6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56.
С., 27.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Р. Ковачева
т. дело № 363/ 2015 година
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, образувано по молба на С. А. Д. - Г. - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №1408 от 29.07.2011 г. по гр.д.№ 612/ 2010 г. на САС, с което е потвърдено Решение №1912 от 30.04.2010 г. по гр.д.№2756/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от С. А. Д. - Г. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място]: иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни преводно нареждане, депозирано на 27.07.2006 г. и да преведе сумата 1 731 530 лв. от банкова сметка на ищцата в [фирма] по банкова сметка в [фирма] - [населено място], и евентуален иск по чл. 10 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (отм.) за заплащане лихва за забава, считано от 28.07.2006 г. до датата на извършване на превода.
Молителката поддържа, че е допустима като подадена в срок: молбата на основание чл. 303 ал. 1 т.1 ГПК, като подадена в тримесечен срок от узнаване на новото обстоятелство, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК; и молбата на основание чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, като подадена в тримесечен срок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 2 ГПК - в случая молбата за отмяна е основана на отмяната с Определение № 2755/08.10.2015 г. по т.д.№900/ 2015 г. на САС на наложения с Определение от 25.11.2008 г. по гр.д.№1051/2007 г. на САС запор върху банковата сметка, открита от депозитаря и тримесечният срок от постановяване на определението не е изтекъл към подаване на молбата за отмяна на 23.11.2015 г.
Молителката обосновава, че са налице основанието по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и основанието по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като в мотивите на решението, чиято отмяна иска, въззивният съд е приел, че „за да уважи иска за реално изпълнение, съдът е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства от значение за спорното право, настъпили до постановяване на решението и ако към този момент е налице обстоятелство, което е пречка за реално изпълнение, искът следва да се отхвърли; със съдебното решение длъжникът не може да бъде задължен да изпълни реално, ако са налице пречки затова и в случая уважаването на иска би довело до заобикаляне на наложените обезпечителни мерки по сметките на депозитаря.” Тъй като с Определение № 2756/08.10.2015 г. по т.д. №900/ 2015 г. на САС е отменена обезпечителната мярка - запор на специалната банкова сметка, допусната с Определение от 25.11.2008 г. по гр.д. № 1015/ 2007 г. на САС по предявения от Министъра на финансите иск по чл. 180 Д. (отм.), молителката сочи, че се касае за обстоятелство от значение за делото, тъй като въззивното решение е постановено при съобразяване фактическата и правна обстановка с действието на наложения запор и отмяната на обезпечението и вдигането на запора обуславят отпадане на „законовите пречки” за уважаване на иска за реално изпълнение. Като заключава, че има правен интерес от молбата за отмяна, молителката иска въззивното решение да се отмени и делото да се върне на САС за ново разглеждане.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] - ответник по делото - оспорва същата, тъй като не са налице поддържаните основания за отмяна:Определение №2755/08.10.2015 г. по т.д.№900/2015 г. на САС за отмяна по чл. 402 ГПК на обезпечението и Определение от 11. 05.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г. на САС за прекратяване производството по делото, на които молителката основава искането по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, не съставляват новооткрито доказателство, а новосъздадено доказателство, което не е съществувало към влизане в сила на 07.01.2013 г. на въззивното решение. Възразява, че не е налице и основанието за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК - посочените две определения не съставляват влязло в сила решение; те са постановени по дело, спорът по което не се намира в преюдициално отношение към спора за реално изпълнение; тези доказателства не са относими към спорното право, предмет на настоящото дело. Излага и съображения, че посочените доказателства потвърждават изводите на съда за отхвърляне на иска по чл. 79 ЗЗД, тъй като продължават да са налице обстоятелства, които правят неосъществимо реалното изпълнение. Аргументира, че ВКС в Определение №1/07.01.2013 г. по т.д. №49/2012 г. на І т.о. е приел, че продължават да са налице обстоятелства, които правят неосъществимо реалното изпълнение, както и за липса на преюдициалност на спора за отмяна на наложеното обезпечение по отношение на спора, предмет на настоящето дело. Излага и съображения, че за молителката липсва правен интерес да иска реално изпълнение поради наложените запори, описани в Отговора; липсват данни да са отменени действията на НАП за поискано изпълнение на посочените запорни съобщения; като молителката може да търси реално изпълнение само при липса на законови ограничения под формата на запори върху сметката и при достатъчна наличност по сметката.
Ответникът по молбата за отмяна - трето лице помагач на страната на ответника Национална агенция за приходите - [населено място] оспорва същата, като неоснователна, по съображенията, изложени от [фирма] - [населено място], а ответникът по молбата за отмяна - трето лице помагач на страната на ответника Министерство на финансите - [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
По допустимостта на молбата за отмяна: подадената на 23.11. 2015 г. молба за отмяна на основания чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, е подадена в срок: съгласно чл. 305 ал.1 т.1 ГПК в случаите по чл. 303 ал.1 т. 1 ГПК тримесечният срок тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, а това е Определение №2756/ 08.10.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г.; съгласно чл. 305 ал.1 т. 3 ГПК срокът тече от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Дори да се приеме, че молителката е узнала за двете определения, на които основава молбата за отмяна, на датата, на която всяко от тях е постановено, подадената на 23.11.2015 г. молба за отмяна е подадена в срок.
С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено решението, с което са отхвърлени предявените от С. А. Д. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място]: иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълни преводно нареждане на ищцата, депозирано на 27.07.2006 г. и да преведе сумата 1 731 530 лв. от посочената сметка в [фирма] по посочената сметка в [фирма] - [населено място], и евентуален иск по чл. 10 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (отм.) за плащане лихва за забава, считано от 28.07. 2006 г. до датата на извършване на превода. Въззивният съд е изложил, че предявеният по гр.д.№ 489/2005 г. на СГС от министъра на финансите, като представител на държавата, срещу [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място] иск по чл. 180 Д. (отм.) за обявяване за относително недействителен на Договор за особен залог от 28.05.2004 г., сключен между [фирма] - [населено място] и [фирма] - [населено място], е уважен с влязло в сила решение №78/26.07.2010 г. по т.д.№710/ 2009 г. на ВКС, І т.о. Посочил е, че с Определение от 16.12.2005 г. СГС е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението на договора за особен залог, въз основа на което е издадена обезпечителна заповед от 19.12.2005 г., обезпечението е вписано в ЦРОЗ, като няма данни това обезпечение да е отменено. За да обоснове, че Банката не може да изпълни нареждането за превод, съдът е аргументирал, че на 27.07.2006 г. служителката на Банката е обяснила, че има устно нареждане от директора да не извършва плащането; със Заповед № ЗМФ-899 на МФ от 27.02.2006 г. на основание чл. 12 ЗМИП преводът е спрян за срок от три работни дни, считано от 28.07.2006 г. и с Определение от 01.08.2006 г. по НОХД №С-И-136/2006 г. на СГС е наложен запор върху банковата сметка на основание чл.12 ал.3 ЗМИП. Като е съобразил Определение от 25.11.2008 г. по гр.д.№ 1015/2007 г. на САС и постановените от ВКС и СГС съдебни актове по жалби на страните, съдът е посочил, че това обезпечение е действащо и за Банката съществува законова забрана да извърши превода - искът за реално изпълнение не може да се уважи, тъй като са наложени обезпечителни мерки върху банковата сметка на депозитаря и няма доказателства към постановяване на решението тези обезпечителни мерки да са отпаднали.
По основанието за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
Молителката основава искането за отмяна на Определение № 2756/ 08.10.2015 г. по т.д.№900/2015 г. на САС, с което е отменено допуснатото с Определение от 25.11.2008 г. по гр.д.№ 1015/2007 г. на САС обезпечение на иска по чл. 180 Д. (отм.), чрез налагане на запор върху банковата сметка на депозитаря; и на Определение от 11.05.2015 г. по т.д.№900/ 2015 г. на САС, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 180 Д.(отм.). И двете определения съставляват новосъздадени писмени доказателства, а не новооткрити доказателства - такива, които да са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, но да не са били известни на молителката, затова да не е могла да се снабди с тях по време разглеждане на делото и да ги представи по делото и да не са съобразени от съда при постановяване на решението. Искането за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно.
По основанието по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК:
Молителката основава искането за отмяна на Определение № 2756/ 08.10.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г. на САС, с което е отменено допуснатото обезпечение на иска по чл. 180 Д. (отм.), чрез налагане на запор върху банковата сметка на депозитаря; и на Определение от 11.05.2015 г. по т.д. №900/2015 г. на САС за прекратяване производството по делото по иска по чл. 180 Д.(отм.), като поддържа, че отмяната на обезпечението и вдигането на наложения запор, обуславят отпадане на законовите пречки за уважаване на иска за реално изпълнение.
Както е посочено в решението, чиято отмяна се иска, с Определение от 16.12.2005 г. СГС е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението на договора за особен залог, въз основа на което е издадена обезпечителна заповед от 19.12.2005 г. и обезпечението е вписано в ЦРОЗ и с Определение от 01.08.2006 г. по НОХД №С-И-136/2006 г. на СГС е наложен запор върху банковата сметка на С. А. Д. в „Банка П. България” на основание чл. 12 ал. 3 ЗМИП, като няма доказателства към постановяване на решението да са отпаднали тези обезпечителни мерки. Поради това следва да се приеме, че отмяната по чл. 402 ГПК на допуснатото с Определение от 25.11.2008 г. по гр.д.№ 1015/2007 г. на САС обезпечение на иска по чл. 180 Д. (отм.), чрез налагане на запор върху банковата сметка на депозитаря, която отмяна е извършена с Определение № 2756/08.10.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г. на САС, не съставлява акт на съда, впоследствие отменен, на който да е основано решението, чиято отмяна се иска, по см. на чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК.
Определението за отмяна по чл. 402 ГПК на допуснатото обезпечение на иска по чл. 180 Д.(отм.) № 2756/08.10.2015 г. и Определението от 11.05.2015 г. за прекратяване на делото по иска по чл. 180 Д. (отм.), постановени по т.д.№ 900/2015 г. на САС, не са съдебни актове, които да обуславят решението по иска за реално изпълнение. Подробни съображения, че изходът от спора по чл. 180 Д. (отм.) няма обуславящо значение за иска за реално изпълнение на депозитаря срещу Банката, са изложени от ВКС в Определение № 269/07.05.2009 г. по ч.т.д. №115/2009 г. на ІІ т.о., с което е отменено определението за спиране на настоящото дело на основание чл. 182 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.) до приключване спора по чл. 180 Д.(отм.), поради липса на изискването решението по иска по чл. 180 Д. (отм.) да има обуславящо значение за делото по иска за реално изпълнение. ВКС, за да не допусне касационно обжалване на въззивното решение, в Определение №1/07.01.2013 г. по т.д. №49/2012 г. на І т.о. е обосновал, че решението не е недопустимо поради неприлагане разпоредбата на чл. 182 ал. 1 б. ”г” ГПК(отм.) за спиране на делото по иска за реално изпълнение, което основание за спиране би било налице само ако решението по делото по иска по чл. 180 Д.(отм.) би имало значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, което в случая не е налице.
С оглед изложеното, тъй като решението, чиято отмяна се иска, не е основано на Определение № 2756/08.10.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г. на САС, с което е отменено допуснатото с Определение от 25.11.2008 г. по гр.д.№ 1015/2007 г. на САС обезпечение на иска по чл. 180 Д. (отм.), чрез налагане на запор върху банковата сметка на депозитаря; и на Определение от 11.05.2015 г. по т.д.№ 900/2015 г. на САС за прекратяване производството по делото по иска по чл. 180 Д.(отм.), молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК следва да се остави без уважение.
С оглед този изход на делото молителката следва на основание чл. 78 ал. 8 ГПК да плати на [фирма] - [населено място] разноски по делото за производството по отмяна 52 475.90 лв. - адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Д. - Г. - от [населено място] за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК на влязло в сила Решение №1408 от 29.07.2011 г. по гр.д.№612/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. А. Д. - Г. - от [населено място] да плати на основание чл. 78 ал. 8 ГПК на [фирма] - [населено място] 52 475.90 лв. - разноски по делото по молбата за отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|