Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * задочно осъден


Р Е Ш Е Н И Е
№ 159 София, 22 март 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 279 по описа за 2013 година.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. К. А., основано на чл.423, ал.1 НПК, с искане за възобновяване на нохд № 276/11 г. по описа на Районния съд – гр. Севлиево. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Представя се писмена защита.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основание за възобновяване на делото.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
В досъдебното производство под № 180/11 г. по описа на РУ”Полиция”-гр.Севлиево, образувано срещу неизвестен извършител за деяние, извършено в периода от 01.02. до 05.03.2011 г. в [населено място], от къща намираща се на [улица], собственост на С. Т. С., по чл.195, ал.1 НК, Н. А. е взел лично участие в редица процесуално-следствени действия – на 11.04.2011 г. при предявяване на постановлението за привличане в качеството му на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „Подписка” (л.58), при разпит в това му качество от водещия разследването (л.59) и при разпит, проведен по реда на чл.222 от НПК, пред съдия (л.61); на 04.05.2011 г. – при предявяване на постановление за привличане на обвиняем (л.72), разпит в това му качество (л.73) и при предявяване на разследването.
На 16.06.2011 г. в РС-гр.Севлиево е внесен обвинителен акт срещу Н. А. и други лица за престъпление по чл.195, ал.1 НК, по който е образувано нохд № 276/11 г. по описа на СРС.
На основание чл.252, 254-257 НПК съдия-докладчик при СРС се произнесъл с разпореждане от 23.06.2011 г., с което насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.07.2011 г., разпоредил връчване на процесуалните книжа на подсъдимите – препис от обвинителния акт и препис от това разпореждане; изрично уведомил подсъдимите за възможността делото да се разгледа в тяхно отсъствие при условията на чл.269 НПК, потвърдил взетата спрямо А. мярка за неотклонение „Подписка”, разрешил и други въпроси.
На подсъдимия А. са изпратени призовки за съдебното заседание на 15.07.2011 г., ведно с преписи от обвинителния акт и разпореждането от 23.06.2011 г., на известните по делото адреси, съобщени от него на досъдебното производство – в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.6 и [населено място], [община], стопански двор, на които адреси подсъдимият не е установен.
На 05.07.2011 г. Н. А. напуснал пределите на Република България през ГКПП Калотина, посока държава Сърбия, без да уведоми за това органите на досъдебното производство, или в нарушение на задълженията, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”.
В съдебно заседание на 15.07.2011 г. СРС изменил мярката за неотклонение на подс.А. от „Подписка” в „Задържане под стража” и постановил обявяването му за общо държавно издирване. Последното било сторено с телеграма № 26463 от 25.07.2011 г. на Главна Дирекция „Криминална полиция”-гр.София и КИЛ № 32487/25.07.2011 г. на ОД на МВР-гр.Габрово.
На 08.11.2011 г. СРС дал ход на делото, за подс.А. при условията на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 НПК (л.79), като на основание чл.94, ал.1, т.8 НПК му назначил служебен защитник. Към този момент местното и общодържавно издирване на А. не довели до установяването му.
На 13.01.2012 г. СРС постановил присъда под № 3, с която признал подсъдимия Н. А. за виновен и на основание чл.195, ал.1, т.т.3,4,5 и 7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го оправдал по първоначалното обвинение – при отнемането на вещи от къщата на пострадалия С. от [населено място] да е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел един медник с вместимост от 2 литра от владението на пострадалия Ц. от [населено място], да е отнел вещи на стойност по голяма от 533 лева до размера на обвинението от 540 лева. Със същата присъда А. е признат за виновен и осъден и на основание чл.215, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК на пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.23, ал.1 НК СРС определил едно общо наказание на А. – една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение присъда по нохд № 387/09 г. по описа на СРС, влязла в сила на 20.10.2009 г., като постановил А. да изтърпи наложеното с тази присъда наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
По внохд № 25/12 г., образувано по жалба на подсъдимия А. А., Окръжният съд-гр.Габрово не установил подс.А. на всички известни по делото адреси – [населено място], [населено място], както и в [населено място], [улица]; идентичен резултат е обективиран и от местното и общодържавно издирване. С решение № 42 от 29.03.2012 г. по посоченото въззивно производство ГОС потвърдил присъдата на СРС. А. е задържан за изпълнение на присъдата на 05.10.2012 г.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд установи:
Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.
Правото на осъдения да иска възобновяване на наказателното дело е безусловно само в хипотезата на чл.423, ал.5 НПК, когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставена гаранция за възобновяване на делото, какъвто не е настоящият случай.
Във всички останали хипотези съдът е длъжен да прецени дали осъденият не знае и поради какви причини за съдебното производство, както и това, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Когато незнанието се дължи на неговото недобросъвестно процесуално поведение, той не може да черпи права от него и да претендира, че правото му да участва в процеса при вземане на решения за наказателната му отговорност е нарушено.
Съгласно чл.423, ал.1 НПК, свързано с конкретния случай, искането на осъдения се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена.
Изложеното по-горе, в обобщен вид, сочи следното:
- спрямо молителя е предявено обвинение в досъдебното производство, за първи път сторено с постановление от 11.04.2011 г., а след това и с друго постановление от 04.05.2011 г., както и, че с първото от тях му е наложена мярка за неотклонение „Подписка”, по силата на която е поел задължение, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган;
- на 05.07.2011 г. А. е напуснал Република България през ГКПП Калотина, като за това не е уведомил съответните органи - на досъдебното производство и съда, което не се отрича от молителя, изрично посочил в искането местопребиваването си – [населено място], Р.Чехия;
- до постановяване на въззивното решение местонахождението на А. не е установено, нито чрез действията на съдилищата по призоваването му, нито чрез тези на органите на Полицията, провели неколкократно местно издирване, както и щателно такова.
Констатираното налага извод, че действията на А. след предявяване на обвинението в досъдебното производство обективират укриването му от органите на правосъдието, което е станало причина за неизпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 НПК, а последното предопределя отсъствието на условията на чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното дело.
Ето защо на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. К. А. за възобновяване на внохд № 25/12 г. по описа на Окръжния съд – гр. Габрово.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: