Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр.София, 10 май 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2032/ 2021 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производство по чл.250 ГПК. С постановено по настоящето дело решение № 12/ 11.02.2022 г. е признато за установено по предявен от С. Г. Б. против „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София, иск, че клаузата на т.11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/ 28.12.2007 г., сключен между страните, е частично нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП и „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на С. Г. Б. 4 350 /четири хиляди триста и петдесет/ евро - платена без основание сума за възнаградителна лихва по договора за кредит, със законната лихва върху тази сума от 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8 146,94 лв разноски за производството във всички инстанции. Със заявление вх.№ 2191/ 10.03.2022 г. пълномощникът на ищцата С. Б. е поискал така постановеното решение да бъде допълнено, като в диспозитива на решението бъде указан периодът, в който е платена без основание лихвата по договора за банков кредит. Ответната страна „Уникредит Булбанк“ АД не взема становище. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество, то е неоснователно. Разпоредбата на чл.236 ал.1 т.5 ГПК изисква решението да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора и това изискване е удовлетворено, когато съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Предмет на настоящето дело е несъществуването на претендираното от „Уникредит Булбанк“ АД право въз основа на част от клаузата по т.11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/ 28.12.2007 г. и съществуването на парично притезание за ищцата за връщане на неоснователно получени от ответника въз основа на нищожната уговорка пари. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Признато е несъществуването на претендираното от „Уникредит Булбанк“ АД право въз основа на част от клаузата по т.11.1.3 от договор за банков кредит № TR 70990725/ 28.12.2007 г. и банката е осъдена да върне получените въз основа на тази клауза суми, като недължимо платени /периодът, в който сумите са получени без основание, е посочен в мотивите/. Затова решението не е непълно и няма основание за постановяване на допълнителен диспозитив. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№ 2191/ 10.03.2022 г., подадено от пълномощник на С. Г. Б., за допълване на решение № 12/ 11.02.2022 г. по гр.д.№ 2032/ 2021 г. на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: