Р Е Ш Е Н И Е № 88 Гр. София, 26 април 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 287/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Р. Р. Ц. против присъда № 303/25. 11. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4848/2016 год. по описа на Софийски градски съд, НО, пети въззивен състав. С жалбата е атакувана осъдителната част на присъдата, изложени са доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК и е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. В допълнение към жалбата се поддържа, че въззивният протест срещу първоинстанционната оправдателна присъда е подаден от прокурор, който не е участвал в съдебното производство. Твърди се, че прокурорският акт е необоснован и са игнорирани показанията на разпитаните свидетели, които не установяват авторството на деянието. Аналогични доводи са изложени и по отношение доказателствения анализ, направен от СГС. Изразено е несъгласие с констатациите на въззивния съд, че деянието не съставлява маловажен случай, както и недоволство от размера на наложеното наказание, което според подсъдимия е явно несправедливо. В съдебно заседание подс. Р. Ц. не изразява лично становище досежно законосъобразността на въззивната присъда и основателността на подадената жалба. Защитникът му поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изтъква, че СГС е основал присъдата си върху негодни доказателствени средства – показанията на полицейските служители от досъдебното производство, чиито протоколи за разпит са с идентично съдържание и следователно са копирани един от друг. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 31. 05. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 5306/2015 год., Софийски районен съд, НО, 11 състав е признал подс. Р. Р. Ц. за невинен в това, че на 09. 12. 2013 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи на стойност 148 лева от владението на Р. Е. И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Подс. Ц. е признат за невинен и в това по същото време и на същото място да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен от Софийски градски съд по протест на прокурора с искане подсъдимият да бъде осъден по всички обвинения. С присъда № 303/25. 11. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4848/2016 год. по описа на Софийски градски съд, НО, пети въззивен състав, присъдата на СРС е отменена в частта, касаеща обвинението за кражба и Р. Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане в сила на присъдата. В останалата му част проверяваният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да получат отговор възраженията на касатора за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат подложени на обсъждане останалите аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че прокурорът, депозирал въззивния протест, не е участвал в първоинстанционното производство, няма за последица недопустимост на постановения от него акт, нито невъзможност за сезиране на втората инстанция за проверка на присъдата. Принципът за неизменност е относим единствено към съдебния състав, но не и към представителите на държавното обвинение. Ето защо в чл. 46 и чл. 318, ал. 1 и 2 от НПК не съществува изискване един и същ прокурор да участва в съдебното производство и да подаде протест срещу постановения съдебен акт, особено като се има предвид, че поначало протестът може да съдържа не само искане за влошаване положението на подсъдимия, но да бъде и в негова полза. Извод в претендираната от подсъдимия насока не може да бъде направен и въз основа разпоредбите на Закона за съдебната власт, предвид обстоятелството, че протестът е подаден от наблюдаващия прокурор, а в съдебно заседание е участвал друг държавен обвинител на основание чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. На следващо място, тъй като съществена част от аргументите на жалбоподателя касаят съдържанието и обосноваността на въззивния протест, следва да се припомни, че предмет на касационна проверка е единствено въззивният съдебен акт, а необосноваността на последния не е сред касационните основания. Ето защо настоящият съдебен състав не дължи отговор на тези възражения на подс. Ц.. Такъв следва да получат единствено доводите за неспазване на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, доколкото такива могат да бъдат извлечени от касационната жалба. Внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда позволява да се приеме, че контролираната инстанция е обсъдила внимателно и задълбочено събраните гласни и писмени доказателства, а оценъчната ѝ дейност е реализирана при спазване на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота и при съблюдаване правилата на формалната логика. Градският съд е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е изложил собствени съображения относно годността на доказателствата и доказателствените средства и тяхното съответствие с обективната истина и същевременно е достигнал до противоположни изводи относно съставомерността на деянието и степента на неговата обществена опасност. Показанията на свидетелите И., П., М., М. и И. са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени обстойни съображения във връзка с достоверността им. Специално внимание е отделено на обстоятелството, че протоколът за разпит на свид. П. на досъдебното производство представлява буквален препис на процесуалния документ, обективиращ разпита на свид. М., поради което на стр. 4 от мотивите СГС законосъобразно е приел, че е недопустимо позоваването на тези доказателствени средства независимо от приобщаването им към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 от НПК. Изводът, че извършител на кражбата е именно подсъдимият, не е произволен и почиващ на предположения, както твърди касаторът, а е изграден след съпоставяне твърденията на пострадалата за краткия период, през който е пребивавала пред дискотеката, с тези на полицейските служители П. и М. от съдебното следствие за времето, по което са задържали Ц. и за извършваните от него действия в този момент, като е съобразено, че при личния обиск на подсъдимия в дрехите му са открити мобилните телефони и парите на И., а останалите ѝ вещи са били разпилени на земята около него. Не почиват върху материалите по делото доводите, че въззивният съд е игнорирал показанията на свидетелите Д., К. К., К., М. и Р.. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е. когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Съдът е обсъдил показанията на посочените свидетели на стр. 4 и 5 от мотивите и убедително е защитил извода си, че показанията им не допринасят за разкриване на обективната истина, поради това, че са лишени от конкретност и съдържат информация единствено за естеството на задълженията им като охранители на дискотеката или патрулиращи полицаи. При правилно установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила законосъобразен извод за неприложимост на чл. 218 Б от НК поради това, че липсва доброволност при възстановяване предмета на престъплението и деянието осъществява състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а не този по чл. 194, ал. 3 от НК. Предвид спецификата на касационното производство не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимия да бъде направен извод, че той е възстановил причинените от него вреди по собствена воля. Касационната инстанция е само съд по правото и не може да установява нови фактически положения. Тя се произнася въз основа на фактите, приети от долустоящите съдилища. След като СГС е приел, че чантата на пострадалата е иззета при извършения оглед на местопроизшествие, а мобилните ѝ телефони и парите ѝ – при личния обиск на Ц., и след като вътрешното убеждение на въззивната инстанция е изградено при стриктно спазване на процесуалните правила, настоящият съдебен състав не би могъл да ревизира констатациите ѝ досежно коментираното обстоятелство, нито пък има основание да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. От друга страна, както правилно е посочил градският съд, преценката дали деянието представлява маловажен случай е комплексна и не се ограничава единствено до обсъждане стойността на отнетото имущество. В настоящия случай с много по-голяма тежест е обстоятелството, че умисълът на подсъдимия е обхващал както чантата на пострадалата, така и всички други вещи, съдържащи се в нея, независимо от стойността им. С основание контролираната инстанция се е позовала и на обстановката при която е извършена кражбата – по време на студентския празник, на място, на което са се събрали много хора, като Ц. се е възползвал от суматохата, съпътстваща престоя на празнуващите в дискотеката и от факта, че И. се е доверила на присъстващите и е оставила вещите си без надзор. Действията на подсъдимия при задържането му, предизвикателното му поведение и оказаната съпротива според настоящия съдебен състав също убедително показват, че извършената кражба не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи. Доколкото в извършеното деяние намира своята проекция и личността на дееца, добрата характеристика на подс. Ц., направена от свид. И., не може да бъде успешно противопоставена на коментираните по-горе обстоятелства и да обоснове приложението на чл. 194, ал. 3 от НК. Във връзка с доводите за явна несправедливост на наказанието следва да се отбележи, че подсъдимият е релевирал с жалбата си единствено касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и едва с допълнението, депозирано след изтичане срока за обжалване е посочил, че е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Действително разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от НПК предвижда, че допълнения към касационните жалби и протести могат да се правят до даване ход на делото. Когато обаче те са направени след изтичане на срока по чл. 350, ал. 1 от НПК, допълването на касационната жалба е възможно само с доразвиване на вече наведените в срока за обжалване доводи за наличие на едно или друго касационно основание, а не посредством въвеждането на касационни основания, твърдения за които не се съдържат първоначално в жалбата. Ето защо аргументите на Р. Ц. в тази насока не следва да бъдат обсъждани. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че атакуваната присъда на Софийски градски съд е постановена при стриктно спазване на материалния и процесуалния закон, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 303/25. 11. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4848/2016 год. по описа на Софийски градски съд, НО, пети въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.