Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр.София, 07 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 174/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия Ц. Н. П. и защитника му адв.З. срещу решение № 219/13.12.2012 год. по въззивно нохд № 476/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че поради допуснати нарушения на процесуалните правила при оценка на индивидуализиращите обстоятелства наложеното наказание е явно несправедливо. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК се обосновава искането за изменение и определяне на наказание в справедлив размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 476/2012 год. потвърдил присъда № 79/03.10.2012 год. по нохд № 1145/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия П. за виновен в това, че в периода 14.10.2011 год. – 28.03.2012 год. в гр.Пл. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 620 лева от свидетелите Б. и М. без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил на основание чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 ЗИНЗС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението да е употребил сила при извършване на престъплението. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК – „Съкратено съдебно следствие”. Подсъдимият по предвидения ред е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и по изложените съображения е направил законосъобразен извод, че всички елементи от престъплението, за което му е повдигнато обвинение, с изключение на този за употреба на сила, са доказани, признал го за виновен и го осъдил на лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК след анализ и оценка на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства е определил наказанието при условията на чл.58А от НК в размер на 4 години. Въззивният съд, пред който е поддържан довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е заявил по несъмнен начин съгласието си с решението на първоинстанционния съд да приеме, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл.54 НК, за каквито е определил данните за поведението на подсъдимия по време на наказателното производство като израз на съжаление за извършеното, социалното му положение и възрастта, както и тези за предходните осъждания, времето, мястото, обстановката, при която са извършени отделните деяния, личността на пострадалите. Направил е извод, че определеното съобразно разпоредбите на Общата част на НК и намалено с една трета наказание е при превес на смекчаващите обстоятелства и не е явно несправедливо. Неоснователно в жалбата се поддържа, че не са взети предвид и е подценено значението на обстоятелства като признание, съжаление, разкаяние и тези, които са улеснили извършването на престъплението. Видно от съдържанието на решението всички установени по делото, включително изброените, индивидуализиращи обстоятелства са отчетени и правилно оценени съобразно изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Признанието не може да бъде определено с по-голяма тежест и значение на смекчаващо обстоятелство, защото поначало направено по време на съдебното производство има декларативен характер и е с определена цел – да се ползва от процедура по НПК, която да се отрази благоприятно при решаване на въпроса за отговорността. Останалите посочени в жалбата обстоятелства са взети предвид, правилно оценени с оглед тяхната действителна тежест. По-благоприятна оценка за обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното престъпление ще доведе до нарушаване на правилата за индивидуализация и до определяне на наказание при очевидно несъответствие с целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложеното, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, относим към решаването на въпроса за отговорността на подсъдимия за конкретно извършеното и не е потвърдил наказание, което да е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, поради което жалбите са неоснователни. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219/13.12.2012 год. по въззивно нохд № 476/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/