ал. 1); Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) (чл. 7, ал. 1, 2 и 3); Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (чл. 151, ал. 1, т. 13, б. „а” и „б”, чл. 247, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 247, ал. 2, т. 1, чл. 248, т. 4 и т. 6, чл. 300, чл. 359, ал. 1, т. 1, т. 2/а/ и т. 6); Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване (чл. 168, ал. 3, чл. 176, чл. 196); Наредба № Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите при експлоатация на обектите (чл. 55, т. 5) и Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл. 1 и чл. 2, ал. 2), поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. Въззивният съд се е произнесъл по веществените доказателства и не е сторил това по отношение на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Счита, че като управител на търговското дружество подсъдимият е имал подробно посочени от съда нормативни задължения във връзка с организирането, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, като тяхното неизпълнение е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука, довела до смъртта на пострадалия Н.. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. В касационна жалба и допълнението към нея, поддържани от защитата на подсъдимия, формално е направено оплаквания за неправилно осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същевременно, от обосновката му се извежда несъгласие с мотивите на въззивния съд (в различие от тези на първата инстанция) по повод интерпретацията на отделни факти, съотносими както към обективната, така и субективната съставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК. В тази посока се сочи, че не са били обсъдени в пълнота отделни обстоятелства, имащи значение за правилното изясняване на пряката причинна връзка между инкриминирани на подсъдимия нарушения при осъществяване на дейността, източник на повишена опасност и смъртта на пострадалия. Измежду тях са били наличието на организиран управленски и производствен процес с разпределени функции (вкл. на св. Б., М.), самостоятелно вземане на решение за приемане на поръчката за обработване на два радиатора в пещта, обслужвана от пострадалия, както и тестване на машината след включване на газоподаването, без собственикът да е бил уведомен за това. Акцент е поставен и върху липсата на конкретен анализ на установените по експертен път причини (СТЕ, назначена по НОХД от вещите лица И. И. и Л. С.), довели до злополуката, между които нерегламентирана субективна намеса – мостово шунтиране на релето (замяна на реле от типа КЗА с парче кабел между клеми 73 и 75), изключващо технологичната защита на пещта, която контролира изтичането на газ в горивната камера при загасване на пламъка в нея и прави възможно ръчното палене по метода на открития пламък. Посочените възражения са съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1 , т. 2 от НПК, доколкото те имат отношение към проверката за начина, по който въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон, както и отразяването му в мотивите. Разгледани по същество, те са основателни. Съдебната практика Вж. Постановление № 2/27.09.1979 г. (изм. с Постановление № 7/06.07.1987 г.) на Пленум на ВС. е последователна по въпроса, че разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК е бланкетна и нейното съдържание се запълва от нормативни правила, конкретизиращи дължимото поведение на субекта на престъплението, извършващ дейност, източник на повишена опасност, който поради немърливото им изпълнение причинява смърт по непредпазливост в двете й форми. Без съмнение е също, че субекти на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираната дейност, така и лицата, които имат нормативни задължения по нейната организация, ръководство и контрол за правилно и безаварийно изпълнение. Във всеки от тези случаи за съставомерността на деянието се изисква да е налице пряка непрекъсната причинна връзка между нарушението на конкретното нормативно правило и настъпилия противоправен резултат. Причинната връзка е обективен елемент на престъплението и предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице, поради което нейното изясняване, което е фактически въпрос, е строго необходимо. Същото важи и за субективната страна. Проблематиката в настоящия казус фокусира внимание върху правилното изясняване на въпроса за пределите на отговорността за немърливо изпълнение на задължения от организационен и контролен характер при осъществяване на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Стандартният начин за решаването му е постигане на яснота за спецификата на дейността и правната й регламентация, коректно открояване и аналитично изследване на вменените на дееца задължения, които той е пренебрегнал и причинната връзка с настъпилия резултат, както и виновно ли е сторил това. В тази връзка, при усложнен причинно следствен процес, в който се намесват други лица или фактори, то от съда се очаква да прояви задълбочен професионален подход, като оцени техния принос и значение както на плоскостта на причинната връзка, така и с оглед субективното отношение към общественоопасните последици. Прегледът на мотивите към въззивната присъда демонстрира, че Варненският апелативен съд не се е справил с тези задачи. В най-общ план по делото е установено, че смъртта на пострадалия И. С. е била причинена от взрив при експлоатацията на промишлена газова инсталация към пещ за спичане на сърцевини на радиатори, която е била възобновена след продължителен престой поради спряно газоподаване (за периода от м. май 2011 г. до 28.02.2013 г.). Експертно потвърдено е било, че същата е имала неизправности, изразяващи се в два основни дефекта, при чиято кумулативна даденост се е стигнало до образуване на взривна газова концентрация поради технически неизправна и нефункционираща, но пък конструктивно предвидена защита срещу безконтролно изтичане на газ, ведно с използването на нерегламентиран и опасен начин за запалване на пещта от пострадалия. За безопасната експлоатация на такива потенциално опасни съоръжения съществува регламентация, основно в Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните разпределителни газопроводи на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (ПМС № 171/16.07.2004 г.). Тези данни, установени и от двете съдебни инстанции, безусловно ориентират, че пострадалият е извършвал дейност, източник на повишена опасност, като същата е регламентирана. Въпросът обаче, следва ли подсъдимият да понесе отговорност за инкриминираното му престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, е останал неизяснен. От съдържанието на обвинителния акт е видно, че на същия са били инкриминирани множество нарушения по различни правни актове, като между тях и по цитираната Наредба от 2004 г. - отнасящи се до пускането в експлоатация на газовите съоръжения след дълъг престой, като е допуснал това без извършен технически преглед от специалисти, което ако е било сторено неизправностите биха били забелязани и отстранени, а по този начин и не би настъпил съставомерния резултат. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, първоинстанционният съд е изследвал доказателствените материали, установил е конкретни факти и въз основа на тях е приел (без значение доколко правилно или пълно), че или става въпрос за общи норми, които не съдържат конкретни задължения, или той не е адресат на задължения по инкриминираните му текстове, или че липсва причинна връзка между изпълнението на релевантни задължения и смъртния резултат. В този аспект последователно е изследвал всяко едно от инкриминираните му нарушения и е заявил позицията си. Основните му съображения са били, че макар подсъдимият да е възможен субект на престъплението като работодател, а и като ползвател на природен газ, с какъвто е работела газовата уредба на пещ за обработка на радиатори в закупения от него радиаторен завод в [населено място], която е имала неизправности, то причинна връзка между неизпълнение на задълженията му като такъв (във връзка с безопасността на труда при работата и по повод въвеждане на машината в експлоатация след продължителен престой) не е пряка. И това е така, тъй като при наличието на установения управленски и производствен процес в завода, осъществяван от други лица с възложени функции, той нито е бил уведомен за приетата поръчка за обработка на 2 радиатора и организацията по изпълнението й (което е сторила св. Б.), нито е могъл да знае за състоянието на неизправност на пещта, за да вземе нужните мерки за преодоляване на риска от взрив, настъпил на 08.03.2013 г. В различие от първата инстанция, въззивният съд е изразил несъгласие по тези въпроси. Приел е, че в завода е имало хаос и неспазване на трудовото законодателство, а подсъдимият е знаел за поръчката, като изпълнението й не било самоинициатива на св. Б., излагайки в тази връзка твърде неясни и противоречиви мотиви. В обобщение на записаното в тях (които с незначителни отклонения възпроизвеждат протеста и експертните заключения) се разбира, че подсъдимият е отговорен поради това, че пещта, която е имала неизправности, е била пусната в експлоатация без той да е организирал технически преглед след дълъг престой, каквито задължения е имал като собственик и управител, произтичащи от разпоредбите на на чл. 247, ал. 1, т. 1, чл. 248 и чл. 359, ал. 1, т. 1, т. 2/а/ и т. 6 от Наредбата от 2004 г. за устройството и безопасната експлоатация на преносните разпределителни газопроводи на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Тези разпоредби обаче са по-скоро само цитирани, но не и анализирани в контекста на изискването за установяване на пряка причинна връзка между тяхното нарушаване и съставомерния резултат. За всички останали разпоредби във връзка с които е прието нарушение и подсъдимият е признат за виновен, липсват каквито и да са съдържателни мотиви. Въззивният съд изобщо не е положил грижи да открои в какво качество подсъдимият се явява субект на престъплението, неизпълнявайки конкретни правно относими и значими задължения, вкл. свързаните с експлоатацията на газовото съоръжение към пещта в завода. Цитираните правни норми имат различни адресати заедно или поотделно, като „работодател”, „ползвател”, „ръководител на предприятие”, обслужващ персонал” и др. Освен това, с оглед спецификата на обвинението, касаеща немърливо изпълнение на задължения от организационен и контролен характер, от съществено значение е било въззивният съд да анализира тяхната същина, като ги съпостави с данните за възлагане и вземане на решения от други лица, които са имали отношение към развитието на причинно следствения процес и дори това е отразено във фактическата част на мотивите, възпроизвеждащи тези на първата инстанция. Така например, макар въззивният съд да е правил коментари, че всъщност в завода е имало хаос, то личи, че всъщност е възприел идентична фактология, касаеща наличието на организиран управленски и производствен процес в обособено производствено звено - радиаторен завод [фирма] – Д., закупен от подсъдимия (управител на [фирма] – С.) през 2008 г. и в чийто актив е била включена българска пещ за спичане на радиатори, работеща с природен газ (въведена в експлоатация през 1986), обслужвана от пострадалия И. С. като запойчик. Това следва от възприетите фактически данни че заводът е имал управител (св. М. И.), действал като ръководител производство и занимавал се с инструктажа на работниците, като поради наложило се пътуване до А. подсъдимият командировал на негово място друго лице (св. Б. – главен счетоводител) да върши същата дейност за периода от 26.02. до 26.03.2013 г., че дейността на запойчиците се ръководела от бригадир (св. П. Г. П.), който им разпределял работата и че проблеми по електрическата част на пещта се отстранявали от назначено техническо лице (св. П. М.). Без никакво различие са възпроизведени и фактите, че поръчките за обработване на радиатори се изпращали на електронния адрес на завода, като управителят му организирал работата по изпълнението им, а подсъдимият бил уведомяван само, когато се касаело за повече от 10 радиатори с оглед одобряване на по-големи разходи. Възприето е и че след командироването на св. Б., на електронната поща на завода била получена поръчка за 2 радиатора от [фирма] – П. и тя предприела действия по изпълнението й след разговор с работниците. Последвало възстановяване на газоподаването на 28.02.2018 г. (което било спряно през м. май 2011 г поради неуредени сметки с доставчика), но технически преглед и профилактика на газовата уредба на пещта не били извършени (съгласно чл. 359, ал. 1, т. 5 от Наредба от 2004 г. за устройството и безопасната експлоатация на преносните разпределителни газопроводи на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ и чл. 168а, ал. 3 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места при използване на работно оборудване). Вместо това, на 04.03.2013 г. пещта била пусната за тестване, за което бил изготвен протокол, подписан от св. Б. и св. М. (с вписване, че пещта работи нормално след отстраняване на констатиран проблем с количката за подаване на радиаторни пити от св. М.). В деня на злополуката (на 08.03.2013 г.) бригадирът на запойчиците – св. П. Г. П., разпределил работата за деня сред работниците и ги инструктирал, около 08.30 ч. той констатирал, че пещта вече работела и пострадалият бил там, а малко по-късно настъпил взривът, при който той починал. В светлината на тези възприети факти (дори и след отстраняване на няколко абзаца от първоинстанционните мотиви на л. 548 от НОХД, поясняващи, че св. Б. не е уведомила подсъдимия за поръчката и намерението й да пусне пещта в експлоатация), констатацията на въззивния съд, че подсъдимият е знаел за поръчката и изпълнението й се явява твърде компрометирано. Това впечатление се засилва и от представените аргументи, въз основа на които е прието знание по този въпрос. От изложеното, че по негова заповед тя е била командирована, считано от 26.02.2013 г. или че искането за възстановяване на газоподаването е било подписано от представител на дружеството (на 28.02.2013 г.), а също и договора за доставка на природен газ (на 17.10.2012 г.) логически не следва, че той е знаел за поръчката и предприетите действия по изпълнението й, включващи и тези по въвеждането й в експлоатация (което е станало на 04 и 08.03.2013 г.) и още по-малко, че е имал информация за неизправностите на пещта и газовата й уредба. Това важи както за давността на дефектите, така и относно тяхното естество и особено за този, свързан с изключване на технологичната защита и дължащ се на субективна намеса – мостово шунтиране на релето, подробно изяснявано в двучленната комплексна експертиза, назначена в съдебното производство, която въззивният съд не е обсъждал задълбочено. Същевременно, доколкото е отразено, че св. Б. е била командирована в деня на злополуката, то пък това е напълно невярно и дори противоречи на периода за командироване, който съдът сам е посочил, а и на съдържанието на заповедите, приложени по делото. Цитираните изречения от показанията на св. Б. и Ж. (че подсъдимият е изпратил Б. в завода) също не указват подсъдимият да е знаел за предприетото изпълнение на поръчката, получена на адреса на завода. При внимателно проучване на материалите по делото и в частност на показанията на св. Б., въззивният съд би могъл да констатира данни за уведомяване, но това би го задължило да прецени тяхната достоверност при съпоставка със заявеното от подсъдимия и останалия доказателствен материал, което той не е направил, спестявайки си процесуални усилия. Изложеното дотук информира, че в мотивите към новата въззивна присъда липсва обективно, подробно и всеобхватно изследване и разрешаване на съществения въпрос за причинната връзка между инкриминираните на подсъдимия нарушения на правилата за безопасност на труда и съставомерния резултат в хипотезата на немърливо изпълнение на задължения от организационен и контролен характер при осъществяване на дейност, източник на повишена опасност, както и за субективното му отношение към този резултат. Това до голяма степен се дължи на приложения порочен подход при изготвяне на мотивите, представляващи компилация между фактическа част, която почти буквално възпроизвежда тази от първата инстанция (въз основа на която подсъдимият е бил оправдан) и обосновка за осъждане с копирани цели абзаци от протеста с незначителни промени и допълнения (вж. л. 64 и 65 от мотивите по ВНОХД и сравни с л. 16-19 от протеста). ВКС неотклонно е отчитал, че такава симулация на изпълнение на съдебни задължения нарушава основни принципи за начина на формиране на вътрешното съдебно убеждение съобразно правилата по чл. 13, 14, 15, 107, 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК до степен на преценка за неговата липса. Като цяло и с оглед детайлите, очертани по-горе мотивите не съответстват на изискванията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК, относими към постановяването на нова присъда по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. Това обуславя касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, като налага цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 2/02.02.2017 г. на Варненския апелативен съд, НО, първи състав, постановена по ВНОХД № 352/2016 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.