Р Е Ш Е Н И Е № 532 Гр.София, 03 септември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 2699/2011 г. Защитникът на подсъдимия И. Е. е подал от името на двамата касационна жалба срещу решението на апелативния съд в Бургас, с което е потвърдена осъдителната присъда на окръжния съд в същия град. Първоинстанционната присъда-242 от 16 юни 2011 г. по нохд 335/11 г., е за престъпление против данъчната система, изразяващо се в избягването на бъдат платени 70 254 лв. данъчни задължения, възникнали през 2006 и 2007 г., като за 14 205 лв. е затаена истината в подадената данъчна декларация, а за останалите 56 049 лв. такава декларация не е подавана изобщо: престъпление по чл.255, ал. 3, във връзка с ал.1, т. 1 и 2 , и с чл.93, т.14 и чл.26 НК (още защото неплатените данъци са в особено големи размери и отделните деяния са в рамките на едно, продължавано престъпление), за което подсъдимият е наказан с 3 г. лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 5 –годишен изпитателен срок. Същото по размер наказание, но вече подлежащо на реално изтърпяване при строг първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, е станало обаче общо наказание, което съдът определил за съвкупността от престъпления по това и по друго свое дело, както и по едно дело на районните съдилища в Бургас и Сливен; към лишаването от свобода е присъединил и глобата от 2000 лв., наложено по делото на БРС. Второинстанционното ( въззивно) решение – 174 от 29 септември 2011 г. по внохд 185/11 г., е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба са изложени доводи, които подателят й е отнесъл към всички основания по чл.348 НПК, но по т. 1 на ал.1 от него (нарушение на материалния закон) те засягат само определянето на общото наказание на подсъдимия; поискана е обаче изрично само отмяната „като неправилен” на въззивния съдебен акт. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС с уточнение на искането по изхода на делото - то да бъде върнато за ново разглеждане в апелативния съд. Прокурорът в касационната инстанция е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. То не е засегнато от касационните основания. Липсата на първото от тях (нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал. 1, т.1 НПК) може да бъде установена още в самата касационна жалба. Вярно е, че, строго погледнато, нарушението на чл.66 НК е нарушение на материалния закон, но въпреки това според НПК то попада в обхвата на явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на т.3 от последното цитираната разпоредба (арг. от нейната ал. 5 т.2). След направения обаче по-горе обобщаващ извод за неоснователност на жалбата, уместно е тук веднага да бъде отбелязана и липсата на претендираната явна несправедливост в отказа на условното осъждане в първите две съдебни инстанции. Макар и ВКС да не споделя всичко, с което е мотивиран този отказ (например в оценките за подсъдимия за „безкритичност към собственото престъпно поведение” и за „упорито преследваната цел да бъде оправдан”, дадени от БАС, първоначално за да не се съгласи със заниженото до минимума по закон л.св., определено от БОС, а после и да потвърди като правилно неприлагането на чл.66 НК-вж. мотивите към въззивното решение, с.34 и 38, а повече за недопустимостта на такива оценки с оглед на презумпцията за невиновност вж. например в р. 157/92-І, Сб., с. 43), отказът на условното осъждане е в крайна сметка правилен. Условното осъждане е поначало трудно съвместимо с наказанието на извършителите на най-тежките по вид престъпления (също: р.277/02-І, Бюл. 10/02), а в случая става въпрос за няколко такива престъпления (освен по-тежко наказуемото против данъчната система, също квалифицираните изнудвания, противозаконно лишаване от свобода и участие в организирана престъпна група); и защото при този институт законът отдава само преимуществено значение на личната превенция, тя не бива да бъде схващана като единствена цел на наказанието за сметка на общата превенция (на възпитателното и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото; вж. още р.р.397/02-ІІ, Бюл. 5/02; 539/02-І, Бюл. 7/02; 423/03-ІІ, Бюл. 8/03; 227/04-І, Бюл.9/04). Същественото нарушаване на процесуалните правила (чл. 348, ал.1, т. 2 НПК), видяно при доказването на обвинението, също не е налице. На възраженията в тази насока е даден преди всичко достатъчно убедителен отговор и в оспорения съдебен акт, а причината жалбоподателят да не остане доволен от него е вероятно неотчитането в достатъчна степен на особеностите на доказването с косвени доказателства-при тях е недопустимо, по-конкретно, да бъдат изолирани отделни факти, и вече откъснати от връзката им с останалите, да бъдат оборвани повече или по-малко убедително. Иначе жалбоподателят не би настоявал толкова упорито върху значението на категоричната идентификация само на 11 от общо 170 инкриминирани подписа на подсъдимия, на пропуска да бъде извършено неговото разпознаване по съответния процесуален ред от касиерите на „У. юнион” още на досъдебното производство или че при подаването на данъчната декларация за 2006 г., не той е посочил вече обявената за изгубена своя лична карта (пропускайки обаче на свой ред, че след подаването и на декларацията на 3 април със сигурност е ползвал същия документ за самоличност-вж. онези 6 от 11-те категорично идентифицирани подписа, които са положени след тази дата). Ръководен от всичко казано дотук и съобразно още с чл.354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 174 от 29 септември 2011 г. по внохд № 185/2011 г. на Бургаския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: