Р Е Ш Е Н И Е № 441 София, 30 юни 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА АТАНАСОВА наказателно дело № 1386/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби срещу въззивна присъда от 18.05.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 045/14 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, ІV състав, както следва: - жалба от адв.М. Т., защитник на подсъдимия Х. М., с която се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния й или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на апелативния съд. В допълнението към касационната жалба са развити доводи в подкрепа само на две от касационните основания, а именно за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон; - жалба и допълнение от подс. И. И., чрез защитника му- адв.Ю. С., с доводи в подкрепа на всички касационни основания и искания в условията на алтернативност- за отмяна на обжалваната присъда, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода; - жалба от подсъдимата А. С.-Ч., чрез адв.Н. А. с релевирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В допълнението към жалбата се развиват доводи именно в подкрепа на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. Искането, което се прави е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата по възведеното й обвинение; - жалба и допълнение от подсъдимата М. В., чрез защитника - адв.Ю. С., с доводи в подкрепа на всички касационни основания и искания в условията на алтернативност- за отмяна на обжалваната присъда, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода; - жалба от адв.Х. Г., защитник на подсъдимия С. К., с която се релевират оплаквания за нарушения на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакувания въззивен акт и връщане н делото за ново разглеждане, а алтернативно за оправдаване на подзащитния му. В допълнението към касационната жалба са развити подробни доводи, подкрепящи поддържаните касационни основания. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите на петимата подсъдими за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Твърди, че въззивният съд е приложил правилно закона, като е отменил оправдателната присъда и е постановил нова осъдителна такава. Изразява становище, че съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи за участието на подсъдимите М., И., В. и Ч. в организирана престъпна група, обединила усилията си за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Намира за установено, че четиримата подсъдими са обезпечили информация за легално регистрирани, но неразвиващи търговска дейност дружества, от чието име и от името на функциониращи търговци са издавали фактури за фиктивни доставки на стоки и услуги, обезпечили са касови апарати, печати на тези търговци, водели са фиктивна счетоводна дейност на същите. За установени намира фактите относно вътрешното разделение на дейностите между участниците в групата, като подсъдимите М. и И. са осигурявали клиентите –търговци, които са искали да спестят ДДС, а подсъдимите В. и Ч. са изготвяли съответните счетоводни документи. Също така счита, че въззивният съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи за това, че подсъдимите И. и В. са извършили и престъпление по чл.255, ал.3 от НК, при условията на продължавано такова и в съучастие, като помагачи на подс.К.-извършител. За правилни намира и изводите на въззивния съд относно приетата за установена престъпна деятелност на подс.К., който е използвал изготвените от други подсъдими счетоводни документи, за да подаде пред НАП справки-декларации с невярно съдържание, вследствие на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит. Според представителят на прокуратурата въззивният съд при постановяване на акта си освен, че правилно е приложил материалния закон, не е допуснал и нарушения на процесуалните правила и в частност на разпоредбите на чл.305, чл.13 и чл.14 от НПК. За неоснователни намира оплакванията на касаторите за несправедливост на наложените наказания. Моли въззивната присъда за бъде оставена в сила. Адвокат С.- защитник на подсъдимите И. И. и М. В., поддържа касационните жалби по съображенията, изложени в тях и моли за уважаването им. Изразява становище, че новата въззивна присъда е неправилна, незаконосъобразна и не отговаря на законовите изисквания. Твърди, че Софийски апелативен съд е мотивирал съдебния си акт изцяло на базата на негодни доказателства и при липсата на преки такива. Оспорва изводите на съда за годност на събраните чрез специални разузнавателни средства /СРС/ доказателства, а както и самият съдебен състав е отбелязал в мотивите си, престъплението по чл.255 от НК не попада в списъка на тези, за които могат да се прилагат СРС. Също така твърди, че не става ясно защо съдът приема фактическа обстановка при едни доказателства, ценейки показанията на свидетелката М. С. и обясненията на подсъдимите С. и Р. А. и при същите оправдава подсъдимите А., а осъжда останалите. Счита, че осъждането на неговите подзащитни е на предположения, без да се констатира по какъв начин и какво точно са извършили. Моли за преценка на всички касационни основания, които са посочени в жалбите на двамата подсъдими. Касаторът А. С.-Ч. се представлява от адв.Н. А., която моли за уважаване на касационната жалба по изложените съображения. Намира за несъставомерно деянието, за което подзащитната й е привлечена към наказателна отговорност, предвид признаците на престъпния състав по чл.321 от НК. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, установяващи решение на нейната подзащитна за участие в ОПГ или изразяване на съгласие за такова. Позовава се и на обстоятелството за липсата на практика на ВКС за наказуемост единствено за деяние по чл.321 от НПК. Адвокат Х. Г., защитник на подсъдимия К. поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Счита ,че въззивният съд не е изяснил дали съдържанието на инкриминираните фактури отговаря на действително извършените строително-монтажни работи, за което е било необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза. Тази необходимост защитата обоснована с данните за налична реална дейност на фирмата на подзащитния му. Оспорва се кредитирането на данните, събрани чрез използването на специални разузнавателни средства /СРС/. Намира, че наличието на съществени процесуални нарушения е основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Алтернативно моли за оправдаване на подзащитния му. Адвокат М. Т. - защитник на подс.Х. М., моли за уважаване на касационната жалба, като поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подзащитният й да бъде признат за невиновен. Независимо, че са налице всички касационни основания, обуславящи и съответните процесуални искания, предвид изминалото време, защитата не намира за уместно да отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че присъдата е обоснована от съда въз основа на негодни доказателства, а именно използваните СРС, като съдът е тълкувал разширително нормативната база, относима към действията по тяхното разрешаване и възможността събраните чрез тях данни да бъдат използвани по настоящото дело. Намира, че обвинението по чл.321 от НК не е съставомерно, като в мотивите на въззивната присъда са налице противоречия относно обстоятелството дали има съгласуване на волята на подсъдимите да участие в ОПГ. Счита, че липсата на установеност кога и от кого е създадена групата, при какви обстоятелства и как участниците са съгласували волята си, обстоятелства, констатирани в мотивите на съда, е недопустимо признаването за виновни и осъждането на лица за престъпление по чл.321 от НК. Моли за отмяна на въззивната присъда и признаване за невиновен на подс.М.. Адвокат К., защитник на подсъдимите С. А. и Р. А., изразява становище, че по отношение на неговите доверители присъдата е влязла в сила и липсват основания за водене на касационно производство срещу тях. Подсъдимия С. К., моли да бъде взето под внимание изразеното от защитата му становище. Подсъдимата А. Ч. заявява, че не е извършила престъпление и моли да бъзе призната за невиновна. Останалите подсъдими, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадения протест и касационни жалби, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 5 от 25.04.2013г., постановена по н.о.х.д. №С-580/10г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 27 състав е признал подсъдимите Х. М., И. И., А. С.-Ч. и М. В. за невиновни и ги е оправдал по обвинението по чл.321, ал.1 за първия и по чл.321, ал.2, вр. ал.1 от НК за останалите трима, както и по пет отделни обвинения за всеки един от тях по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, и 7, вр. чл.20, ал.4 от НК. Със същата присъда подсъдимият С. К. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по три обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият С. А. е признат за невиновен по обвиненията по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият Р. А. е признат за невиновен по обвиненията по обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и 7 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4 от НК. С въззивно решение №12 т 16.05.2014г., постановено по внохд №89/13г., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. С решение № 354 от 27.10.2014г. по н.д. № 1038/14г., ВКС, първо наказателно отделение е отменил изцяло въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. С въззивна присъда от 18.05.2015г., постановена по внохд №045/2014г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІV състав е отменил първоинстанционната присъда в частта, както следва: - с която всеки от подсъдимите Х. М., И. И., А. С.-Ч. и М. В. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.321 от НК; - с която всеки от подсъдимите И. И., М. В. и С. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, и 7, вр. чл.20 от НК, извършени в периоди от началото на м.май 2007г. до 14.06.2007г. и периода от началото на м.юни до 13.07.2007г., а за подс.К. – съответно на 14.06.2007г. и на 13.07.2007г.; - с която подс.С. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК, извършено на 12.10.2007г. и вместо това е постановил, следното: - признал е подсъдимия Х. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.2 от НК, за което във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.302 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.321, ал.1 от НК.На основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила; - признал е подсъдимия И. И. за виновен в извършването на две престъпления- по чл.321 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е оправдан по обвинението групата да е била ръководена от М. и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за това по посочения начин умишлено да е улеснил К. като собственик и управител на [фирма] да избегне установяването на данъчни задължения в посочения размер; по обвинението деянията да представляват самостоятелни престъпления и да са извършени и в [населено място] и в периода, съответно от началото на м.май до 13.06.2007г. и от началото на м.юни 2007г. до 10.07.2007г. и в съучастие с Х. М. и А. С.-Ч. като помагачи. На основание чл.23 от НК на подсъдимия И. И. е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, наложено на подс.И. с присъда на РС-Пловдив от 01.02.2005г. по нохд № 881/03г. по описа на същия съд, което да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип при първоначален строг режим; - признал е подсъдимата М. В. за виновна в извършването на две престъпления- по чл.321 от НК, за което я е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като я е оправдал по обвинението групата да е била ръководена от М. и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението за това по посочения начин умишлено да е улеснил К. като собственик и управител на [фирма] да избегне установяването на данъчни задължения в посочения размер; по обвинението деянията да представляват самостоятелни престъпления и да са извършени и в [населено място] и в периода, съответно от началото на м.май до 13.06.2007г. и от началото на м.юни 2007г. до 10.07.2007г. и в съучастие с Х. М. и А. С.-Ч. като помагачи. На основание чл.23 от НК на подсъдимата М. В. е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата; -признал е подсъдимата А. С.-Ч. за виновна в извършването на престъпление по чл.321, ал.2 от НК, за което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като я е оправдал по обвинението групата да е била ръководена от М.. На основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата; -признал е подсъдимия С. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за това по посочения начин умишлено да е избегнал установяването на данъчни задължения в посочения размер, както и по обвинението третото деяние от продължаваното престъпление да е извършено чрез използване на фактура № 188 от 03.09.2007г. с доставчик [фирма], както и по обвинението за три отделни престъпления по чл.255 от НК и по обвинението да е осъществено в съучастие с Х. М. и А. С.-Ч., по третото деяние с И. И. и М. В.. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Преди да бъдат разгледани по същество оплакванията на касаторите, следва да се очертаят пределите на касационна проверка. Последната е само по отношение на осъдителните части на новата въззивна присъда, касаещи подсъдимите М., И., В., С. и К., доколкото касационното производство е образувано по жалби на тези подсъдими. Извън предмета на касационна проверка са оправдателните части на въззивната присъда относно горните подсъдими, както и частта, с която е потвърдено постановеното от първата инстанция пълно оправдаване на подсъдимите С. А. и Р. А.. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на всички касатори за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Въззивната инстанция е изпълнила всички указания, дадени с отменителното касационно решение, свързани с отстраняване на допуснати от предходния съдебен състав съществени процесуални нарушения по събирането и оценка на доказателствата. Това е довело до събирането в пълен обем на относимия доказателствен материал. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Въззивният съд, след проведено въззивно съдебно следствие е събрал възможния доказателствен обем, както беше посочено по-горе. Извършеният обстоен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност е обусловил и приемането на различна фактическа обстановка от тази, установена от първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени източници и проверени със съответните законови способи. При доказателствената си дейност, Софийски апелативен съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Видно от мотивите на въззивната присъда всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими към изясняване механизма на деянието и неговото авторство. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки от една страна тяхната самостоятелна вътрешна последователност, а от друга кореспонденцията им - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателства и доказателствени източници. Също така въззивният съд от една страна е дал своята оценка по отношение оценъчната дейност на първия съд, а от друга, в акта си е обсъдил обстойно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност, при това с необходимата аналитичност и прецизност, като е изложил убедителни мотиви при кредитирането на определени доказателства и не даване вяра на други. Всичко това позволява на страните и на контролната инстанция да проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд. Неоснователно е оплакването на всички касатори за незаконосъобразност на СРС, като източник на доказателства. Правилно въззивната инстанция е приела, че относно СРС не се налице основания за изключване на доказателствената информация, събрана чрез използването им. Въззивният съд с необходимата аналитичност и вярно тълкуване на относимите разпоредби е изразил несъгласието си с аргументите на първостепенния съд, че СРС са били приложени по друго наказателно производство и за тях важи забраната на § 65 от ПЗР към ЗИДНПК/обн. ДВ бр.32/10г./; допуснати са нарушения на чл.132, ал.4 от НПК във връзка с веществените доказателствени средства, представени във фотокопия и възведеното обвинение по настоящото дело е за престъпление, което не е сред тези по Глава VІІ от НПК, за чието доказване е допустимо използването на специални разузнавателни средства. Настоящата инстанция намира за правилни не само изводите на апелативния съд за надежността на СРС, като източник на доказателства в настоящото производство, но изцяло споделя и изложената, подкрепяща ги аргументация, поради което не е необходимо преповтарянето й. Същата е изчерпателна и съответна на правилното тълкуване и прилагане на относимите разпоредби, касаещи използването на СРС в наказателния процес. Неоснователни са оплакванията на адв.Г. за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с отказа да допусне до изслушване съдебно-техническа/строителна/ експертиза, с което е ограничено правото на защитата на подс.К.. Целта на исканата експертиза е било установяване на факта, че строително монтажните работи/СМР/ действително са извършени и не се касае за фиктивни сделки. Право на решаващите съдилища е да преценят кои доказателствени източници и способи за събиране и проверка на доказателствата ще използват, така, че да съберат и проверят в пълнота релевантните за казуса фактически положения. Така както сочи и касаторът в проведеното на 18.05.2015г. съдебно заседание, въззивният съд с определение е оставил без уважение искането на адв.Г. за назначаване на горепосочената експертиза. Правилно съдът е приел, че извършването на строително-монтажни работи от дружеството “фирма” през инкриминирания период е въпрос, изяснен по делото с помощта на други способи и средства за доказване, както и, че изследването на въпросите за реализирането на СМР на конкретно посочените от подсъдимия и защитата му строителни обекти не би спомогнало за изясняване на фактическата обстановка, поради факта, на невъзможност да бъде установено тяхното съотнасяне към пълния обем от услуги и строителни материални, доставени от фирмата през този период. Това обаче не променя установените по делото фактически положения затова, че дружеството през инкриминирания принципно е осъществявало строителна дейност, както и нейния обхват.Това пък от своя страна не води до извод, че конкретно инкриминираните сделки са реални. Правилно въззивният съд е приел за установено, че сделките по инкриминираните фактури са фиктивни. Следва да се посочи, че относно фиктивния характер на процесните сделки, съдът е базирал своите изводи след задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства, както и на данните от ВДС-та, като с необходимата категоричност е установил, че трите търговски дружества – [фирма], [фирма] и [фирма] в инкриминирания период не са осъществявали реална търговска дейност, поради което няма как да са били доставчици на строителни материали по посечените фактури на фирмата [фирма], чиито собственик и управител е подс.К.. Неоснователни са оплакванията на всички касатори за допуснати нарушения на материалния закон. Законодателят е издигнал в самостоятелен престъпен състав съществуването на ОПГ, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на членовете й, без да е необходимо да е осъществено вторичното престъпление. Основна характеристика на организираната престъпна група е наличие на количествен критерии относно участниците в нея- поне трима, като няма пречка броят им да е по-голям. Не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществят пряк контакт помежду си, както и да имат информация за дейността на всеки един от тях поотделно. Също така, елемент, характеризиращ организираната престъпна група, изводим от легалната дефиниция на чл.93, т.20 от НК, е необходимостта сдружението да е структурирано трайно. По отношение на признатите за виновни подсъдими за престъпление по чл.321, ал. 2 от НК, съдът е установил доказаност на елементите от обективна и субективна страна. Доказателствената съвкупност установява, че всички участвали в състава на групата са се намирали в обективна връзка помежду си, с обединени усилия за осъществяване на дейност, подпомагаща данъчно задължени лица, да избегнат плащането на данъчни задължения, като са ги обезпечавали с документи с невярно съдържание. Последните са използвани при изготвянето на справките-декларации по ЗДДС и приспадането на ДДС по неследващ се данъчен кредит. Правилно и в унисон със събраните доказателства, съдът е дефинирал конкретните дейности на подсъдимите М., И., В. и Ч. като участници в групата и е извел субективната страна на престъплението по чл.321, ал.2 от НК въз основа на обективните данни, касаещи както установеността на вторично инкриминираното престъпление, така и тези относно осигуряването на информация за легално регистрирани, но неразвиващи дейност фирми, с които не са сключени договори за счетоводно обслужване, наличието на касови апарати, печати на тези търговци, водена на фиктивна счетоводна отчетност на същите. Следва да се отбележи и факта, че неустановяването на организатора и ръководителя на престъпната група не води до промяна на горните изводи. Участието в ОПГ е самостоятелен състав на престъпление, който законодателно не е обвързан със състава на престъплението по чл.321, ал.1 от НК, поради което за неговото осъществяване е достатъчно да се съберат данни, установяващи участие на лицето в организирана престъпна група. В обобщение на горното, настоящата инстанция не констатира основателност на твърдяните от касаторите допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които да водят до изводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал1, т.1 и 2 от НПК. Подсъдимите М., И. и В. правят оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. Твърденията в жалбата на подсъдимия М. и защитата му, не са подкрепени от конкретни доводи, които да бъдат предмет на обсъждане от касационната инстанция. Относно оплакванията на подсъдимите И. и В., следва да се посочи в принципен аспект, че индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който, съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. В настоящия случай апелативната инстанция е наложила наказания на двамата подсъдими-И. и В. след като вярно е индивидуализирала относимите смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Същите са прецени в контекста на конкретната степен на обществена опасност на извършените деяние и тази на дейците. Правилно е прието наличието на превес на смекчаващите обстоятелствата, обусловило определянето на наказанията към минимума на предвиденото в закона. Самите касатори не сочат, а и настоящата инстанция не констатира неотчетени от въззивния съд обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанията. Апелативният съд не е пренебрегнал факта на продължителност на процеса, която не е по вина на подсъдимите, но в конкретният случай правилно е приел, че това обстоятелство не сочи на изключителност и не може да обоснове приложението на чл.55 от НК. Във връзка с последния текст, следва да се посочи, че не е налице и многобройност на смекчаващите обстоятелства, поради което правилно наказанията са били индивидуализирани при условията на чл.54 от НК, като същите се явяват и съответни за постигане целите по чл.36 от НК. Ето защо оплакванията на горните касатори за явна несправедливост на наказанията са неоснователни, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което евентуално би обусловило намеса на настоящата инстанция. Предвид изложеното дотук, настоящият състав на касационния съд намира, че всички жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваната въззивна присъда - в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 18.05.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 045/2014 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: