О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452

гр. София, 20.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1896 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу решение № 260 151/26.05.2021 г. по в. т. д. № 152/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260 045/25.11.2020 г. по т.д. № 138/2019 г. на Окръжен съд Хасково за осъждане на касатора на основание чл. 432 КЗ да заплати на З. Р. З. обезщетение в размер над 110 000 лв. до 200 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща му Р. А. З., настъпила вследствие ПТП на 10.07.2016 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :

1.„Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?“

2.„Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена и в т. 11 и др. на ППВС № 4/1968 г.?“

3.„Разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно първоначалната редакция на която от датата на извънредното положение (13.03.2020 г.) до датата на влизане в сила на изменението на члена (09.04.2020 г.) не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, императивна материалноправна норма, с която съдът следва да се съобрази, ли е?”

Заявява се становище, че по въпрос първи въззивният състав се е отклонил от казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на ВКС, ТК, второ отделение, решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на ВКС, ГК, четвърто гражданско отделение, решение от 09.05.2011г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС и др. По въпрос втори се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ТК, второ отделение, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ТК, първо отделение, решение № 154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011 г. на ТК, второ отделение, решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/14 г. на ТК, първо отделение. Въпрос трети се формулира в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен за сумата над 110 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

И. С. И., участвал като трето лице помагач по делото на страната на застрахователното дружество, не ангажира становище по подадената касационна жалба.

От ответника по касация З. Р. З. е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основание за допускане на решението до касационен контрол. Релевира се довод, че въззивният състав е извършил цялостна и разумна преценка на доказателствата, което се потвърждава от приложената от касатора съдебна практика. По основателността на жалбата се поддържа, че аргументите за липса на привързаност между родител и дете са произволно заявени и не отчитат степента на емоционално влияние на смъртта на бащата върху психиката на детето. Аргументира се, че обезщетението е в справедлив размер.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от З. Р. З. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД претенция за заплащане на обезщетение в размер 200 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Р. А. З., настъпила вследствие ПТП на 10.07.2016 г. При постановено от Окръжен съд Хасково решение за уважаване на иска в пълен размер застрахователното дружество е подало въззивна жалба срещу частта му, с която е присъдено обезщетение над 110 000 лв. В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти.

При пренесен пред въззивната инстанция спор само относно размера на присъденото обезщетение за сумата над 110 000 лв. с атакуваното в настоящото производство решение съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че предявеният срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен за пълния предявен размер от 200 000 лв. В мотивите съдът е акцентирал върху изключително близките отношения, съществували между пострадалия и ищеца, обусловени не само от роднинската им връзка, но и от обстоятелството, че ищецът е бил отглеждан основно от починалия си баща след развода с майка му, въпреки, че упражняването на родителските права е било предоставено на нея. За некоректно е счел оплакването на застрахователя, че починалият само финансово е осигурявал сина си, а грижите са били осъществявани от бабата по бащина линия и чичото на момчето. Опирайки се на свидетелските показания, въззивният състав е счел, че родителската отговорност и морална подкрепа са били в пълна степен упражнявани от бащата. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е отчел възрастта на ищеца /непълнолетен към датата на травмиращото го събитие/, отказът му да отиде на абитуриентския си бал и да осъществи мечтата си /придобиване на висше образование/ поради липса на финансова и морална подкрепа, възрастта на починалия – 40 години, обстоятелството, че е бил „предпочетеният родител“, обществено-икономическата конкюктура в страната. За неоснователно е намерил възражението на застрахователното дружество, че обезщетението е завишено и несъобразено с икономическата обстановка в страната, като е илюстрирал промените в същата с увеличаване на лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. По отношение на акцесорния иск за мораторна лихва решаващият състав е изложил съображения за неприложимост на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ по отношение на застрахователното дружество.

Не са налице твърдените от касатора основания за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Въпрос първи е обусловен от оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на дружеството, наведени във въззивната му жалба, и по-специално, че към датата, на която е била причинена смъртта на Р. А. З., ищецът е наближавал своето пълнолетие и е бил отглеждан от двамата си родители, съответно не е налице изключително близка връзка помежду им. В противовес с твърденията на касатора въззивният съд е обсъдил тези му възражения, но ги е намерил за неоснователни, тъй като по делото е било установено, че ищецът е предпочел да живее с баща си и е бил отглеждан в неговото домакинство. Дали въззивният съд правилно е интерпретирал установените по делото факти и дали изводите му удовлетворява касатора е без значение за преценката да бъде ли осъществен касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение /виж т. 1 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. От друга страна, въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно събраните по делото доказателства, формирайки собствена преценка относно всички правнорелевантни факти по делото. Следва да бъде посочено и, че в мотивите на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е аргументирано, че по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. най-близките на починалия /сред които на първо място са неговите низходящи/ се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, съответно не е нужно да се доказва някаква „изключителност“ на връзката. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., което да мотивира извод за достъп до касация.

Втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да е обусловил изводите на въззивния съд, този въпрос е разрешен изцяло при съобразяване с цитираната от касатора практика на касационната инстанция. Обсъдени са от състава на въззивния съд социално-икономическите условия в страната, интензитета и продължителността на търпените страдания, възрастта на ищеца и житейската му перспектива, обстоятелството, че към датата на загубата, той е бил във възрастта на възмъжаването, в която подкрепата и възможността за споделяне с бащата е особено необходима и определяща за развитие на личността. Необходимо е да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, трябва да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят установените факти, които са различни по всяко дело.

Третият въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивния състав, тъй като нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ не се явява обективно право към датата, от която е присъдено заплащането на лихва – 05.08.2019 г. Същият закон се прилага от 13.03.2020 г. Отделно, видно от мотивите към ЗИД на ЗМДВИПОРНС /обн. ДВ, бр. 34/2020 г./, разпоредбата на чл. 6 следва да се счита пояснена с изменението в смисъл, че тя се отнася до частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране. Предвид липсата на характеристиката правен на зададения под номер три въпрос, безпредметно се явява обсъждането на формално посочения от касатора допълнителен селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 422, 50 лв., определен по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/2004 г.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 151/26.05.2021 г. по в. т. д. № 151/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Г. Г., вписана в АК – Хасково, сумата 2 422, 50 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.