Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 02.02.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1896 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение №352 от 21.07.09г. по гр.д.№1234/06г. на Б. окръжен съд. В. С., А. С. и И. П. обжалват решението в частта, с която е била допусната делба на първи и втори етаж от четириетажната жилищна сграда, построена в УПИ ІІ-1107 в кв.89 по плана на V микрорайон на[населено място], както и на гаража, избения и таванския етаж, а също и в частта, с която В. С. е осъден да заплаща на Е. А. по 62,50лв. месечно обезщетение за ползването на нейната ¼ ид.част от втория етаж на жилищната сграда, считано от 05.05.05г. до окончателното приключване на делото. Развиват доводи, че възражението на И. П. за придобиване по давност на ½ ид.част от първия етаж; възражението на В. С. за придобиване по давност на целия втори етаж и възражението на А. С. за придобиване по давност на гаража неправилно са отхвърлени, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Освен това избите представлявали принадлежност към жилищните етажи, а таванът – обща част и делбата им била недопустима. Недопустимо било и произнасянето по искането за обезщетение за ползването на втория етаж, тъй като е уважено за период, за който не е имало претенция. Е. А. и В. А. обжалват решението в частта, с която са променени квотите на съсобственост в поземления имот – бивша нива, както и в частта, с която са определени квотите на съсобственост в избения и таванския етаж. Развиват подробни доводи в подкрепа на виждането, че при делбата на бившата нива е неприложима разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН, която урежда хипотеза на наследяване по заместване, тъй като тя възниква само когато наследникът почине преди наследодателя, а в случая К. С. е починала след баща си К. В., затова „новооткритото наследство” се наследява общо от нейните наследници, включително и от преживелия и съпруг, а не само от децата и, както е приел въззивният съд. С определение №331 от 20.04.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите за придобивната давност, когато владението е придобито със съгласие на предишния владелец; следва ли съдът при делба на мазета и тавани да изследва дали те представляват общи части на сградата, дали са принадлежност към жилищата и дали е допустимо да бъдат предмет на делбата и какъв е кръгът на лицата, призовани да наследят новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, в хипотезата, при която наследник на бившия собственик е починал преди възстановяване на собствеността. По тези въпроси и по съществото на касационната жалба настоящият съдебен състав приема следното: 1. По въпроса за придобивната давност, когато владението е придобито със съгласие на предишния владелец: В решение №803 от 21.10.94г. по гр.д.№662/94г. на І ГО на ВС е прието, че може да се придобие владение със съгласие на предишния владелец, без да е необходимо това да бъде извършено в някаква специална форма. Настоящият състав намира за правилна тази практика, която следва да се приложи и в случаите, при които собственикът предава своето владение върху недвижим имот на трето лице. От този момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице и след изтичането на предвидения в закона 10 годишен срок, то може да се позове на ефекта на придобивната давност. В настоящия случай от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че родителите на съделителите по настоящото дело са искали да осигурят жилище за всяко едно от децата си и са смятали този въпрос за уреден, след като е била построена четириетажната жилищна сграда в УПИ ІІ-1107 в кв.89 по плана на V микрорайон на[населено място], в която е имало по един жилищен етаж за всяко едно от децата. Установено е, че строителството на сградата е извършвано на етапи, при предварителната уговорка между родители и деца кой от етажите за кого ще остане. Установено е, че с построяването на първия етаж в него се настанили родителите и дъщеря им И., за която е бил предназначен този етаж. Вторият етаж е строен основно от В. С., тъй като е бил предназначен за него. Още с построяването му, той се е настанил в него и е заживял там със семейството си. Третият етаж е бил предназначен за А. С., а четвъртият – за Е. А. и те са поели съответно основната тежест на строителството на тези етажи, а след построяването им са се настанили в тях. Без значение за придобивната давност е обстоятелството, че през определен период от време А. и Е. са живели на втория етаж, тъй като това е било временно, докато се построят техните етажи. До смъртта на родителите е имало общо съгласие между тях и децата им кой от етажите за кого ще остане. Поради обстоятелството, че само Е. се е грижила за родителите си, те са и прехвърлили с договор за издръжка и гледане от 1993г. само ½ ид.част от първия етаж, очевидно с намерението да не лишат другата си дъщеря И. от жилище. От тези данни следва, че още приживе на родителите, И. П. и В. С. са установили владение за себе си съответно на първия и втория етаж от процесната сграда; от момента на установяване на владението до предявяване на иска за делба са изтекли изискуемите 10 г. за придобиване на собствеността по давност; през 2005г. И. П. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност на ½ ид.част от първия етаж, а В. С. – на втория етаж от сградата, ето защо тези обекти не са имали характер на наследствено имущество. Съдът не е имал основание да допусне до делба втория етаж от жилищната сграда, а делбата на първия етаж е следвало да бъде допусната при равни дялове само между И. П. от една страна и Е. и В. А. от друга страна, в режим на СИО. Въззивното решение е неправилно и в частта за допуснатия до делба гараж. Пренебрегнати са показанията на свидетеля К., че още от 1976г. той се ползва от А. С., който се е позовал на придобивна давност за него. Тези показания се свързват и с данните по нот.акт №47, т.І, рег.759, н.д.57/2000г., в който като съсед на прехвърления от родителите на Е. А. гараж се сочи другият гараж на А. С. – т.е. родителите са признавали собствеността върху процесния гараж на сина си А.. 2. По въпроса следва ли съдът при делба на мазета и тавани да изследва дали те представляват общи части на сградата, дали са принадлежност към жилищата и дали е допустимо да бъдат предмет на делбата, настоящият състав намира следното: В решение №270 от 28.07.09г. по гр.д.№206/02г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като в приземния етаж има изградени мазета, които са принадлежност към отделните етажи в сграда – етажна собственост, то те не са обща част нито по естеството си, нито по предназначение. Настоящият състав намира за правилна практиката в това решение на ВКС, на което обжалваното въззивно решение противоречи. Когато се иска делба на недвижими имоти, съдът следва да прецени дали те представляват самостоятелни обекти на правото на собственост или са принадлежност към главната вещ. В случай, че мазетата в сграда – етажна собственост са придадени към съответния жилищен етаж, те не са самостоятелни обекти и не могат да се делят отделно от жилището, към което принадлежат. В настоящия случай данните по делото сочат, че по архитектурен проект сградата е следвало да има три жилищни етажа /първият и вторият е следвало да се построят през 1966-1967г., а третият – до края на 1969г./, затова в избения етаж са били обособени само три мазета. Оттук следва, че трите мазета са принадлежност към първия, втория и третия етаж. Следователно, те не могат да бъдат нито предмет на прехвърлителна сделка, отделно от жилището, към което принадлежат, нито на делба като самостоятелни обекти. Като е допуснал делбата им като самостоятелни обекти, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и предявеният иск за делба на мазетата – отхвърлен. С допускането на делба на първия жилищен етаж, който е съсобствен между ищците и ответницата И. П., се допуска и делба на принадлежащото към етажа избено помещение, дори това да не е изрично посочено в съдебното решение. В ТР №34 от 15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС е прието, че когато таванът в сграда - етажна собственост представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, той е обща част. Ако няма нужната височина, площ, обем и достъп по нормална стълба, и от него не могат да се обособят отделни помещения, той е обща част по естеството си и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка или делба. Ако обаче отговаря на посочените изисквания за обособяване на отделни помещения и има съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението му – чл.192б, ал.3 от З. /отм./, той може да се превърне в обща част по предназначение, която може да бъде предмет на делба. Настоящият състав намира за правилна практиката в това ТР на ОСГК, което следва да се прилага и при действието на ЗУТ, поради идентичност на правната уредба – виж чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ. Когато се иска делба на таван в сграда, която е в режим на етажна собственост, съдът следва да изясни дали в него са обособени тавански помещения; дали той е обща част по естеството си, или е обща част по предназначение. Само ако в тавана има отделни помещения, които не са принадлежност към жилищните обекти в сградата и са съсобствени, или пък ако е обща част по предназначение, делбата му е допустима. В настоящия случай страните не твърдят, че в тавана има обособени самостоятелни помещения. Не е изяснено по делото дали той има нужната височина, площ и достъп от нормална стълба, но за да се приеме, че той има характер на обща част по предназначение, следва да има съгласие за това на всички етажни собственици. Липсата на такова съгласие от страна на ищците се извлича от възражението им срещу искането за делба на тавана. Ето защо следва да се приеме, че таванът е обща част по естеството си и не може да бъде предмет на делба. Като е допуснал делбата му, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и искът за делба - отхвърлен. 3. По въпроса какъв е кръгът на лицата, призовани да наследят новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, в хипотезата, при която наследник на бившия собственик е починал преди възстановяване на собствеността, настоящият състав намира следното: Решение №207 от 08.06.1996г. по гр.д.№70/96г. на І ГО на ВС и решение №661 от 18.11.2003г. по гр.д.№319/03г. на ВКС, І ГО разглеждат наследяване в хипотезата на чл.57 от ЗН – наследствена трансмисия. И в двете решения този текст се прилага по отношение на “новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а от ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. И в двата случая се приема, че всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността. Настоящият състав приема за правилна практиката в посочените решения на ВС и ВКС, които не са съобразени от въззивния съд и поради това се е достигнало до противоречива съдебна практика по този въпрос. Установено е по делото, че починалият през 1955г. К. В., дядо по майчина линия на първите четирима съделители, е бил собственик на земеделска земя, възстановена през 2001г. по реда на ЗСПЗЗ. Понастоящем земята е включена в регулационния план на[населено място] и е предмет на делото за делба. Наследници по закон на К. В. са съпругата му Е. Вардалиева, починала през 1964г. и дъщеря му К., майка на първите четирима съделители, която е починала на 02.12.00г., преди възстановяване на собствеността, т.е. преди да е имала възможност да приеме новооткритото наследство. Въззивният съд е приел, че това новооткрито наследство се наследява по реда на чл.10, ал.1 от ЗН по заместване само от децата на К. С., но не и от нейния преживял съпруг С. С.. Затова не е зачетена сделката по нот.акт №93/2001г., с който той е продал на дъщеря си Е. А. своята наследствена 1/5 ид.част от възстановения имот. Въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН /наследяване по заместване/ към хипотеза, за която се отнася чл.57 от ЗН – наследствена трансмисия. К. С. е починала след своя баща К. В., затова няма наследяване по заместване. Тя е починала преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, т.е. не е имала възможност да приеме новооткритото наследство, но в този случай то се наследява по трансмисия от нейните наследници – четирите и деца и преживелия съпруг С. С.. Затова следва да се зачете и прехвърлянето на правата му на Е. А. с нот.акт №93/2001г. Така Е. А. и В. А. са придобили в СИО 1/5 ид.част от възстановения имот, а останалите 4/5 са наследени по равно от децата на К. С.. Като е допуснал делбата на този имот при квоти по ¼ ид.част за всяко едно от децата, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делбата да се допусне при квотите, приети от настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №352 от 21.07.09г. по гр.д.№1234/06г. на Б. окръжен съд в обжалваните части и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. А. и В. А. А. срещу И. С. П., В. С. С. и А. С. С., всички от [населено място], [улица], иск за делба на следните обекти, находящи се в четириетажната жилищната сграда, построена в УПИ ІІ-1107 в кв.89 по плана на V микрорайон на[населено място]: - избен етаж, състоящ се от три избени помещения, - втори жилищен етаж с площ от около 100 кв.м., състоящ се от спалня, хол, столова, кухненски бокс, баня и тоалетна, - тавански етаж с площ от около 100 кв.м. и - гараж с площ от 15 кв.м., находящ се в избения етаж на същата жилищна сграда, при съседи: гараж на Е. А., улица, мазета и наследници на С. М.. ПОСТАНОВЯВА делбата на първия жилищен етаж от сградата, построена в УПИ ІІ-1107 в кв.89 по плана на V микрорайон на[населено място] и на принадлежащото му избено помещение да се извърши между следните съсобственици и квоти: ½ ид.част за И. С. П. и ½ ид.част в съпружеска имуществена общност на Е. С. А. и В. А. А.. ОТХВЪРЛЯ искането на Е. С. А. и В. А. А. срещу В. С. С. за заплащане на сумата от 62,50лв. месечно като обезщетение за ползваната ¼ ид.част от втория жилищен етаж, считано от 05.05.05г. до окончателното приключване на делото. ПОСТАНОВЯВА делбата на недвижим имот с идентификатор 04279.602.43 по одобрения и влязъл в сила кадастрален план на[населено място] да се извърши между следните съсобственици и квоти: 1/5 ид.част за И. С. П., 1/5 ид.част за В. С. С., 1/5 ид.част за А. С. С., 1/5 ид.част за Е. С. А. и 1/5 ид.част в съпружеска имуществена общност за Е. С. А. и В. А. А.. ОСЪЖДА Е. С. А. и В. А. А. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса върху отхвърлената претенция в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: