Ключови фрази
земеделски земи * право на възстановяване * придобивна давност * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

868

 

София, 20.11.2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА

                                      БОНКА ДЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 12 /2009 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. М. П. против решение № VІ-116/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1044/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1384/2007г. на Бургаски РС, с което отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ да се установи правото й на възстановяване правото на собственост, като наследник на М. Т. , починал на 30.03.1924г. върху земеделски имот с площ 3,065 дка, представляваща бивш имот 73 по плана на с. М., община Б. от 1945г. /отменен/ при граници – от изток И. Г. , от запад – И. П. , от север наследници на И. Д.

С определение № 82 от 06.02.2009г. е допуснато касационно обжалване на осн. 280, ал.1 т.1 от ГПК.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост..

Ответницата по касация О. с. “З” не взема становище.

Задължителният участник в производството О. Б. също не взема становище по предявения иск.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Бургаски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС имота вече не е принадлежал на всички наследници на М. Т. , тъй като той е починал на 30.03.1924г. и части от него са заявени от наследници на преките наследници на М. Т. – 2 дка в м. “В” от низходящите на дъщеря му А. М. Д. по преписка № 5* нива от 1 в м.”В” дка по преписка № 5* от наследници на С. М. Т. и нива от 2,5 дка в м. “В” от наследници на Л. М. К. по преписка № 5* От този факт, съдът е направил извод, че тези реални части са от процесния имот, че те са придобити от посочените наследници, поради което претендирания имот не е останал съсобствен на наследници на общия наследодател М.

Материално правният въпрос за разрешаването на който е допуснато касационно обжалване на решението е може ли в производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът да прави извод за реално придобиване на правото на собственост по давност от част от другите наследници на имота, предмет на този иск без те да са страна в това производство. Поставеният процесуален въпрос е как следва да се установи идентичност между заявени по други преписки имоти и имота, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е исково, но в това производство не могат да се разрешават спорове относно това на общия наследодател, или на неговите наследници е принадлежал имота към момента на колективизацията. Ако съдът обаче констатира в това производство, че правото на собственост, претендирано от всички наследници е изгубено, защото друг го е придобил на някакво основание, следва да съобрази този факт в решението си, тъй като съгласно чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ правото на възстановяване на собствеността принадлежи на тези, които са притежавали правото на собственост към момента на обобществяване на земята. Възникналите спорове за материалното право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се разглеждат в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което има за предмет установяване кой е бил собственик на имота към момента на колективизацията, тъй като това е релевантния момент за реституцията, посочен в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд необосновано е приел, че процесния имот към момента на образуване на ТКЗС не е останал собственост на всички наследници, защото е придобит от някой от тях без оглед на какво основание. От събраните доказателства не може да се направи категорично подобен извод. Заявеният имот по преписка № 5* два декара в регулацията, признат с решение по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е индивидуализиран с площ и граници. По преписката обаче е представена скица на имот № 73 по плана от 1945г. Наследниците на Л. М. са заявили по преписка № 5* нива от 2,5 дка в м.”В” без граници, за който е постановен отказ за възстановяване с мотив, че попада в регулацията. Наследници на С. М. са заявили имот от 1 дка в м. “В”, който е признат за възстановяване. Назначената от първата инстанция СТЕ е установила единствено, че имота по н.а. № 43 от 1911г. т. 16, с който общия наследодател М го е придобил е идентичен с имот 73 по плана от 1943г., записан на неговите наследници. На СТЕ обаче не е била поставена задача да изследва дали заявените по трите преписки имоти в същата местност са идентични с имота, собственост на общия наследодател, на кого е записан имота в разписната книга към момента на обобществяване и по КВС на кого е възстановен, респективно на кого е записан.. Решението е постановено и в противоречие с ТР № 1/2001г. на ОСГТК, т.10, тъй като съдът при липса на специални знания е приел, че има подобна идентичност вместо да назначи и служебно СТЕ за изготвяне на заключение относно наличие на идентичност между заявените по трите преписки имоти и имота, предмет на иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Изложените съображения сочат на основателност на жалбата. Обжалваното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени процесуални нарушения следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав за извършване на посоченото съдопроизводствено действие.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № VІ-116/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1044/2007г. на Бургаски окръжен съд

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: