Р Е Ш Е Н И Е № 136 Гр.София, 27.10. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.693/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №100130/06.07.20 г., постановена от АС-Велико Търново /ВтАС/, НО, по В.Н.Д.102/20 г., е отменена оправдателна присъда №5/24.01.20 г., постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по Н.Д.83/19 г., и подсъдимият Н. Л. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1,пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.Б НК. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим. Срещу тази присъда е постъпила жалба от подсъдимия, в която са развити съображения, подведими под касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата на ВтАС и оставяне в сила на тази на ГОС. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и назначеният му пред тази инстанция служебен защитник, поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. В представената писмена защита, наред с допълнение към личната аргументация на дееца, е възведена като отменителен довод и липса на мотиви на втората решаваща инстанция. Назначеният служебен защитник настоява присъдата на ВтАС да бъде отменена, а делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Представителят на ВКП моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изведените в нея доводи и искания, както и представената като допълнение писмена защита, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Въпреки че част от аргументацията по личната жалба на подсъдимия е свързана с недоволство от третирането на показанията на основния уличаващ го свидетел от страна на въззивната инстанция в насока на достоверност на изявленията /поради което се иска и отмяна на присъдата на ВтАС и оставяне в сила на тази на ГОС-сиреч оправдаване, което е процесуално недопустимо/, съдържателният прочит на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ установява релевиране на оплаквания за допуснати от контролирания съд процесуални нарушения, довели до неверни изводи по фактите относно авторството на деянието, а оттам- и до неправилно приложение на материалния закон. В такъв контекст ще бъдат обсъдени доводите на Б., към които се прибавят и аргументите по изложението, изготвено от служебния защитник. Последният намира, че актът на ревизирания съд страда от липса на мотиви и това е естествен резултат от неизпълнение на задълженията по проверка и оценка на доказателствата. Тъй като посоченото обстоятелство представлява отменително основание от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, ВКС счита, че трябва да се занимае първо с него. Прегледът на обжалваната присъда не установява наличие на претендираната липса по начина, по който я разчита защитата. ВтАС е изложил тезата си относно съответните доказателствени материали, които са станали основа за възприемане на съставомерните факти, а оттам и по приложението на правото. Всъщност, претенцията е за недетайлен преглед на събраните по делото доказателства, откъдето се извлича заключение за несигурна база за приемане на виновност на подсъдимия. Дори и при уважаване на позиция като посочената обаче не може да се говори за липса на мотиви, която да води до обезателна отмяна на присъдата на ВтАС на това основание. Стандартът за изписване на надлежен съдебен акт,който да е предмет на контрол по същество, е изпълнен. Касационната жалба, разчетена самостоятелно и наред с допълнителните съображения, отразени в писмената защита на служебния защитник, е основателна. За да бъде безпределно ясно защо е така, се налага този съд да направи преглед на определени доказателствени материали. Най-напред трябва да се посочи, че основният свидетел, който уличава подсъдимия в извършването на инкриминирания грабеж и чиито показания ревностно се оспорват от касатора и неговата защита, е свидетелят П. П.. Същият е разпитан в хода на досъдебното производство пред съдия от съответния първоинстанционен съд по силата на разпоредбата на чл.223,ал.1 НПК-на 20.09.16 г.-между 14.00 ч.и 14.45 ч. /л.23 и сл.от ДП/. Към посочения момент Б. още не е бил привлечен като обвиняем /обсъжданите показания се явяват решаващи за неговото обвиняване/ и не е участвал при разпита на коментирания свидетел. По-късно, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е установено, че П. е напуснал пределите на РБ и въпреки опитите за призоваването му в Република Италия, където е установено, че последно се е нахождал, съгласно докладна записка, приложена на л.48 от първоинстанционното дело, призовката до тамошния известен адрес е върната невръчена /л.62 и сл.от първоинстанционното дело/. В съдебно заседание на 29.11.19 г. ГОС е отбелязал горецитираните обстоятелства, включително и факта, че ОЗ Охрана е установила мобилен телефон, ползван от свидетеля П., при набиране на който оператор съобщава, че номерът е грешен или непълен. В крайна сметка в посоченото съдебно заседание подсъдимият е дал обяснения, но не се е съгласил на прочит на показанията на П., депозирани пред съдия в хода на ДП. За следващото съдебно заседание, проведено на 24.01.20 г., свидетелят е призоваван само от известен адрес в България, отразено е, че на 08.06.17 г. е напуснал пределите на страната и е обявен за ОДИ с телеграма от 03.08.17 г. Поради факта на ненамирането му подсъдимият и неговият защитник са се съгласили да се прочетат депозираните на ДП показания, като е дадено нарочно изявление, че ще се борят за тяхна некредитируемост /л.96 гръб от съдебното дело/. По процедурно верен начин изявленията на П. на ДП са приобщени към годната ца ценене доказателствена съвкупност. Най-общо казано по тях, според свидетеля, той и подсъдимият се познавали по линия на употребата на наркотични вещества и за да се сдобие с пари за „пико“, касаторът ограбил пострадалия /изнесени са определени детайли по случая/. Впоследствие у Б. останали всички вещи от грабежа, с изключение на мобилен апарат Нокиа, който бил даден на самия свидетел, а той го предал на момче на име Г.. Показанията на П. са счетени за достоверни от страна на контролираната инстанция. По-нататък, на л.26 и сл.от ДП е приложен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение /дадено с определение, приложено на л.34 от ДП/, касаещ дома на подсъдимия. Процесуално следствените действия са проведени на 20.09.16 г. от 11.33 ч.до 12.34 ч., като в хода на тях са иззети предмети от грабежа, намиращи се на видно място в апартамента. Деецът е заявил в тази връзка, че вещите са му предадени от познат на име П. с прякор Ч. преди около две седмици /престъплението е извършено на 09.09.16 г./, като той не знае откъде са взети. Протоколът за претърсване и изземване е изключен като писмено доказателствено средство от годната за ценене доказателствена наличност и от двете инстанции. ВтАС, чийто акт подлежи на ревизия от ВКС, от своя страна е намерил за достатъчни обясненията на самия деец, както и показанията на неговата майка в насока на възможност да се приеме, че инкриминираните вещи действително са намерени в обитаваното от тях жилище. Пострадалият С. С. е разпитан в хода на досъдебното производство пред разследващ орган на 12.09.16 г. Той е дал определени уяснения за осъществения спрямо него грабеж, като изрично е уточнил, че лицето, което го е ограбило, е тичало много бързо /поради това всъщност е изключен свидетелят П. като извършител предвид негови физически особености, изяснени по експертен ред/, то е със слабо телосложение и е високо около 1,70 см. По-голяма конкретика по белези за разпознаване е била невъзможна за потърпевшия. По-късно той е починал и показанията му от ДП са четени пред решаващия първоинстанционен съдебен състав по надлежния ред. Те са приети за достоверни. В съдебно заседание на 29.11.19 г. пред ГОС е разпитан К. Г., който е свидетелствал, че през 2016 г. П. по прякор Ч. /свидетелят П./ му продал за 5 лв. апарат Нокиа, който бил изискан от органа на досъдебното производство и се е оказал апаратът, отнет от С.. Тези показания са приети за достоверни, особено предвид приложения на л.60 от ДП протокол за доброволно предаване от 30.11.16 г., според който Г. е предал по съответния ред процесния мобилен апарат. ВтАС е счел, че именно на това лице П. е дал мобилния телефон, предмет на грабежа, макар и в неговите лични показания да става дума за Г.. Посоченият последен факт не е обсъждан. И на последно място в тази част на изложението, както ВКС вече спомена, макар и по друг повод, в съдебно заседание на 29.11.19 г. подсъдимият е дал обяснения. Най-общо казано, твърдял е, че П. е преспивал отвреме навреме при него, тъй като не е имало къде да отседне. Той е човекът, донесъл в дома му процесните вещи /както е и отразено в изключения протокол за претърсване и изземване/ с молба да бъдат пазени поради изказаното от П. обстоятелство, че ще влиза в затвора за изтърпяване на наказание. Те са оставени за пазене. П. му е подарил иконката, която се е оказала на С. и която е била поставена на видно място в дома. Деецът е признал, че към процесния момент е употребявал наркотици, макар и не системно. Отрекъл е каквото и да е участие в инкриминираното му деяние. Обясненията на Б. са приети за недостоверни от страна на решаващата втора инстанция, най-вече предвид установеното обстоятелство, че към този период свидетелят П. не е следвало да изтърпява наказание лишаване от свобода, което се установява с приложено по делото негово свидетелство за съдимост. Предвид всичко изложено и начина, по който въззивната инстанция е третирала доказателствения материал, без да подложи на задълбочена и детайлна проверка всеки относим към приетото авторство от страна на Б. и оспорен факт, ценейки единствено уличаващи го обстоятелства /включително и при изключване на протокола за претърсване и изземване/,както и без да допусне по надлежен начин да бъдат опровергавани депозираните от него в хода на първоинстанционното съдебно производство обяснения чрез тяхна проверка, дава повод на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела да приеме оплакванията, заложени в касационната жалба и развити в писмената защита на служебния защитник, относно допуснати нарушения на чл.14,ал.1 и чл.107,ал.5 НПК. Този съд намира, че и при приемането на невъзможност П. П. да бъде призован пред съдебния орган за разпит, поради което законосъобразно е пристъпено към прочит на депозираните от него в хода на досъдебното производство показания пред съдия от първостепенния съд, предвид обстоятелството, че той е основният свидетел, даващ уличаващи данни за дееца, е следвало присъединените му показания да бъдат съпоставени внимателно с обясненията на касатора за начина, по който инкриминираните вещи са намерили място в дома му; в подробности да бъдат съотнесени към показанията на починалия С. относно механизма на извършване на грабежа спрямо него /обстоятелство, засегнато от служебния защитник в писмената защита пред ВКС/; както и да се сравнят с изявленията на свидетеля Г., чието име е К., а не Г. /отново обстоятелство, засегнато от служебния защитник в писмената защита/, относно придобиване на отнетия от С. мобилен апарат Нокиа, продаден му именно от П.. Въззивната инстанция категорично не е поставила на сериозно разглеждане поставените въпроси. В този контекст, дори и да се приеме, че П. сам не е бил в състояние да извърши грабежа предвид затруднения в тичането, констатирано по експертен път /за приетата невъзможност Б. спори/, то със сигурност е установена единствено неговата /на свидетеля/ съпричастност към процесния грабеж, най-вече предвид присъстващите ярки данни за признато вещно укривателство. В този смисъл отношението към депозираните от него показания за осъществено от подсъдимия авторство на деянието, реализирано от ВтАС, е твърде едностранчиво. По начина, по който са събрани доказателствените материали пред ГОС и тяхното повърхностно съотнасяне или въобще липса на каквато и да е съпоставяне, няма противопоставяне на тезата на подсъдимия, че инкриминираните вещи са били донесени в дома му от обсъждания свидетел и че именно той е подарил иконката, предмет на грабеж. Затова звучат разумно разсъжденията на Б., ненамерили обсъждане в съдебните мотиви, че от една страна няма логичен отговор защо той не би укрил вещите, ако бе извършил грабежа. От друга страна- въобще не става ясно той да би осъществил вмененото му престъпно деяние поради твърдяната от П. нужда от пари за „пико“ /употребата на което от страна на дееца не е намерила никакво допълнително изследване извън общото му признание за спорадична употреба на неконкретизирани наркотични вещества/, след като е работел и е разполагал с лични средства. В крайна сметка най-важният проблем, засегнат и от подсъдимия в личната му касационна жалба /чрез извличане на смисъла на оплакването му/, и от служебния защитник пред ВКС, касае обстоятелството, че спрямо него е нарушено правилото за провеждане на справедлив процес по силата на чл.6,§3,б.d ЕКЗПЧОС. Това е така, тъй като конвенцията изисква за всеки обвиняем, респективно подсъдим, националното законодателство да предвижда механизъм, съгласно който той да може да се противопоставя на лице или лица, които свидетелстват срещу него, иначе казано да се конфронтира на уличаващ го свидетел. Това може да става по най-различен допустим от процесуалния закон начин- било то като обвиняемият или подсъдимият иска и участва в разпит на свидетел, депозиращ уличаващи го показания, задавайки му въпроси; било то като иска и участва в провеждане на очна ставка с него; или пък претендира по надлежен ред да се събират и ценят доказателства в насока на дискредитиране на изявленията на този свидетел. Казано другояче в светлината на конкретен проблем, дори и съответната национална уредба да дава възможност показания, депозирани на досъдебното производство не в присъствие на обвиняемия, да могат да бъдат приобщени към годната за ценене доказателствена маса на съдебната фаза без личен разпит на уличаващия свидетел /било то поради негова смърт или ненамиране например/, противопоставянето е допустимо да става чрез всякакви възможни възражения от подсъдимия и/или неговата защита в посока на процедурно изключване или приемане на недостоверност на третираните показания, които доводи не следва да бъдат пренебрегвани или преодолявани от решаващия съд без съответна проверка. ЕСдПЧ е категоричен в своята практика по този въпрос. Изтъкнатото, пренесено на фона на настоящия казус, установява, че въззивната инстанция не е преценила гореизложения стандарт. Тя, макар и законосъобразно да е подложила на оценка уличаващите Б. показания на свидетеля П., комуто касаторът никога не е могъл да се конфронтира лично /на ДП още не е бил привлечен като обвиняем, когато е разпитван П., а в съдебното производство свидетелят не е могъл да бъде намерен и доведен пред съда, за да депозира показания/, на практика не ги е съпоставяла внимателно с други относими към определени факти доказателствени материали, не е проверила прецизно обясненията на самия подсъдим и в светлината на това е игнорирала възраженията му, целящи да дискредитират значимостта на обвинителните изявления на П.. По този начин може да се приеме тезата за неспазване изискванията за провеждане на справедлив процес по смисъла на чл.6,§3,б.D ЕКЗПЧОС. Предвид казаното, допуснатите нарушения на процедурните правила са довели до ограничаване на участието на подсъдимия в процеса по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Затова се налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да съобрази изписаните по-горе указания. Няма пречка, разбира се, при следващото гледане на производството да се подходи и към предприемане на действия за поредно призоваване на свидетеля П. с цел явяването му пред ВтАС и лично негово участие в хода на съдебното разглеждане на делото. Водим от изложените съображения и на основания чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №100130/06.07.20 г.,постановена от АС-Велико Търново, НО, по В.Н.Д.102/20 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/