Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * споразумение * арбитражна клауза

Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
София, 26.07.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

с участието на секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 251/2019 г.


Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявен е иск от “Национална Електрическа Компания“ ЕАД, [населено място] срещу „У. Н. С.“ ЕАД, [населено място] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд при Международната търговска камара, П. от 06.09.2018 г. по дело № 20351/М., с място на арбитража в [населено място], с което настоящият ищец е осъден да заплати на „У. Н. С.“ ЕАД: сумата 7 132 483.60 евро за неплатени фактури за месеците февруари-август 2013 г.; сумата 560 096.29 евро – лихва върху първата сума до 31 юли 2016 г. плюс допълнителна лихва върху същата сума в размер на едномесечен L. за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 1 август 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата 1 302 452.10 евро за предоставени, но нефактурирани услуги за периода 1 септември – 7 октомври 2013 г. плюс лихва в размер на едномесечен L. за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 31 януари 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата 1 078 210.08 евро, представляваща неплатена част от ескалацията, заедно с начислена лихва в размер на едномесечен L. за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 31 август 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата 148 842.59 евро – разходи за демобилизация и разходи, възникнали поради прекратяването на договора, с начислена българска законна лихва (чл. 86 от ЗЗД) от и след датата 31 август 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата 21 262 904.50 евро – договорно обезщетение, с начислена българска законна лихва (чл. 86 от ЗЗД) от и след датата 31 август 2016г. до пълното и окончателно плащане, както и разходи, такси и разноски за арбитражното производство в размер на сумата 10 533.94 евро и 276 600 щ. д.
В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради постановяването му при липса на арбитражно споразумение, аргументирана с твърдението, че със сключеното тристранно споразумение от 24.01.2011 г. между „Национална Електрическа компания“ ЕАД, „У. Н. С.“ ЕАД и предходния титуляр по процесния материално-правен договор № І-455-05/31.01.2005 г. „У. Ю. Е. С.“ Е. не е извършено прехвърляне на арбитражната клауза, съдържаща се в клауза 44 от Условия на конкретно приложение по време на Фаза на изпълнение на проекта към подписаното на 02.01.2008 г. Допълнение към същия договор, на която клауза арбитражният съд е основал своята компетентност, поради това, че страните не са изразили изрично съгласие за прехвърлянето й. В условията на евентуалност, ищецът поддържа, че дори арбитражната клауза да се счете за прехвърлена, същата не може да обоснове компетентност на постановилия атакуваното решение арбитражен съд, тъй като е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречието й със закона – чл. 19, ал. 2 ГПК, доколкото е уговорен арбитраж със седалище в чужбина, без да са налице предвидените в посочената норма предпоставки – една от страните да има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина. Липсата на компетентност на арбитражния съд е мотивирана допълнително и с твърдението, че арбитражната клауза е свързана със спорове по самия договор № І-455-05/31.01.2005 г., но не и по спорове, касаещи споразумението от 24.01.2011 г. като самостоятелна сделка с различен предмет – прехвърляне на права, заместване в задължения и отговорности, целящи заместване на „У. Ю. Е. С.“ с „У. Н. С.“ ЕАД в качеството му на изпълнител по договора от 2005 г.
Ответникът – „У. Н. С.“ ЕАД, [населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че атакуваното решение е постановено при наличието на арбитражна компетентност и по-конкретно – че процесната арбитражна клаузата не противоречи на императивната норма на чл. 19, ал. 2 ГПК и че страните по делото са обвързани от нея, с оглед сключеното с участието на самия ищец тристранно споразумение от 24.01.2011 г., с което ответното дружество е заместило като страна изцяло „У. Ю. Е. С.“ Е. във всички негови права, задължения и отговорности по договор № І-455-05/31.01.2005 г., в т. ч. и в арбитражното споразумение като част от тези отговорности.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е допустим като предявен в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок. Видно от представените документи, издадени от D., арбитражното решение е връчено на ищеца (чрез упълномощените от него адвокати) на 13.09.2018 г., като исковата молба е депозирана в деловодството на Върховен касационен съд на 12.12.2018 г., т. е. установеният в закона срок е спазен.
По основателността на иска:
С атакуваното арбитражно решение е разгледан спор във връзка с облигационно правоотношение, породено от договор № І-455-05 от 31.01.2005 г., сключен между „Национална Електрическа Компания“ и „П. И. Ю. Л.“, дружество, организирано и съществуващо съгласно законите на О. Кралство, с който чуждестранното дружество е поело да изпълнява задълженията на архитект-инженер при изпълнение на дейностите по програмата за финансиране и изграждане на А. „Б.“. В Условия на споразумението за услуги клиент/консултант, част ІІ: Условия на конкретно приложение на този договор е предвидена арбитражна клауза – клауза 44 „Правила за арбитраж“, според която споровете между страните се разрешават съгласно Правилата на процедурата на Комисията на О. нации по Международно търговско право (U.) с място на арбитража в Л., Англия и с приложимо Швейцарското облигационно право.
С договор за новация от същата дата 31.01.2005 г., сключен между „Национална Електрическа Компания“, „П. И. Ю. Л.“ и „П. И. България“ Е., чуждестранното търговско дружество е прехвърлило на своето дъщерно българско дружество „П. И. България“ Е. (с настоящо фирмено наименование „У. Ю. Е. С.“ Е.) всички свои права, участия или задължения по договор № І-455-05 от 31.01.2005 г.
На 02.01.2008 г. страните по договор № І-455-05 от 31.01.2005 г. са подписали Допълнение към същия, с което са приели съществени изменения на клаузите му, в т. ч. и на арбитражната клауза. В клауза 44 „Арбитраж“ от Условия на споразумението за услуги клиент/консултант, част ІІ: Условия на конкретно приложение по време на Фаза на изпълнение на проекта (Ф.) е уговорено, че: Произтичащите от споразумението спорове се разрешават окончателно в съответствие с Правилата на Арбитража на Международната търговска камара, от трима арбитри, всеки от които говори свободно английски; Всяка от страните назначава по един арбитър, а те двамата назначават третия арбитър, който е и председател на състава, като ако третият арбитър не бъде назначен от тях – всяка от страните може да поиска от М. назначаването му; Арбитрите няма да са от националността на нито една от страните; Арбитражното производство се провежда на английски (или български) език; Мястото на арбитража е в София, България.
На 24.01.2011 г. е сключено тристранно споразумение между „Национална Електрическа компания“ ЕАД, „У. Ю. Е. С.“ Е. и „У. Н. С.“ ЕАД, по силата на което „У. Ю. Е. С.“ Е. е прехвърлило на „У. Н. С.“ ЕАД всички свои права, задължения и отговорности по договор № І-455-05 от 31.01.2005г., като в резултат на това прехвърляне „У. Н. С.“ ЕАД е заместило „У. Ю. Е. С.“ Е. като страна по договора с „Н.“ ЕАД.
На 09.01.2013 г. между „Национална Електрическа компания“ ЕАД и „У. Н. С.“ ЕАД е подписан протокол, с който са извършени промени в договора между тях, касаещи характера и обхвата на предоставяните от архитект-инженера услуги, размера на дължимото за тях възнаграждение и сроковете за плащането му, които промени са продиктувани от решение № 250 от 29.03.2012 г. на Министерския съвет и решение на Народното събрание на Република България от същата дата за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Б.“.
За да обоснове компетентността си за разглеждане на исковете, предявени от „У. Н. С.“ ЕАД срещу „Национална Електрическа компания“ ЕАД, по които е образувано дело № 20351/М., А. съд при Международната търговска камара, П., с място на арбитража в София, се е позовал на клауза 44 „Арбитраж“ от Условия на споразумението за услуги клиент/консултант, част ІІ: Условия на конкретно приложение по време на Фаза на изпълнение на проекта (Ф.) към Допълнително споразумение от 02.01.2008 г., като е приел, че тази арбитражна клауза е валидна и че страните са обвързани от нея с оглед сключеното на 24.01.2011 г. тристранно споразумение с участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, с което ищецът по арбитражния спор „У. Н. С.“ ЕАД е заместил първоначалната страна по договора от 31.01.2005 г. „У. Ю. Е. С.“ Е. във всички права, задължения и отговорности.
Изводът на арбитражния съд за наличие на валидно арбитражно споразумение за разглеждане на повдигнатия пред него спор следва да бъде споделен.
От клаузите на тристранното споразумение от 24.01.2011 г. се установява ясно и недвусмислено категоричната воля на страните да бъде извършено заместване на „У. Ю. Е. С.“ Е. като страна по договор № І-455-05 от 31.01.2005 г. с „У. Н. С.“ ЕАД. В чл. 3 от споразумението е отразено, че „У. Н. С.“ се съгласява да замести напълно У. в Договора и да поеме правата и да изпълнява задълженията, отговорностите и ангажиментите на У. по Договора“. Заместването на У. като страна по Договора е посочено изрично и в чл. 4 от споразумението. Целта на споразумението – да бъде заместена първоначалната страна У. с „У. Н. С.“ ЕАД – личи и от чл. 8 на същото, съгласно който промяната в договора се свежда само до вписването на „У. Н. С.“ ЕАД като архитект-инженер, а „всички останали условия на Договора остават непроменени и в сила“. Безспорно, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор. Същото е инкорпорирано обаче в сключения между страните писмен договор № І-455-05 от 31.01.2005 г. и по-конкретно в Допълнението към него от 02.01.2008г. Поради това, заместването на първоначалната страна „У. Ю. Е. С.“ Е. с „У. Н. С.“ ЕАД във „всички права, задължения, отговорности и ангажименти“ следва да се преценява като относимо и към арбитражната клауза, а не само към клаузите на материалноправния договор, както неоснователно се твърди от ищеца. Още повече, че заместването на страната-изпълнител по договора е извършено с изричното съгласие на самия възложител „Национална Електрическа Компания” ЕАД.
Именно поради обстоятелството, че в случая се касае за заместване на страна по договор, а не за прехвърляне на вземане, неотносима е цитираната от ищеца практика на Върховен касационен съд, според която цесията на вземане не води автоматично до цесия и на арбитражната клауза. Всъщност, относима към настоящата хипотеза е друга практика на ВКС – решение № 46 от 08.05.2013 г. по т. д. № 789/2012 г. на І т. о., в която е прието, че когато страна е заместена изцяло в правата и задълженията си по договор, съдържащата се в този договор арбитражна клауза остава валидна и в отношенията на първоначалната страна със заместващата страна.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че страните са обвързани от арбитражното споразумение, обективирано в клаузата 44 „Арбитраж“ от Условия на споразумението за услуги клиент/консултант, част ІІ: Условия на конкретно приложение по време на Фаза на изпълнение на проекта (Ф.) към Допълнително споразумение от 02.01.2008 г. Доколкото волята на страните за заместване на „У. Ю. Е. С.“ Е. с „У. Н. С.“ ЕАД във всички клаузи на договор № І-455-05 от 31.01.2005 г., в т. ч. и в посочената арбитражна клауза, се установява категорично от тълкуването на самото тристранно споразумение, ирелевантни са аргументите, свързани с приложимостта на чл. 7, ал. 2 от Закона-модел на У..
Неоснователно е възражението на ищеца за нищожност на арбитражната клауза поради противоречие със закона – чл. 19, ал. 2 ГПК, изразяващо се в това, че страните, които са български юридически лица, са уговорили арбитраж със седалище в чужбина – Арбитражния съд при Международната търговска камара в П..
Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 ГПК и чл. 1, ал. 2 ЗМТА сочи на извода, че забраната на чл. 19, ал. 2 ГПК се отнася за уговаряне на чуждестранен арбитраж, т. е. на арбитраж, подчинен на чужд закон, а не на българския Закон за международния търговски арбитраж, тъй като в тази хипотеза ще се касае за чуждестранно, а не за местно арбитражно решение и към него няма да бъдат прикрепени директно (без опосредяваща процедура по екзекватура) предвидените в националния правен ред на Република България последици относно непререшаемостта на спора и изпълняемостта на решението, както и относно компетентността на българския държавен съд за отмяна на арбитражното решение. Следователно, употребеното в чл. 19, ал. 2 ГПК понятие „седалище в чужбина“ на арбитража следва да се разбира не като седалище на институцията (мястото на нейната регистрация), а като мястото, където се осъществява арбитражното производство. В случая, в процесната арбитражна клауза страните изрично са посочили, че мястото на арбитража е в София, България, като по този начин са подчинили арбитражното решение на Закона за международния търговски арбитраж. Ето защо, постигнатото между тях арбитражно споразумение не може да се счете за противоречащо на императивната норма на чл. 19, ал. 2 ГПК и съответно за нищожно.
Извод, че процесната арбитражна клауза не противоречи на чл. 19, ал. 2 ГПК, макар и по различни съображения, е направен и в определение № 468 от 14.08.2017 г. по ч. т. д. № 596/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. Доколкото обаче това определение е постановено по спор между други страни („Национална Електрическа Компания“ ЕАД и „У. Ю. Е. С.“ Е.), същото не може да бъде съобразено като разрешаващо със сила на пресъдено нещо въпроса за действителността на процесната арбитражна клауза.
Що се отнася до релевираното от ищеца в писмената му защита по делото второ основание за нищожност на арбитражното споразумение – поради противоречие с чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.), същото не подлежи на разглеждане, тъй като е заявено след преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В тази връзка следва да се отбележи, че евентуалното противоречие на арбитражната клауза с посочената императивна правна норма не би обосновало нищожност на арбитражното решение поради неарбитрируемост на спора, както неправилно се поддържа от ищеца. Следователно, доколкото твърдяното от ищеца противоречие не е относимо към валидността на атакуваното арбитражно решение, за Върховен касационен съд не съществува задължение и за служебно произнасяне по този въпрос.
Неоснователен е и доводът на ищеца за постановяване на арбитражното решение при липса на арбитражно споразумение, тъй като тристранното споразумение от 24.01.2011 г. не съдържа арбитражна клауза. Доколкото предмет на спора са претенции, произтичащи от договор № І-455-05 от 31.01.2005 г. и последващите негови допълнения и изменения, компетентността на арбитража за произнасяне по тях произтича от арбитражната клауза, обективирана в клауза 44 „Арбитраж“ от Условия на споразумението за услуги клиент/консултант, част ІІ: Условия на конкретно приложение по време на Фаза на изпълнение на проекта (Ф.) към Допълнително споразумение от 02.01.2008 г., преценена от настоящия състав като валидна и обвързваща страните по делото. Липсата на изрична арбитражна клауза в тристранното споразумение от 24.01.2011 г. е ирелевантно за компетентността на сезирания арбитражен съд, тъй като валидността на това споразумение не е включено от страните в предмета на повдигнатия спор, независимо от съдържащия се в мотивите на решението общ извод, че договорът от 31.01.2005 г. и всички анекси и допълнения към него, както и тристранното споразумение от 24.01.2011 г., са валидни.
Отделно от това, произнасянето по валидността на тристранното споразумение е част от произнасянето по въпроса за правораздавателната компетентност на арбитражния съд да разгледа спора между страните, което е именно в неговите правомощия, а не в правомощията на държавния съд. В този смисъл е и обвързващото страните влязло в сила определение № 1932 от 14.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1521/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено прекратяването на предявените от „Национална Електрическа Компания“ ЕАД срещу „У. Н. С.“ ЕАД установителни искове за прогласяване нищожността на споразумението от 24.01.2011 г.
На последно място, като неоснователно следва да бъде преценено и възражението на ищеца за липса на арбитражно споразумение поради обстоятелството, че подписаният между страните протокол от 09.01.2013 г. не сдържа арбитражна клауза. В т. 14 от този протокол е посочено изрично, че същият става неразделна част от Допълнението от 02.01.2008 г. и съответно от Договора. Следователно, приетата с Допълнението процесна арбитражна клауза е приложима и по отношение на него.
С оглед на всички изложени съображения, следва да се приеме, че не е налице заявеното от ищеца основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 445 154.40 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС, чието определяне и заплащане по банков път се установява от представените доказателства – фактура № 2331 от 15.03.2019 г., фактура № 2361 от 23.04.2019 г. и 2 бр. платежни нареждания от 22.03.2019 г. и от 03.05.2019 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Национална Електрическа Компания“ ЕАД, [населено място] срещу „У. Н. С.“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд при Международната търговска камара, П. от 06.09.2018 г. по дело № 20351/М., с място на арбитража в [населено място].
ОСЪЖДА “Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на „У. Н. С.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]/87 разноски за настоящото производство в размер на сумата 445 154.40 лв. (четиристотин четиридесет и пет хиляди сто петдесет и четири лева и четиридесет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: