О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41 София, 15.01. 2013 Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 489 по описа за 2012 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Н. Н. С. чрез адв. Г. Т. срещу въззивно определение № 1407/19.05.2012 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 912/2012 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Пенсионно осигурително дружество [фирма], София не е отговорило в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с процесуално-правния въпрос допустим ли е иск за установяване на трудово правоотношение за минало време и сезирането на Инспекцията по труда /орган по чл. 405а КТ/ предпоставка ли е за водене на такъв иск. Повдигнатите процесуалноправни въпроси са от значение за постановения резултат в обжалваното въззивно определение. Н. Н. С. е предявила иск за приемане за установено по отношение на [фирма]– [населено място], че между страните е съществувало трудово правоотношение по договор от 23.10.2006г. за срок до 31.12.2006г., договор от 19.12.2006г. за срок от 01.01.2007г. до 31.12.2007г., договор от 02.01.2008г. за срок до 31.12.2008г. Районният съд прекратил производството по делото като недопустимо, защото според съда иск за съществувало в миналото право и правоотношение е допустим само в изрично посочени от закона случаи. Варненският въззивен съд, като потвърдил първостепенния съдебен акт е прекратил производството по делото като недопустимо. Изложил е следните съображения: На основание чл. 357 КТ исковата претенция би била допустима, ако има за предмет някои от аспектите на съществувало трудово правоотношение - възникване, изпълнение, прекратяване, т.е. в хипотезата на права и задължение , които трудовия договор поражда за страните по него. Съответно, иска не намира опора в специалните норми на Кодекса на труда, доколкото с него се цели единствено да се преразгледа действието на един граждански договор и да се променят последиците настъпили след неговото прекратяване. Разпоредбата на чл.357, ал.1 КТ не допуска разглеждането на спор , който цели да се установи самото възникване, изпълнение и прекратяване на трудово правоотношение, извън изброените хипотези. Ищцата, като страна по граждански договор, не е сезирала органа по чл. 405 а КТ с искане да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение с ответното дружество, което обуславя извода, че към този момент за нея не е съществувал интерес от установяване на този факт с правно значение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато. По поставените процесуални проблеми съставът на Върховния касационен съд намира, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, стига да има интерес от това, да не съществува друг специален ред за защита или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо по-силна защита на накърнените права. Както е разяснено и с отговор по чл. 290 ГПК в решение № 207/2012 г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. № 914/2011 г., интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така напр., няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес. Правен спор има, когато правото, което едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало - съществува понастоящем или е съществувало преди това; само в определени от закона специални хипотези е допустима защита на бъдещи /все още невъзникнали/ права и правоотношения. Спорът може да е относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и целта на исковия процес е със съдебното решение да се възстанови хармонията в поведението на насрещните страни по спора, като се възстанови законосъобразното състояние на спорното право /правоотношение/. Установяване на трудово правоотношение по реда на чл. 405а КТ е възможно, само ако работникът все още работи - може да сезира съответната Областна инспекция по труда с искане за издаване на предписание за сключване на трудов договор по реда на чл.405а КТ на основание чл.404, ал.2 КТ. Когато спорът е за минало време няма как да се използва средството по чл. 405а КТ. Неизползването на тази възможност сама по себе си не е условие, касаещо допустимостта на иска за установяване на трудов стаж. Установяването на трудов стаж и по Указ №527 от 1961 г, и по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 е допустимо в случаите, когато документите, които удостоверяват това са загубени или унищожени. Ако документацията е налична и въпреки това на лицето бъде отказано признаване на претендирания от него период за трудов стаж, за него е налице друг път на защита, а именно - чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно осигуряване. В заключение, иск за установяване на съществуващо към момента трудово правоотношение няма да е допустим, ако може да се осъществи процедурата по чл. 409а КТ. Не е допустим и иск за установяване на трудов стаж, когато документацията, удостоверяваща това е налична. Няма пречка, обаче да се установи съществувало в миналото трудово правоотношение между страни, за които се твърди, че са работодател и работник /служител/, но и в този случай е нужно наличие на правен интерес от търсената защита. В случая, въззивният съд неправилно се е обосновал с чл. 409а КТ, както и с това, че претендираното трудово правоотношение е за минало време. Спорът, както е предявен, е установителен и е трудов по смисъла на чл. 357 КТ. Неприложим е и специалния ред по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - документацията съществува, спорът е за характера на сключения договор, който е правен.. Единствено от значение в случая за допустимостта на иска е правният интерес от предявяването му, а такъв, въпреки многократните уточнения, не се установява. Самата ищца в исковата молба твърди, че е изпълнявала една и съща трудова функция, по едно и също време и на едно и също място по трудов договор с [фирма] и по граждански договор с [фирма] . Трудовото й правоотношение с „България НЕТ” е прекратено, като предявеният иск по чл. 344, ал. 1 КТ на Н. С. е отхвърлен. Според исковата молба и последващи уточнения се цели установяване на трудово правоотношение с втория ответник за време, през което страната е била в трудовоправна връзка с първия ответник, като в исковата молба още е заявено, че обявяването на договорите за трудови с „А. България” е с оглед искането те да бъдат прогласени за недействителни. Следователно, твърдението за трудовоправна връзка е преюдициално, като не е налице какъвто и да е правен интерес от предявяване на иска за недействителност на договорите от страна на С. предвид липсата на претенции от противната страна във връзка с изпълнението им. Настоящият съдебен състав намира, че според първоначалната искова молба, ищцата се е позовала на наличие на трудово правоотношение с [фирма] като преюдициално на иска за непогасени месечни плащания. Според твърдението, че ответникът е работодател, осъдителният иск и срещу този ответник е по чл. 128 КТ, като е въпрос на доказване, съответно по съществото на правния спор, дали съдът ще квалифицира договорите като трудови. Производството по този иск, обаче, е отделено в друго производство и по настоящото дело е останал висящ само преюдициалният спор за установяване трудовия характер на договорите между страните. Така предявен, с оглед обстоятелствата по делото, иска се явява недопустим. В заключени, крайният извод на въззивната инстанция за недопустимост на исковото производство е правилен и определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 1407/19.05.2012 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 912/2012 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 1407/19.05.2012 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 912/2012 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: