Ключови фрази
Защита на членството в дружеството * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск


3
Решение по т.д.№ 615/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 196/2013 г.

С., 10.01.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 615 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. К. срещу Решение № 303 от 28.02.2012 год. по гр.д.№ 3975/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „К. и Ко”К. срещу Решение № 15 от 27.04.2010 год. по т.д.№ 10/2006 год. на Кюстендилския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ предявен от П. К. К. срещу „К. и Ко”К. за отмяна на решенията на Съвета на директорите (СД) от заседанието, проведено на 15.06.2009 год. Като е счел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, съставът на САС е обезсилил първоинстанционното решение, оставил е без разглеждане иска на К. и е прекратил производството по делото.
Касационен контрол е допуснат при наличие на хипотезата, предвидена в т.1 на ТР № 1/19.02.1010 год. на ОСГТК на ВКС преценка по допустимостта.
Искането на касатора, изразено чрез процесуалния му представител е за обезсилване на въззивния акт.
Ответникът по касация “К. & Co”К. и третото лице помагач [фирма] (н) не изразяват становище.
Като взе предвид изложените в жалбата доводи и извърши проверка на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
П. К. К. в качеството му на неограничено отговорен съдружник и член на Съвета на директорите (СД) на „К. и Ко”К. е предявил иск за отмяна на решенията на проведеното на 15.06.2009 год. заседание на СД. Твърдението му по исковата молба е, че: 1./ Заседанието на СД не е свикано редовно, като е нарушено правото му на участие и гласуване на решенията; 2./ Не са били поканени за участие и други неограничено отговорни съдружници; 3./ Взетотото решение за апорт на активи на дружеството е извън пределите на компетентност на СД; 4./ Решението за апорт е и незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства за стойността на апортираните имоти е приел, че решенията на съвета на директорите са взети в нарушение на чл.136 ал.2 ТЗ, поради което ги е отменил.
Сезиран с въззивната жалба на „К. и Ко”К., съставът на САС е приел, че за П. К. липсва правен интерес от провеждането на иск с правно основание чл.71 ТЗ, поради това, че сделката по апорта си остава действителна на основание чл.236 ал.4 ТЗ, а К. може да търси присъждане на вреди по реда и на основание чл.240а ТЗ. Позовал се е на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 202 от 22.12.2010 год. по т.д.№ 764/2009 год. на ВКС-ТК, състав на ІІ т.о.
Становището на въззивния съд по допустимостта на иска, произтича от неправилната преценка на процесуалноправната му характеристика. Предявените обективно съединени искове за отмяна на решенията на управителния орган на дружеството са конститутивни, като позоваването на К. е на нарушение не просто на членствените му права като съдружник, а на правата му, като член на управителния орган, формиращ волята на дружеството по предвидения в устава и закона кръг от въпроси. Наличието на правен интерес съставлява положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на установителните искове. С установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ за прогласяване нищожността на решение на Съвета на директорите на акционерно дружество за учредяване на особен залог е бил сезиран съставът на ІІ т.о., поради което и с Решение № 202 от 22.12.2010 год. по т.д.№ 764/2009 год. е преценявал наличието на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.236 ал.4 ТЗ и в хипотезата – установяване нищожността на самата сделка.
Вярно е, че едно от решенията на СД, които са предмет на заявена отмяна по настоящето дело е за апорт на активи. Искът в настоящият случай, обаче е конститутивен и обхваща не решението по апорта като сделка, а твърдението, че решенията на колективния орган (СД) са незаконосъобразни, поради нередовно свикване, опорочен кворум и мнозинство за приемането им.
Като е извършил преценка съобразно иск с който не е бил сезиран и не се е произнесъл по исковете, които са предмет на производството по делото, съставът на САС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 303 от 28.02.2012 год. по гр.д.№ 3975/2011 год. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.