Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * материалноправна легитимация на ответник * сключване на трудов договор * процесуална правоспособност


Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. София, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2665 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от Управителя д-р Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 165 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 1036/2015г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1530 от 04.11.2015г. по гр. дело № 2673/2015г. на Плевенски районен съд, ХІ граждански състав, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата П. С. К., извършено със заповед №1/05.05.2015г. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл. 187, т. 10 КТ й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П. С. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „директор на РЗОК – Плевен“, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 2 500 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 100 лв..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено срещу ненадлежен ответник, а евентуално неправилно като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Релевираната недопустимост на атакувания съдебен акт е извлечена от насочването на исковете срещу ненадлежен ответник – НЗОК вместо работодателя РЗОК – Плевен, като се твърди, че процесният трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, по приложението на който е постановено ТР № 1 от 30. 03. 2012г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, даващо задължително за всички съдилища разрешение, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ досежно трудов договор, сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. Касаторът поддържа, че от събраните доказателства в процеса се установява, че процесното дисциплинарно уволнение е законосъобразно по същество, при установени нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, поради което изведеният от въззивния съд извод в обратния смисъл е необоснован и в нарушение на процесуалния закон. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ - П. С. К., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Намира за неприложимо към процесното правоотношение ТР № 1 от 30. 03. 2012г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, тъй като след измененията в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ от 01.07.2012г. директорите на РЗОК, каквато е заеманата от нея длъжност, не са работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ спрямо работниците и служителите в РЗОК, и НЗОК не е със статут на горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 КТ, а със статут на работодател, поради което той е единственият надлежен ответник по трудови спорове с работници и служители на РЗОК. Претендира заплащане на съдебните разноски пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С определение № 826 от 06. 12. 2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, относим към допустимостта на атакувания съдебен акт: Кой е надлежният ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо от КТ - работодателят или горестоящият спрямо него орган?, за проверка на съответствието му с цитираното ТР № 1/30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС.
По поставения правен въпрос настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд приема следното:
В обжалваното въззивно решение Плевенски окръжен съд е приел, че ответникът НЗОК е надлежна страна по трудовия спор в качеството си на юридическо лице, в чиято структура се намира работодателят на ищцата – РЗОК, [населено място]. Позовавайки се на ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не горестоящият орган, приема за приложима по делото хипотезата на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ. Сочи и постановеното след горепосоченото ТР № 1/30. 03. 2012г. по реда на чл. 290 ГПК решение № 301 от 12.06.2012г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ІV г.о., според което като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура - РЗОК, поради признатата й от КТ правоспособност по трудови правоотношения, така и юридическото лице НЗОК, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. Съгласно цитираното решение на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чиито разрешения въззивният съд също приема за приложими към процесния трудов спор, възприетата в ТР № 1 от 30.03.2012г. постановка се отнася за случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган, извън системата му. Когато трудовият договор на служителя по силата на закона е сключен с представляващия юридическото лице за изпълнение на работа в негова организационно обособена структура, то трудовото правоотношение възниква с юридическото лице. В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради признатата й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В същото решение на ВКС, касаещо идентичен казус-дисциплинарно уволнение на директор на РЗОК, е прието, че като надлежен ответник в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ са легитимирани да участват както Районните здравно осигурителни каси в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, така и Националната здравноосигурителна каса - юридическото лице, в чиято структура са обособени районните здравноосигурителни каси и в чиято правна сфера настъпват последиците на съдебното решение.
Според ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС длъжностите, трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са такива, предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги определя като държавни или общински институции за задоволяване на обществени потребности в различни сфери - на образованието, на здравеопазването, на социалната политика и други. В тези случаи законът възлага на висшестоящият спрямо работодателя - юридическо лице едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 Закона за администрацията /ЗА/, на който са предоставени правомощия за упражняване на управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива институции при осъществяване на държавната или общинската политика в съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито трудови функции се включва и представляването на работодателя по трудовите правоотношения, т.е. упражняването на работодателска власт. Сключването на трудов договор по този ред не е изключен от приложното поле на правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2, изр. второ КТ, и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т.е. с работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 ЗЗД при създаването на трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности. Затова надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ с предмет – трудов договор, сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.
Настоящият състав приема, че горепосоченото ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо по процесното трудовото правоотношение. Последното е възникнало по силата на трудов договор от 31. 10. 2013г. въз основа на проведен конкурс по реда на КТ за длъжността „директор на РЗОК – Плевен“, на основание чл. 19, ал. 7, т. 11 ЗЗО, редакция, публ. в ДВ бр. 38/2012г., в сила от 01. 07. 2012г., действаща понастоящем. С изменението на ЗЗО в ДВ бр. 38/2012г., в сила от 01. 07. 2012г., са променени правомощията на директорите на РЗОК, като им е отнета работодателската правоспособност. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗЗО в горепосочената сега действаща редакция, директорите на РЗОК представляват НЗОК на териториално равнище и сключват, изменят и прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, както и договорите за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, т.е. само с договорните партньори на НЗОК. Нормата на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗЗО в първоначалната редакция от ДВ бр. бр. 70/19. 06. 1998г., според която директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с работещите в съответната РЗОК /трудови и по служебни правоотношения/ е отменена с изменението в сила от 01. 07. 2012г. /ДВ бр. 38/2012г./. Според легалното определение, съдържащо се в пар. 1, т. 1 ДР КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Безспорно РЗОК е организационно обособено структурно звено на НЗОК, която съгласно чл. 6, ал. 2 ЗЗО се състои от централно управление, РЗОК и поделения на РЗОК. Би могло да се приеме и че РЗОК има икономическа обособеност /самостоятелност/, доколкото съгласно чл. 28 ЗЗО директорите на РЗОК са второстепенни разпоредители със средствата на НЗОК. РЗОК обаче освен, че не съставлява самостоятелно юридическо лице, каквото е единствено НЗОК /чл. 6, ал. 1 ЗЗО/, по силата на изменението от ДВ бр. 38/2012г. на ЗЗО, не упражнява работодателска власт, тъй като не наема самостоятелно работници и служители по трудово или служебно правоотношение. На РЗОК са отнети функциите по организиране, ръководство и управление на трудовия процес, респ. този по служебното правоотношение /управленската власт/, по определяне на вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес, респ. този по служебното правоотношение /нормотворческа власт/ и по упражняване на дисциплинарните правомощия спрямо работниците и служителите, вкл. държавните /дисциплинарна власт/. Директорът на РЗОК като представител на НЗОК осъществява дейността на последната, изразяваща се в сключване на административни договори в изпълнение на основната функция на НЗОК по задължителното здравно осигуряване с изпълнителите на медицинска помощ и с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти на съответната територия, но работодателската власт е на НЗОК. Последната изрично е регламентирана в чл. 19, ал. 7, т. 11 и т. 11а, в редакцията от ДВ бр. 38/2012г., в сила от 01. 07. 2012г., според който в правомощията на Управителя на НЗОК са включени сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори с подуправителя на НЗОК и с директорите на РЗОК, както и функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и функциите на работодател по отношение на служителите по трудов договор в администрацията на НЗОК /централна и регионална/. Следователно единствено НЗОК отговаря на нормативно определените критерии за работодател /пар. 1, т. 1 ДР КТ/, не и РЗОК, които не наемат самостоятелно работници и служители нито по трудови, нито по служебни правоотношения, като при сключването, изменението и прекратяването на трудовите договори с директорите на РЗОК, Управителят на НЗОК не действа като горестоящ орган по отношение на структурното си териториално звено – РЗОК, нямащо статут на юридическо лице, а като представител на работодателя – НЗОК. Само в хипотезата на чл. 107а, ал. 7 КТ вр. с чл. 6, ал. 4 ЗЗО, редакция от ДВ бр. 38/2012г., в сила от 01. 07. 2012г., по изрично възлагане от работодателя НЗОК с нарочен акт, на директорите на РЗОК могат да бъдат предоставяни работодателски правомощия /по сключване, изменение и прекратяване на трудови и служебни правоотношения/, в който случай, директорите на РЗОК действат като представители на работодателя си НЗОК. Тази работодателска власт на директорите на РЗОК по силата на упълномощаване от работодателя е по изключение и само потвърждава качеството на работодател на НЗОК, който иначе не би било необходимо да делегира работодателски правомощия на РЗОК, ако последните притежаваха такива по силата на закона /пар. 1, т. 1 ДР КТ и ЗЗО/. Съобразно гореизложеното, следва да се приеме, че по отношение на трудови договори с директори на РЗОК и други работници и служители на РЗОК, сключени и/или прекратени след 01. 07. 2012г., когато влиза в сила изменението от ДВ бр. 38/2012г. на ЗЗО, надлежен ответник по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1 КТ е НЗОК, която единствено е работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ, а хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ е неприложима, тъй като Управителят на НЗОК не действа като по - горестоящ спрямо работодателя орган, а самият той е работодател. РЗОК не е работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ, тъй като не разполага с работодателска власт по самостоятелно наемане на работници и служители по трудови правоотношения, каквато може да бъде делегирана само в хипотезата на чл. 107а, ал. 7 КТ, но и в тази хипотеза надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е работодателят НЗОК. В горепосочените случаи ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо, тъй като не е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. Неприложимо е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 301 от 12.06.2012г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ІV г.о., в което предмет на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е трудов договор, сключен с директор на РЗОК, прекратен през 2004г., т.е. преди изменението на ЗЗО от ДВ бр. 38/2012г., чиято регламентация се подчинява на отменената първоначална редакция на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗЗО от ДВ бр. 70/19. 06. 1998г., предвиждаща работодателска власт за РЗОК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни.
Съобразно дадения по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са насочени срещу надлежен ответник /работодателя НЗОК/, като по процесното правоотношение не е осъществена хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ, поради което атакуваното въззивно решение е допустимо.
Предмет на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е дисциплинарното уволнение на ищцата на длъжност „директор на РЗОК – [населено място]“, заета с конкурс на 31. 10. 2013г., извършено със заповед №1/05.05.2015г. на Управителя на НЗОК. Най – тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е наложено от ответника на основание чл. 188, т. 3 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ вр. с чл. 187, т. 10 КТ заради неизпълнение на трудови задължения, залегнали в т. 10 от длъжностната характеристика, чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 39, т. 6 Правилника за устройство и дейността на НЗОК, а именно бездействие, изразяващо се в неефективна организация и ръководство на непосредствения контрол от подчинените й служители – контролни органи на РЗОК – Плевен по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и дентална помощ, което бездействие е констатирано при проверка по сигнал на В. Т. Н. /депутат в 43 НС/, за периода 01. 01. 2014г. – 31. 12. 2014г., резултатът от която проверка е обективиран в доклад с вх. № 21-03-72/30. 04. 2015г. на ръководителя на „Инспекторат“ в ЦУ на НЗОК – С. Г..
Плевенски окръжен съд е приел, че при налагане на процесното дисциплинарното наказание е спазена процедурата по чл. 193 КТ, както и разпоредбата на чл. 195 КТ, че няма пречка заповедта за уволнение да препраща към друг документ – в случая към т. 3 от изготвения от С. Г. доклад с вх. № 21-03-72 от 30.04.2015г., макар че в самата заповед е възпроизведено съдържанието на т. 3 от доклада, като всички данни са описани и преповторени, поради което заповедта е приета за мотивирана и издадена в съответствие с чл.195 КТ. Възражението по чл. 194 КТ за неспазване срока за налагане на дисциплинарното наказание е намерено за преклудирано, тъй като същото не е направено с исковата молба, а едва с писмената защита, след приключване на устните прения пред първата съдебна инстанция.
Макар формално законосъобразно, разгледано по същество наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ правилно е прието от въззивния съд за незаконно поради несъответствие между констатациите в доклада на С. Г. от извършената проверка по сигнал на депутат, послужили като основание за уволнението заради нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, и извършената проверка и изводи на вещото лице В. В. в приетото от въззивния съд неоспорено заключение на икономическата експертиза, относимо към визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. В процесната заповед за дисциплинарно уволнение се съдържат данни, които са неверни и не кореспондират с официалната информация, съдържаща се в годишните отчетни доклади за 2014г. на НЗОК и РЗОК – Плевен както досежно извършените проверки на договорните партньори – изпълнители на медицинска и дентална помощ, така и досежно наложените санкции от непосредствения, последващ контрол върху дейността на договорните партньори за извънболнична медицинска помощ. Според съдебния експерт В. вписаните в заповедта за уволнение проверки на РЗОК – Плевен на договорните партньори са със 130 бр. по – малко от действително установените; вписаните самостоятелни проверки на РЗОК – Плевен са със 138 бр. по - малко от установените, а съвместните проверки на РЗОК – Плевен и ЦУ на НЗОК са с 8 повече от установените. В тежест на работодателя е да установи законността на уволнението, а от приетите по делото доказателства, както правилно е посочил Плевенски окръжен съд, не се установява по категоричен начин, че ищцата като директор на РЗОК - Плевен е осъществила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неефективна организация и ръководство на непосредствения контрол от подчинените й служители –контролни органи по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и дентална помощ. Обосновани и почиващи на приетите по делото доказателства са изводите, че работодателят не е поставил норми за броя на проверките, които следва да бъдат осъществени за една година и че не са налице обективни критерии за ефективност на контролната дейност, осъществявана от РЗОК – Плевен, като по някои показатели /извършени проверки - самостоятелни и съвместни с НЗОК/ е установен дори ръст през проверяваната 2014г. в сравнение с предходната 2013г.. Що се отнася до наложените санкции от РЗОК – Плевен през 2014г., доколкото е установено намаляването им в процентно съотношение спрямо 2013г., обоснован е изводът на въззивния съд, че този показател е обективен, доколкото изключва каквото и да било субективно отношение на ищцата, вкл. вина, и по него тя не би могла да носи отговорност за неупражнен или неефективно упражнен контрол от служителите на РЗОК – Плевен върху дейността на договорните партньори на НЗОК. Не е установено от носещия тежестта за доказване ответник – работодател, че ищцата не е изпълнила трудовите си задължения по т. 2 от длъжностната си характеристика към процесния трудов договор: да организира и ръководи непосредствения контрол по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и дентална помощ, за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетична храна за специални медицински цели, а именно това договорно неизпълнение през 2014г. е послужило като основание за издаване на процесната заповед за уволнение. По гореизложените съображения правилен – обоснован и в съответствие с процесуалния закон, при правилно разпределена доказателствена тежест и преценка на всички приети доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е изводът на Плевенски окръжен съд, че атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна по същество, а обективно кумулативно съединените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с оглед обусловения характер на последния, са основателни и като такива правилно ги е уважил.
Атакуваното въззивно решение е допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 200 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната съдебна инстанция, съставляваща хонорар за един адвокат, чието плащане е удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 06. 06. 2016г..
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 1036/2015г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на П. С. К., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Д-р Г.М.Д.“ № 56, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.