Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * субективни предели на сила на пресъдено нещо * обективни предели на сила на пресъдено нещо * придобивна давност * намаляване на завещателно разпореждане



Р Е Ш Е Н И Е


N 382/12 г.

София ,27.09.20132013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Даниела Стоянова



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 922 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 400 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1058 от 2011 г. по касационните жалби на М. М. Д. и Г. М. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 5173 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV “г” състав за 2009 г., с което е оставено в сила решение от 30.01.2009 г. на Софийски районен съд, 43 състав по гр.д. № 20 902 от 2007 г. В двете касационни жалби се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК - съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
Касационната проверка на решението е допусната по въпросите за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, създадена по решенията по предходните съдебни производства и за елементите от фактическият състав на придобиването на оригинерно основание на правото на собственост при условията на чл.79, ал.1 ЗС. Поставени са и въпросите дали е допустима форма на защита предявяването на възражение по чл.30, ал.1 от ЗН при разглеждане на установителен иск и следва ли при постановяване на решението да бъдат изяснени действителните отношения между страните.
Ответницата Л. И. А. е представила отговор, който подържа в съдебно заседание. Счита, че касационната жалба е неоснователна .
Ответниците И. В. Я., К. В. Я. , И. С. В., Й. С. М., Д. С. С., Т. С. Й. , В. Й. К. и Й. Н. В. не са депозирали отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд е разгледал и уважил предявеният от Л. И. А. против М. М. Д. , Г. М. Д., И. В. Я., К. В. Я. , И. С. В., Й. С. М. , Д. С. С., Т. С. Й. , В. Й. К. и Й. Н. положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм. / за признаване правото на собственост, придобито по силата на наследяване по саморъчно завещание от С. К. Д. , починала на 24.02.2002 г. за втория етаж от вилната сграда , заедно със западното мазе и северен гараж, заедно с ½ идеална част от дворното място в което са изградени, находящи се в [населено място] , [улица]. Самата завещателка също е получила имота си по направено саморъчно завещание, депозирано за съхранение по н.д. № .. от .... г. на ІІ Софийски нотариус от нейния покоен съпруг М. Г. Д. – починал на 14.06.1996 г. в [населено място] , В. област. М. Д. е бил собственик на имота, който е придобил в СИО с първата си съпруга Т. Т. Д.. Т. Д. е закупила с н.а. № ..., т..., н.д. № .. от ... г. нива с площ от 2 600 кв.м. Д. са дарили 2/3 идеални части от този имот на децата си Г. М. Д. и М. М. Д.. По извършена делба между четиримата съсобственици, на съпрузите Д. е възложен в дял новообразуван парцел ІХ-1870 от кв.23 по плана на [населено място], в.з. С. – Д.. Върху този имот е била изградена двуетажна вилна сграда. Брака на Д. е прекратен на 20.05.1980 г. с влязло в сила решение по гр.д. № 5348 от 1979 г. По гр.д. 11471 от 1982 г. е сключена съдебна спогодба и бившия съпруг М. Д. е получил в дял вторият етаж от двуетажната вила и 50% идеални части от дворното място. Първият етаж ведно с другата ½ идеална част от мястото е възложена в дял на Т. Д., която от своя страна го е прехвърлила с договор за гледане и издръжка на М. М. Д. с н.а. ..., т..., н.д. № ... от ... г.
Вторият брак на М. Д. е със С. Д. и е сключен на 5.06.1980 г. От този брак съпрузите нямат деца. М. Д. е починал на 14.06.1996 г. и е оставил наследници- низходящи- син Г., дъщеря М. и съпруга С., която пък е починала на 24.02.2002 г. М. Д. е направил саморъчно завещание в полза на втората си съпруга. С. Д. е назначила за свои наследник по общо завещание Л. А..
За имота, останал в наследство от покойния М. Д. е проведено производство за делба със съделители Г. М. Д., М. М. Д. и наследниците по съребрена линия на С. Д.- И. В. Я., К. В. Я. , И. С. В., Й. С. М. , Д. С. С., Т. С. Й. , В. Й. К. и Й. Н. В.. Делбата е извършена и имота е изнесен на публична продан.
Настоящия състав споделя изцяло извода на въззивният съд, че Л. И. А. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението за делба по гр.д. № 8097 от 2001 г. на Софийския районен съд, 59 състав защото не е била страна в процеса , т.е не се обхваща от субективните предели на законната сила на решението.
Разгледан е въпроса за действителността на завещанията на М. Д. и впоследствие това на С. Д. и е посочено, че те са написани и подписани от завещателите, направени са в полза на лица, които са имали право да получат имотите по завещание / втора съпруга и племеница/ и изразеният в завещанията мотив не е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Тези завещания са валидни и са породили своето правно действие .
Обсъдени са и двете правопогасителни възражения, направени пред въззивната инстанция от жалбоподателката М. М. Д.. Възражението за придобиването и на втория етаж от двуетажната вилна сграда по давност , с начална дата 1993 г. е прието за неустановено, тъй като липсват писмени и гласни доказателства подкрепяйки възражението й за осъществявана фактическа власт приживе на баща си и неговата втора съпруга. Не е бил установен законово необходимия времеви период от десет години на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху това жилище.
Второто правопогасително възражение за намаляване на завещателното разпореждане с оглед запазената част от наследството- чл.30 от Закона за наследството не е разгледано от Софийски градски съд, който е посочил, че то не би могло да се направи по пътя на възражението в производството по разглежданият установителен иск, докато съгласно чл.343 ГПК с делбата може да се съедини и производството по оспорване на завещанието, което се разглежда в първата фаза на производството. В тази насока е и константната съдебна практика, с която настоящия състав се съобразява.
Касаторите дължат на ответницата А. направените разноски в касационното производство в размер на 1000 лв. документирани с договор за правна защита и съдействие № 0219424 от 2012 г.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.



Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 5173 по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , ІV “г” състав.
ОСЪЖДА М. М. Д. с ЕГН [ЕГН] и Г. М. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Л. И. А. с ЕГН [ЕГН] направените разноски в размер на 1000 / хиляда / лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: