Р Е Ш Е Н И Е № 472 София, 14.12. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 2341/2013 година. Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Х. Г. срещу въззивното решение по гр. д. № 1239/2012 г. на Варненския окръжен съд. Жалбата се оспорва като неоснователна от ответницата И. В.. Касационното обжалване е допуснато с определение от 16. 09. 2013 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практика на ВКС - нищожност на договор поради липса на предмет, когато обект на договаряне е поземлен имот, който не е индивидуализиран по регулационния план. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по искова молба на Г. срещу ответниците – съпрузите Г. и И. В., за обявяване за окончателен, сключеният между страните предварителен договор от 12. 03. 2009 г. за продажба от В. на Г. на поземлен имот № в кв. по плана на [населено място] , заедно с намиращата се в него стопанска постройка от 50 кв.м.. Девненският районен съд с решение от 30. 12. 2011 г. по гр. д. № 244/2010 г. е отхвърлил иска, като е приел, че предварителният договор е нищожен като сключен в противоречие с чл. 152 ЗЗД. По въззивна жалба на Хр. Г. е образувано гр. д. № 1239/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд и същият съд с въззивно решение от 12. 12. 2012 г. е потвърдил решението на районния съд, като е приел, че предварителният договор е нищожен поради липса на предмет. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В хода на първоинстанционното производство ответникът по иска Г. В. не е взел становище, възражения срещу иска е заявила ответницата И. В.. Те се е позовала на нищожност на договора поради привидност, тъй-като е сключен за обезпечаване техните задължения към Г., произтичащи от заем и това е в противоречие на чл. 152 ЗЗД, както и на унищожаемост на договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД поради нищожност на предварителния договор на основание чл. 152 ЗЗД. Въззивната жалба на Г. касае това произнасяне на районния съд. Съгласно чл. 133 ГПК ответникът губи право на писмен отговор, на вземане становище или заявяване на възражение, ако не е сторил това по начина и в срока по чл. 131 ГПК. Така предметът на спора е конкретизиран от искането на ищеца и своевременно направените възражения от ответника. В рамките на този предмет съдът дължи произнасяне. В нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл извън предметния обхват по настоящото дело, като е въвел като възражение по иска съобразяването на предварителния договор с изискването за реална индивидуализация на имота, обект на сделката, каквото възражение не е било заявено от ответната страна. По този начин въззивният съд е нарушил и правилото на чл. 266, ал. 1 и чл. 269 ГПК. На това основание решението следва да бъде отменено и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по предмета на въззивната жалба – правилността на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска поради нищожност на предварителния договор съгласно чл. 152 ЗЗД. Обжалваното решение е неправилно и поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е приел, че не е налице предмет на сделката – юридически обособен имот, защото описаният имот в предварителния договор – дворно място от 1825 кв.м., поземлен имот № в кв. по плана на [населено място] не е отразен по действащата кадастрална карта на [населено място] и по регулационния план. Тези данни обаче не са достатъчно основание да се приеме, че процесният имот не може да бъде обособен като самостоятелен обект и предварителният договор е с несъществуващ предмет . В първоинстанционното производство е представен нот. акт № на нотариус В. М. при Районен съд , с който Х. Г. е продал на Г. В. процесния имот, описан като поземлен имот № в кв. по плана на [населено място] с площ 1 825 кв.м.. Във въззивното производство са събрани доказателства - заключение на техническа експертиза и заповед от 08. 01. 2008 г. на К. на [община], от които следва, че между ищеца Г., ответника Г. В. и други лица, всички те като съсобственици на имот пл. № в кв. по плана на [населено място], е извършена доброволна делба с получаване на реален дял от всеки съсобственик, при която имот № е обособен като реален дял и това разделяне е одобрено с посочената кметска заповед. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 12. 12. 2012 г. по гр. д. № 1239/2012 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав по предмета на въззивната жалба - нищожност на предварителния договор от 12. 03. 2009 г. на основание ч 152 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: